Правенето на вино не е просто занаят. То е изкуство за ценители, в което всичко започва и свършва с любовта. А всяко вино си има свой характер и мисията на производителя е да го накара да прояви себе си и да заживее собствен живот.
Такава е идеологията на необикновената българска изба „Росиди" и на нейния собственик Едуард Куриян.
„Нашите вина са честни", обяснява той с нескрита гордост, подкрепен от другата ключова фигура и приятел в „Росиди", технолога Петър Георгиев. Но какво имат предвид с това? Какво прави едно вино честно?
Прави го именно стремежът то да се получи такова, каквото самó иска да бъде - като изрази себе си, лозето, гроздето и своя регион. А не като се планира маркетингово, за да удовлетвори търсенето на масовия потребител.
Затова идеята на „Росиди" е да се намесват възможно най-малко в процеса на производство, а като резултат се получават едни от най-интересните вина на българския пазар.
Любов по хубавото вино
Историята на избата започва през 2005 г. със засаждането на лозята до село Николаево, Сливенско по много „тривиална причина", както се изразяват от „Росиди" - от любов по хубавото вино.
Теренът, на който са техните 400 дка лозови масиви, всъщност е част от стария Николаевски масив до Сливен, от който са се правили едни от най-добрите Кабернета и Мерла в района.
През 2005 г. на българския винен пазар съществуват едва няколко по-малки винопроизводители с висококачествени вина, което всъщност поражда идеята да се създаде хубаво вино не за широкия пазар и за търговските вериги, а за хора, които ще могат да го оценят.
По тази причина в изба Росиди правят по около 15 000 бутилки на година, макар че лозята имат капацитет за 200 000.
В началото всичко започва като хоби, а и Едуард Куриян е наясно, че първите поне две години ще са основно за експерименти и опипване на почвата.
От момента, в който става ясно, че "хобито" ще се превърне в бизнес, той започва да учи в световната винена академията WSET - Wine and Spirit Education Trust в Лондон. Там изучава производство на вино, маркетинг, дегустиране, разпознаване и описване на вина, както и тънкостите на сортовете по региони, държави, според регулациите им и т.н.
Срещата между Едуард и Петър става благодарение на общи познати на една австрийска дегустация в София и те веднага откриват, че споделят сходни виждания относно виното.
Петър Георгиев завършва Университета по Хранителни Технологии в Пловдив, а през следващите години придобива опит в "Санта Сара" (Ст. Загора), авторитетните "Мартин Арндорфер" и "Щайнингер" в областта Камптал, Австрия и "Алан Скот", Марлборо, Нова Зеландия.
Първата и основополагаща година на съвместна работа между двамата е 2011-а, която дава резултат от 7000 бутилки бели, и 4000 червени вина.
Тестът определено е успешен, а резултатите са налице. Тяхното бяло Шардоне Egg-fermented 2011 печели вниманието на английската критика на International Wine Challenge London '13, която му присъжда единствения сребърен медал за българско вино. Към него Росиди прибавят и Бронз от Decanter '13.
Новатори по душа
Не е трудно да се забележи, че голяма част от успеха им се дължи на тяхното единомислие. Едуард и Петър никога не обсъждали специално какви вина точно ще правят - просто от самото начало мислели в една и съща насока.
Обединява ги още това, че държат да са много навътре във всеки етап от процеса и затова успяват да се справят с всичко само двамата.
Те не се опитват да следват някакви световни моди и тенденции. „Вярвам, че ще бъдем интересни и приети на места не защото сме изкопирали някого, а защото сме самите себе си и виното ни отразява мястото, откъдето идва", казва Едуард.
В самото производство двамата се стремят да налагат нестандартни методи, които не са никак познати в България. Например един от ферментаторите им е с необичайна яйцевидна форма и затова го наричат „Яйцето".
В тази идеална форма се получава естествен батонаж на ферментиращото Шардоне, който допринася полученото вино да бъде с по-характерни аромати и вкус, по-комплексно и обемно.
„Яйцето" е важна част от тяхната изба и защото съдържа подписите на всички, свързани по някакъв начин с „Росиди".
Вино с интрига
Новата кампания на „Росиди" вече е в сила и верни на стила си, от избата не спират с експериментите. Тази година експериментират с рубин, който ще се появи в около 1000 бутилки. Той следва линията на останалите им вина и се стреми да покаже фината страна на червеното вино.
За пръв път правят и розе, чиято ферментация вече е приключила. Серията също се състои от около 1000 бутилки.
„Ще видим дали си заслужава догодина да увеличим количеството му", не бърза да се радва Едуард.
Очевидно първоначалните успехи не са главозамаяли никого от „Росиди", пък и явно за да правиш вино в България трябва да си едновременно идеалист и реалист, а даже и циник.
„Разходът е убийствен - ако излезеш на нула в края на годината за гледането на лозята и кампанията, вдигаш банкет. Но обикновено не се получава", разкриват от избата.
В „Росиди" все пак вярват, че инвестициите им няма да са напразни. Засега вината им са много добре приети, но големите им надежди са да се реализират на световния пазар. Засега бележат скромни успехи в Лондон, Белгия и Нидерландия.
„Небцето на световния потребител става по-фино. Според мен не се търсят толкова ясните и директни вина, които не те провокират да мислиш за виното", отбелязва Едуард. „Мисля, че отминава времето и на плодовите и алкохолни бомби".
Затова със своето производство „Росиди" се опитват да предлагат вина, „върху които можеш да помислиш, които водят до някаква интрига". Така виното престава да бъде обикновен придружител на храната и се превръща в нещо много повече.
А колкото и да е малка аудиторията от ценители в България, все пак такива има и за тях изби като „Росиди" са истинска радост - особено по празници, когато е идеалният момент за едно специално вино.
