Около 101 милиарда души са живели и са умрели на планетата Земя през последните 50 хиляди години. Независимо дали ни харесва или не, всеки от над седемте милиарда живи хора по света ще се присъедини към починалите в рамките на следващия век.
Но какво ще правим с всички тези тела?
Броят на хората по света продължава да расте. Тече и постоянен процес на концентрация на населението в големи, пренаселени градове. Така традиционните методи за третиране на телата на мъртвите вече не са ефективни.
Проблемите в тази насока са различни. В Индия, например, липсата на достатъчно лешояди е накарала обществото на зороастрийците да започне да се отказва от своите небесни погребения, при които птиците трябва да изядат останките, за да не замърсят те земята.
В Германия трупове, погребани преди 40 години, мистериозно как остават „свежи“ въпреки десетилетията, прекарани под земя. В много европейски страни е нормално гробове да се използват повторно 15-20 години след предното погребение. Но в последно време тленните останки на някои от мъртъвците просто отказват да изгният.
Същевременно в Хонг Конг недвижимите имоти са почти толкова недостъпни за мъртвите, колкото и за живите.
Много обществени колумбарии, в които се съхраняват урните с прахта на кремирани хора, са препълнени. Заради това погребалните къщи трупат прахта на стотици хиляди починали в тъмни стаички, докато властите търсят място, където те да бъдат поставени. Но дори когато се освободи място, ниша, която едва побира една урна, може да достигне цената на луксозен апартамент.
Всички тези проблеми водят до предлагането на някои странни и понякога противни решения. Например, втечняването на частично разложените тела, за да се освободи място, или раздаването на места за урни в колумбариите чрез лотария.
Но вариантът, който привлича вниманието на най-много хора, е доста по-приемлив: вертикални гробища.
Обикновено те имат по няколко етажа, на които са разположени ковчезите – подредени в шкафове или големи чекмеджета. Тези гробища предлагат седем пъти по-ефективно оползотворяване на пространството от земния вид, като освен това сами по себе си изглеждат по-добре, въпреки че са свързани с болезнената загуба на близки хора.
Такива сгради вече съществуват в различни държави – от Израел до Бразилия. Подготвят се визиите на подобни конструкции и в Осло, Верона, Мексико, Мумбай и Париж.
Но могат ли те да решат проблема? И ще стане ли използването им масово?
„Липсата на място е сериозен проблем. Вече има няколко квартала в Лондон, в които не е останало никакво гробищно пространство“, обяснява Гари Бъркс, мениджър на Гробището и крематорориума в Лондонското Сити.
В градовете, в които броят на евреите и мюсюлманите е голям, проблемът е още по-сериозен, защото при тези религии кремацията е тема табу.
Според едно изследване, ако подземните погребения продължат да са толкова масови през 2050 г., колкото са били през 2014 г., то това ще означава, че светът ще трябва да задели за целта още около 6500 кв. км земя.
Това е площ, с пет пъти по-голяма от тази, която Ню Йорк заема.
Погребенията в сгради не са нещо ново. Всъщност го правим от хилядолетия. Пример за това е гробището Les Innocents, което някога е съществувало в сърцето на Париж. В Средновековието то е било твърде „пренаселено“. Било е място, в което телата са били трупани толкова нависоко, че човек е можел да ги види дори да е от другата страна на гробищната ограда.
Това гробище е било съставено предимно от масови гробове като в някои случаи до 18 хиляди мъртъвци са били натъпквани в една обща яма. Парижани взели драстични мерки, за да освободят повече място, като вадели костите от гробовете и ги поставяли в сводести помещения из гробището – костници. Тези ранни опити за вертикални гробища обаче не били напълно успешни.
Много от телата все още се разлагали докато ги местят. Така човек, посетил града в края на XVIII век, описал влизането в Париж като „засмукване в канализацията“.
В крайна сметка гробището и костниците биват напълно изоставени, след като проливен дъжд срутил подземна стена между един от масовите гробове и къща в съседство, което изпълнило дома с трупове.
Днешните надземни погребения са много по-цивилизовани. Римокатолическите гробища в Ню Орлиънс, САЩ, често са наричани „градове на мъртвите“, заради големия брой високи, избелели от слънцето гробници. Те са предпочитани поради изцяло практически съображения, тъй като градът е построен върху тресавище.
