И тази година мирише на пот и парфюм. Шумят пайети, коприна и камъни Сваровски. В устата същият вкус на уиски, бира, цигари и гланц. По-силно удрят тъпаните, зурлите увисват пискливо сред прегракнали гласове на двусрични звезди. Фолк ритъмът тактува поредния танц на изгубеното време, нетрайно закодиран върху паметта на телефона и погрешно натиснат Delete.
Хайде да броим и тази година от единицата, наречена надежда! Да подредим часовете бъдеще неопределено, за да стигнем до 12 часа, когато токчетата ще са свалени, чорапите - скъсани, прическата - смазана, гримът - пиянски размазан. И идва другият ден.
Спомените са в сиво, неясни и нелепи като стъпканата рокля на пода. Звездите са угаснали в гуреливите очи, телевизията продава все същите чужди мечти, а от огледалото те гледа най-големият предател.
През следващите дни, месеци, години броенето започва отново, но наобратно. 12, 11, 10 лева в джоба, 9 месеца чакане, 8, 7, 6 от тотото, 5 отказа за работа, 4 невзети изпита, 3-ка в леглото, 2 неплатени сметки, 1 билет за първи терминал. За къде?
