В любовта възрастта нямала била значение. Не било важно кой на колко години е, след като горещото чувство се е възпламенило помежду им. Годините и външният вид били нещо условно, с което високите чувства нямали били нищо общо...
Представете си сега, че става дума за сравнително възрастен мъж и много млада жена.
Той, да кажем, е около петдесет - петдесет и нещо, а тя - в средата на своите двайсет. Един вид, може да й бъде баща. Разхождат се за ръка за ръка. Тя прилепва към скута му всеки път, когато приседне някъде и обгръща с младите си ръце мъжкия му врат. Виси там като гърлен компрес, а той се размазва от удоволствие и мечтае всички да го видят.
Клишето възрастен мъж с много по-млада жена е толкова претопляно, че даже ми е скучно да го описвам.
Представете си обаче обратното - жена на възраст с доста по-млад от себе си любовник.
Неусетно правите по-кисела физиономия, нали? Нищо, че не си седят по скутовете и не си висят публично по вратовете. Просто така сме свикнали да възприемаме тази конфигурация.
Това е резултатът от неизкоренимия сексистки принцип, че жената е същество от по-ниско качество от мъжа и основната й функция е не да се наслаждава на живота и да избира как да се забавлява, а да служи. Най-драстичното доказателство - и като млада любовница на чичко, и като лелка, покорила младеж, все тя е мръсницата! В единия случай е курве, в другия - дърта брантия.
Според личните ми наблюдения почти всяка втора жена между трийсет и петдесет години поне веднъж в живота си е имала връзка с по-млад от себе си мъж.
И със сигурност всяка една от тях ужасно се е притеснявала отначало как ще изглежда всичко това отстрани.
Затова почти няма да видите уважаваща себе си дама да позволи на младия си любовник да се държи предизвикателно с нея на публични места.
Жените се притесняват от възрастта по принцип и парадоксът, че сексуално са най-зрели именно в по-късните си години, може да ги накара да изглеждат ужасно глупаво, когато са влюбени в по-млад мъж. И повечето от тях чудесно си дават сметка за това.
Стига да не е наистина драстична, разликата във възрастта между по-възрастна жена и млад мъж е изключително мотивираща за нея.
Първо, защото интересът на младите мъже към опитните жени в голяма степен идва от представата им, че те вече са успели да станат истински сексуални тигрици и имат много какво да им дадат в леглото.
Е, това не е точно така, но съм виждала доста зальохани женици да се превръщат в хетери само, защото един десет години по-малък сладур им е обърнал внимание.
Пък и няма какво да се лъжем - жената търси любовни приключения най-вече, когато отдавна е лишена от такива.
В живота на жените тези "опасни" срещи се случват най-често след някой и друг неуспешен брак или връзка или пък в момент, когато законният съпруг се е отегчил до смърт и в страха си да не остарее ненаживял се, сам е хукнал подир нечий напъпил млад задник.
Второ, защото на колкото и да е години, вътре в себе си жената винаги си остава просто момиче, което си мечтае за красиви неща.
"Най-страхотните любовници са жените, чийто мъже от дълго време не спят с тях", казваше един супер готин фитнес инструктор, с когото лично имах удоволствието да се уверя, че това е така.
И да, беше по-малък от мен с осем години.
Няколкото спонтанни приключения, на които се отдадохме, не доведоха чак до връзка (слава Богу!), но пък дадоха и на двамата точно това, от което имахме нужда - той - от мокра история с кака, която да разказва, аз - от доказателство, че мога да сваля мъж за десет минути. При това по-млад от мен мъж.
Доста мачовска постъпка от моя страна всъщност...
В своите връзки с по-млади мъже жените са далеч по-дискретни от мъжете - обикновено за това знаят само най-близките им приятелки. Дори, когато жената няма други емоционални или законови ангажименти, тя предпочита да не демонстрира много-много в обществото младата си половинка.
Защото със сигурност ще е посочена с пръст като недо... еди каква си лелка, а младият любовник ще бъде удостоен с една от най-грозните думи в българския език - "бабоебец".
Чували ли сте я? Е, аз я чувах редовно още като дете, когато приятелите на родителите ми коментираха подобни "скандални" връзки. При това тези хора бяха част от артистичното българско общество, което, предполага се, има доста по-широк мироглед.
Когато обществото види заедно възрастна жена и млад мъж, то веднага си представя майка и син.
Патриархалното ни възпитание обича да вкарва образите в коловози, а този е един от най-утъпканите. При двойката възрастен мъж - млада жена хората никога не правят подобна родителско-дъщерна асоциация.
