Местните твърдят, че ако гледате право в очите Русалката на Ужупис, докато прекосявате моста към малката самообявила се република, никога повече няма да поискате да си тръгнете. Бронзовата скулптура е създадена през 2002-а и посреща туристите в малката държава.
Ужупис се намира в столицата на Литва - Вилнюс, и със своята площ от 1 кв. км е една от най-малките републики в света.
Въпреки миниатюрните си размери, републиката има собствен президент, правителство, конституция, валута и дори военен флот от четири лодки, които в момента се използват предимно по време на паради. Доскоро Ужупис е имала и армия от десет души, но хората там са крайни пацифисти и под техния натиск военните са пенсионирани.
Републиката представлява еклектичен микс от архитектура, завещана от бившия Съветски блок, и артистичен дух. След разпадането на СССР много от колоните, върху които е имало съветски паметници, остават без скулптурите си.
През 1995-а група местни артисти издигат върху една от тях статуя на Франк Запа като символ на свободата и демокрацията. Две години по-късно, на 1 април 1997-а, те стигат още по-далеч и обявяват квартал Ужупис за независим от останалата част на Литва.
Въпреки че Ужупис не е признат на международно ниво като официална отделна нация, той се превръща в повод за гордост за Вилнюс и оттам - за цяла Литва. На литовски името му означава "отвъд реката" - Ужупис е разделен от останалата част на литовската столица от реката Вилня.
На входа на Ужупис...
Републиката отбелязва своята независимост ежегодно на 1 април.
На този ден туристите получават печати в паспортите си, когато преминават през моста. В останалите дни от годината мостът е неохраняем. На тази дата гостите могат да използват местната (неофициална) валута и да се почерпят с бира, която тече от фонтана в центъра на Ужупис.
Това, което е започнало като иронична първоаприлска шега на малка група артисти, вече е сериозна организация. Днес Република Ужупис има собствена конституция, която е преведена на множество езици. Министърът на външните работи на републиката - Томас Кепайтис, е сред съоснователите й.
Като вдъхновение той посочва Аристотел и неговата философия, че великите градове трябва да имат ограничен брой жители. Според тази идея един проспериращ град трябва да има не повече от 5000 обитатели, защото толкова лица може да запомни човешкият мозък. Всеки познава всеки, затова е трудно да мамиш и да манипулираш околните.
Знамето на Ужупис е познато и като "Светата ръка" - бяла длан на син фон с дупка в средата, за да не може човек да получава подкупи.
"Светата ръка" - знамето на Ужупис
Кепайтис допълва, че той и съмишлениците му са искали да създадат място, на което хората да се отърсят от проблемите и оковите на съвременния живот и да се завърнат към истински важните неща. При преминаването на моста можете отново да бъдете себе си и да забравите за жестокото състезание във външния свят. Атмосферата в Ужупис е коренно различна, а хората са по-щастливи и спокойни.
И докато историята на самия Ужупис звучи като майтап, тази на региона далеч не е такава. В средата на XX век, когато Литва е под съветска власт, кварталът е запуснат. Главната улица в района е наричана "Улицата на смъртта" - не само заради високите нива на престъпност, но и заради големия брой евреи, които са убити по време на Холокоста. Днес обаче павираните улици са изпълнени с инсталации и съвсем нова атмосфера.
Бързо след независимостта от 1997-а е одобрена и конституцията на Ужупис. Документът е написан за един следобед и след това единодушно приет. В него е разписано, че на всеки жител на Ужупис по право се полага гореща вода, отопление през зимата и керемиден покрив.
Конституцията има общо 41 клаузи, които основно защитават идеята за свободата на изказа и мисълта. Тя е отпечатана на огромни огледални правоъгълници, монтирани на "Авенюто на Конституцията". Документът дори е осветен от папа Франциск по време на негово посещение през септември тази година.
"Авенюто" води към центъра, където има статуя на архангел Гавраил - "Aнгелът на Ужупис".
Както при повечето неща в Ужупис, парламентарната структура и управление също не се подчиняват на някакви строги правила. Сградата на парламента функционира и като кафене-и-пъб.
Там всеки посетител може да си пие бирата с премиера или президента на Ужупис, да си поговорите за политиката на републиката или да обсъдите с тях теми като футбол и тенис. Напрежението е далеч по-малко, отколкото при изпълнение на обичайния дипломатически протокол.
Колкото и несериозно да звучи, това е система, която работи безупречно вече 21 години. През цялото време президентът е един и същи, както и по-голямата част от министрите. Връзките им с други държави всъщност са много стабилни.
В Ужупис има парк на име "Тибет", а Далай Лама е почетен жител на републиката. Напоследък туристическият интерес към квартала-република е засилен.
След Стария град на Вилнюс това е най-скъпата част на града. За да си купиш апартамент, трябва да си наистина много богат. Премиерът Кепайтис е развълнуван от интереса към Ужупис, но и не е много учуден. В крайна сметка русалката ги е довела до тук...