Но до момента най-високото вертикално гробище е Memorial Necrópole Ecumênica в бразилския град Сантос. В момента то е високо 32 етажа и има възможността да побере останките на 14 хиляди души.
Когато е построено през 1983 г., то е било доста по-скромно като размери. Търсенето на „гробници с изглед“ обаче е било толкова голямо, че се е наложило добавянето на още и още етажи. В момента тече още едно разширение, с което гробището ще достигне височина от 32 метра.
В допълнение към местата за урни, кофчези и семейни мавзолеи, там има и стаи, в които близките да се простят с мъртвия, крипти, крематориум, параклис и, колкото и да е странно, дори бар на покрива. Сградата е заобиколена с обширни градини. В общи линии това гробище е възможно най-различно от типичните мрачни викториански гробища.
Всеки етаж има редове с номерирани сектори. На всеки ред има до 150 гробници, снабдени със сложна вентилационна система. „Близките се качват с асансьора до етажа, който търсят, и когато пристигнат, ковчегът на техния роднина вече ги чака“, разказва Присила Тревизани, чийто баба и дядо са погребани там.
Подобно на много европейски страни, погребалните площи се отдават под наем, вместо да се продават. След като тялото на даден човек се разложи, което отнема около 3 години, останките му могат да бъдат преместени в костницата на гробището.
„Тъй като няма пръст, налице е усещането за чистота. Всичко е осветено от естествена светлина, а краищата на всяка пътека са отворени“, обяснява Присила. „Много е спокойно. От високите етажи можеш да видиш голяма част от града и морето. А от другата страна можеш да видиш и планината“, допълва тя.
Вертикалното гробище в Сантос, Бразилия.
А вертикални гробища започват да се появяват и на други места по света.
След като въвеждането на нови правила в израелския град Тел Авив ограничават закупуването на гробищна площ на открито, гробището Yarkon в момента строи небостъргач с място за 250 000 тела. Първоначално по-крайните в своята вяра евреи са били скептични към идеята, но местните равини я одобряват.
Кулите на сградата ще имат в себе си и тръби, пълни с пръст. По този начин всеки пласт все пак ще бъде свързан със земята.
Че хоризонталните гробища не са ефективни е съгласен и дизайнерът на едно вертикално такова в Париж. То е дълго 25 метра и е широко още толкова. Дава възможност в него да бъдат положени останките на 200 души, ако е под земя. Ако е над земята, броят нараства на 1480. За всеки погребан има отделен възпоменателен кръст, закачен на външната страна на сградата. На всяка годишнина от смъртта на човека кръстът бива осветен.
Но по темата с вертикалните гробища има и други моменти, на които трябва да се обърне внимание. Многото надгробни плочи в класическите гробища напомнят на близките на починалите, че евентуално и те ще напуснат този свят. Както и всеки, който ги е познавал.
Така след векове вертикалните гробища могат да бъдат зарязани и изоставени, тъй като ще са пълни с останките на хора, които никой не помни.
За да проработи тази система, решението е да се „рециклират“ гробищните слотове. Т.е. в един момент друго тяло да бъде сложено на дадено място.
Разбира се, не всички си представят така идеята за „почиване в мир“. Гробището на Лондонското Сити вече „рециклира“ някой от гробовете, но често се случва да няма останки, които да бъдат обезпокоени. Първоначално много от местата са били предвидени за останките на шестима души. Те са били изкопани на голямо разстояние едно от друго и използвани само за погребенията на двама души, което е оставило и много празно пространство.
На лондонската общественост обаче ще й е нужно доста време преди да се съгласи с идеята за ексхумация. Която, всъщност, в момента е незаконна. Няма обаче да е такъв случая с вертикалните гробища. А за мениджърът на гробищата Гари Бъркс повторното използване на гробове е от първостепенна важност.
Присила Тревизани е някак по-оптимистична в нагласата си към цялата идея за вертикалните гробища.
„Всички решихме, че това е красив начин да уважим моите баба и дядо. Първо, като ги оставим заедно, един до друг, в града, в който са избрали да дойдат. При това на едно тихо място с приятна гледка. Но също така и защото по този начин те не заемат площ в някое обикновено гробище“, обяснява тя.
