Изглежда този октомври ще се окаже най-киноманският месец от години насам!
Седмица след седмица по екраните (естествено, не и в България) се появяват някои от най-силните независими заглавия, впечатлили на големите фестивали по-рано през годината. След тях са основни претенденти за Оскарите и вероятно над половината от топ 10 филмите на 2013-а.
Ето 7 от тях, които си заслужава да гледаме при първа възможност:
"12 години в робство"
Третият пълнометражен филм на Стив Маккуин спечели наградата на публиката на фестивала в Торонто и беше обявен за фаворит за Оскарите. Той представлява екранизация по автобиографията на Соломон Нортъп - афроамериканец, който живее спокойно със семейството си през 1841 г., но един ден е подмамен, упоен, отвлечен и продаден в робство.
Бенедикт Къмбърбач е в ролята на първия и по-толерантен собственик на Соломон, а вторият и далеч не така благосклонен е изигран от Майкъл Фасбендер.
Шансовете за успех на "12 години в робство" не са за пренебрегване и заради мощния продуцентски гръб на Брад Пит и неговата компания Plan B.
"Синьото е най-топлият цвят"
Френската лента вече успя да скандализира с лесбийския си сюжет и със смущаващо интимните сексуални сцени, едно от които продължава 12 минути и не оставя нищо на въображението.
Но филмът на френския режисьор от туниски произход Абделатиф Кешиш постигна и много повече: грабна „Златната палма" в Кан и спечели публиката с несъмнените си художествени достойнства и с невероятното представяне на двете млади актриси Леа Сейду и Адел Ексарчопулос.
Всъщност модерната любовна история вече си спечели толкова похвали, че основната трудност ще е да отговори на създадените очаквания.
The Square
Режисьорката от египетско-американски произход Джехан Нуджаим разказва историята на египетската революция през погледа на група активисти. Тя проследява дейността им в период от две години, през който те се борят срещу режими и диктатори с риск за живота си.
Макар и да е описван като тежък и трудносмилаем, The Square също се хареса на зрителите в Торонто - те му дадоха наградата на публиката в категория „Документални филми".
All Is Lost
Кастът на този филм се състои само от един актьор, но когато това е Робърт Редфорд, едва ли някой би имал възражения. Той се превъплъщава в самотен сървайвър на лодка в океана, който се бори с подръчни средства срещу бури, бедствия и акули.
Премиерата на филма беше в Кан, когато критиците побързаха да предрекат Оскар за мъжка роля на Редфорд.
Kill Your Darlings
Даниел Радклиф все по-успешно ни кара да забравим за Хари Потър имиджа му. Тук той смело се превъплъщава в противоречивия американски поет Алън Гинсбърг, отричан и хулен заради прогресивните си убеждения и лежал в затвора и в психиатрична клиника.
Филмът, който за пръв път беше показан на „Сънданс" тази година, явно не се спира пред нищо, за да покаже хомосексуалните наклонности на лошата компания, с която се събира Гинсбърг. Оскърбени зрители предупреждават за някои доста хард сцени.
Escape From Tomorrow
Провокативен и необичаен, с особена структура и заснет с подчертано инди маниер, Escape From Tomorrow е злокобна черно-бяла приказка за възрастни.
Сюжетът проследява едно семейство през последния ден от ваканцията му в най-големия развлекателен център в света „Динси Уърлд". Идиличното място се превръща в кошмарен и извратен свят, където отвсякъде дебнат опасности и чудовищни създания.
In The Name Of
Полската драма разказва за свещеника хомосексуалист Адам (да, май пропуснахме да споменем, че октомври явно е и месецът на гей филмите). В малката си провинциална енория мъжът от години се бори със самия себе си, а това става все по-трудно след като се влюбва в младо момче, приличащо на Христос.
Въпреки че филмът като цяло е сериозен, прави впечатление и с комичната сцена, в която Адам се напива до безпаметност и танцува с портрет на папа Бенедикт XVI.