Тъкмо напротив - склонни са да заподозрат всеки татко, излязъл на разходка с разцъфтялата си дъщеря, че всъщност са любовна двойка.
Не сме толерантни към остаряването.
Когато то се отнася до жените пък, тази нетолерантност се превръща в цинизъм. Точно заради това и видимо зряла жена да се разхожда любовно прегърната от млад Аполон е картина, която наистина ни бърка в моралните принципи и неистово ни дразни.
"Глей я па тая! Вместо да гледа внуци, тя тръгнала по любов!" - средностатистическият човек винаги знае кое е правилно и не се съмнява, че има правото да го налага като норма.
За костелив и доста объркващ морал като нашия пък "за всяко нещо си има време", така че като си над четиридесет и си жена, взимай двете куки за плетене, сядай пред телевизора да гледаш сериали и забрави някои от най-огнените функции на тялото си!
В малко по-модерния вариант можеш евентуално да се забавляваш с пилатес или йога, да пиеш вино с приятелки и да спориш ожесточено на политически теми (които принципно не са женска работа, ама хайде - то като си възрастна все повече спираш да си жена, нали така?!).
Влюбването не е за жени на възраст! Джиджи-биджито с по-млади мъже пък направо си е голям срам!
Така принципно мисли балканският ни манталитет и най-големият проблем в такива връзки идва от факта, че самите жени се съобразяват твърде много с него.
"Моралът", в който са израснали, ги е възпитал, че основната им задача е да са майки и съпруги. Когато скокнат встрани от това си амплоа, винаги са посочени с пръст.
Ако скокът е в работата, са дърти кариеристки. Ако е в нова любов - са курви. Когато пък е връзка с по-млад мъж, са направо дърти брантии.
Няма милост! Затова и тези жени винаги се чувстват виновни, че са "въвлекли" някое младо и неопетнено (да, бе, да!) момче в любовни отношения със себе си и ги кара неусетно, но съвсем целенасочено да се вманиачат на тема "младеене".
Усилено и концентрирано се тръгва на де що има подмладяваща процедура.
Мезотерапиите и ботокса са за добър ден, диетите са начин на хранене, корените на косите се боядисват на всеки две седмици, фитнесът е втори дом, а гардеробът се напълва с младежки ансамбълчета и бельо със зоо мотиви.
"Да изглеждам млада" е сигнално светеща табела в живота на много от тези наново влюбени, позастарели момичета, които отчаяно се опитват да изтръгнат от живота си едни десет-петнайсет години, дори това да им струва известна и даже осъзната доза трагикомичност.
Не, че иначе не са едни истински готини жени, но как да го повярват, когато всички наоколо мрат да ги наричат баби, само защото спят с млади мъже.
Като бях студентка, в компанията ни имаше едно двайсет и две годишно момче, което ходеше с една жена на трийсет и пет.
По онова време, разбира се, тя ни се струваше синодален старец! Идваше на купоните ни, пренавито младееща и подскачаща, опитваше се да завърже разговор с момичетата, дърдореше престорено младежки на повърхностни теми като гримове, намаления и марки.
Ние пък не можехме да откъснем очи от трите хоризонтални вкопани във врата й черти и издайническите побелели корени на косата й. Обсъждахме я със съжаление и понякога ни умиляваше с майчинските жестове към нейното "момче".
За Коледа му купи маркови дънки и топъл шал, че "ходи гол". Заведе го на Тенерифе (техните знаеха, че е на студентска експедиция). Переше му маратонките заедно с тези на сина си, помагаше му за следването и му намери работа.
Разделиха се веднага, щом той си намери добра партия за женене, но през следващите десет години охотно изпълняваше от време на време ролята на любовница в живота му - просто за мъничко внимание и блясък в очите...
Наскоро я видях в едно кино. С внучето си. И сега хич не ми се стори синодален старец. Даже си помислих, че може би за нея онова всъщност е било любов.
Когато става дума за чувства, не взимам ролята на съдник.
Уча се да не я заемам и когато става дума за нечий личен избор. И след като мъжът по принцип приема младото си гадже като нещо за демонстриране, не виждам защо жените трябва да продължават да се притесняват от видимо по-младите си мъже.
В този толкова лишен от добри емоции и любов свят, не е ли най-добре всеки да обича спокойно и както намери за добре.
И след като на младия Аполон не му пука, че любимата му има бръчки или е пред менопауза, с какво право ние трябва да ги съдим?
