Дори сериозно издание като New York Times посвети статия на търсенето на "женската виагра" - хапче, което не е предназначено да подобри сексуалното функциониране на жените, каквото е предназначението му при мъжете, а тяхното сексуално желание. Изследвания показват, че с напредване на възрастта женското либидо повяхва много по-бързо и драстично в сравнение с мъжкото.
Изчислено е, че 10-15 на сто от жените страдат от хипоактивно разстройство на сексуалното желание или HSDD. Описанията на д-р Даниъл Бъргнър за жени с това състояние са покъртителни. Когато пациентката му Линеа излизала с гаджето си и с други двойки, тя си мислела: "Просто искам да се прибера вкъщи с него...". Но тази похот изчезнал с времето.
Около раждането на второто им дете през 2004 г. нещо неопределено се променило - донякъде умора, но и донякъде нещо, което било непонятно за нея. Тя не спирала да говори за текущите си задачи, за исканията на децата си и други ангажименти, но "нека си признаем", казва самата тя, "сексът не отнема чак толкова много време". Вместо да иска да хване съпруга си за ръка и да го завлече към спалнята, през повечето вечери тя просто си седяла в леглото и се молила "хищникът" да се смили над нея и да не е твърде настоятелен.
Веднъж седмично съпругът й се опитвал да премине невидимите бариери, спуснати от нея - ранно лягане, силно съсредоточаване върху някоя книга, надеждите, че той е твърде изморен, за да иска да прави нещо по-различно от това да спи. "Обикновено се приближаваше до мен в леглото и ме обгръщаше с ръце или започваше да ми гали гърба".
Тя се стараела да не му отказва и в повечето случаи действително не го отблъсквала. Обикновено двойката правила секс около четири пъти месечно, но Линеа била разстроена, че всеки път трябва да се насилва и да избягва по-честия интимен контакт.
Всичко може да се обясни от еволюционно-психологическа гледна точка
Теоретично жените не би трябвало да искат секс, след като са прехвърлили детеродната възраст или вече имат деца. Ние сме моногамни - намираме си партньор, привързваме се към него, създаваме му потомство, яйцеклетките ни свършват и накрая умираме. Мъжете обаче са жадни за секс постоянно, тъй като са биологично програмирани да не спират да обикалят света в търсене на всяка удобна възможност да посеят семето на живота. Нали знаете, човешка му работа.
Бъргнър отрича еволюционно-психологическата теория, умишлено тълкуваща погрешно регресивни културни парадигми като биологичен факт в опит да заздрави същите фундаменти на регресивна култура. Дълго време сме приемали, че HSDD е просто естествен процес, съпътстващ остаряването на жените, но прочитът на Бъргнър върху изследванията на женското либидо води към далеч по-различно заключение: всичко е заради скуката.
Последните изследвания започват да загатват, че женският ерос въобще не е програмиран за вярност. Те разглеждат проблема от разнообразни гледни точки - от сексуалните навици на нашите предшественици- примати до женското желание за необвързващ секс. Експерименти от докторанта по клинична психология Саманта Доусън в Университета Куийнс в Кингстън, Онтарио, и от психолога Стефани Боут в Медицинския център към Лайденския университет в Холандия, разглеждат този проблем от различен ъгъл.
Хетеросексуални мъже и жени гледали порнографски и еротични клипове, докато половите им органи били наблюдавани със специални уреди. Субектите гледали неколкократно една и съща едноминутна сексуална сцена, като между всяко гледане се осъществявала кратка пауза с цел нормализирането на потока на кръв към половите органи.
Резултатите на Доусън и Боут показват, че жените имат възходяща реакция отначало, като след определен период възбудата им постепенно намалява. Всеки път, в който учените представяли т.нар. "нов стимул" - нови и различни порнографски клипчета, "амплитудата на вагиналния пулс" при жените незабавно се повишавала.
Изводите, които биха могли да се направят от този експеримент, са ясни - немоногамните връзки може да се окажат лек за HSDD
Хетеросексуалноте жени са предразположени да вярват, че едничката им цел в живота е да си намерят мъж и да улегнат завинаги, докато "смъртта ги раздели". Тези очаквания постепенно отслабват, но въпреки това са определящи за повечето съвременни връзки. А това се отразява зле както на мъжете, така и на жените. Хората поддържат ужасни връзки за цял живот или запазват добрата си връзка, въпреки пълната липса на секс. Особено жените са склонни да не поемат контрол върху сексуалния си живот - да не си искат сами това, от което имат нужда или да не проучват какво не е наред. Ако разтварянето на моногамните връзки може да помогне на жените да преоткрият сексуалното си желание, то това е нещо добро, нали така?
Ами, оказва се, че не съвсем. Поне не за всички. Колкото и да е модерна немоногамията сред позитивно настроените към секса и колкото и да я подкрепяме по принцип, не всички искат да поддържат подобни връзки. Част от хората действително мразят всички недостатъци на моногамията, но въпреки това се чувстват програмирани отчаяно да се стремят към нея.
Колкото и да се страхуват от превръщането си във фригидни сбръчкани жени, които издигат невидими крепости, някои от тях наистина харесват идеята да бъдат само с един човек. Моногамията не е съвършена, но в живота на тези жени тя е най-малкото зло. Разбира се, тази нагласа далеч не се отнася до всички жени, но със сигурност прогресивните млади дами, които се чувстват по този начин, не са малцинство.
Какво им остава да направят?
Какво можете да направите, ако мислите, че културните парадигми са пълна глупост, ала все пак се чувствате биологически моногамни и изведнъж откриете, че избягвате секса във връзката си с прекрасния си партньор? Единственото по-лошо нещо за вас от смъртта на интимните ви отношения е да намесите и други хора в тях? Именно тук идва мястото на вълшебното хапче - женската виагра.
Медикаментите, разгледани в статията на Бъргнър, все още не се радват на значителен успех и популярност. Но могат да се окажат ключът към спасяването на много двойки в моногамни връзки. И да дадат възможност на моногамията и дългосрочното сексуално удовлетворение да вървят ръка за ръка дори за двойките, които се борят с HSDD.
Това не означава, че моногамията в комбинация с вълшебното хапче Lybridos са единственият "правилен" начин да обичаш. Просто това е един път, който има шанс да стане много по-леснопроходим през идните десетилетия. Човешките взаимоотношения са безкрайно сложни, но в тях има нещо напълно очевидно - цялото разбиране за това как жените "трябва" да мислят за секса и сексуалното си желание активно вреди на всички нас.
Ето как стоят нещата
Всичко, което правим в живота си, е въпрос на баланс и поставяне на дългосрочното удовлетворение и сигурността като приоритет. В момента общественият модел стигматизира всичко, което не е "нормална" моногамна връзка, отдалечавайки жените от всяка възможна алтернатива, без значение доколко тя е способна да им осигури дългосрочно щастие.
Идеята, че трябва да прекараме живота си нещастни и неудовлетворени, след което да умрем, само защото сме направили обещание за някаква остаряла представа за вярност, се счита за почтен и идеален начин да изживееш живота си. Но това е лудост. Хапчетата, повишаващи женското либидо, биха били удобно бягство за хората, затънали в тази система, които желаят моногамна връзка, въпреки нейните недостатъци.
Но това, от което се нуждаем в действителност, не е просто хапче, а изцяло нова парадигма. Нов начин на мислене за секса, любовта и междуполовите отношения, който да проникне в културата ни и да промени мисленето си, така че да престанем да се придържаме към неудовлетворението, само защото да имаш нещо сигурно е по-добре от непознатото. Това вече би било истинско вълшебство.
