Ако на улицата в Ню Йорк срещнеш очите на минувач, с когото се разминаваш, той или ти казва "здравей", или пита "мога ли да помогна с нещо?". В затворени пространства като метрото например, хората забиват поглед в книга или електронно устройство. Така си осигуряват временна и условна недостъпност спрямо близкостоящите.
Извод: ако търсиш нeчий поглед просто така, за да зяпаш в него, това е неприемливо. В Япония кодът е друг. В България и изобщо на Балканите - трети.
Тези неписани правила-практики са културни характеристики на всяко място по света. Добронамереността на чужденеца (ако се стреми да се интегрира) предполага те да бъдат изучени.
Те биха могли да се причислят към световния набор наръчници по толерантност, или по приемане на чудато поведение с уважение.
Жълта бленда
Пример за системно нарушаване на кода "частен живот" са така наречените папараци, чието име идва от италиански и означава вестникари. Та папараците на рояци връхлитат сензационни личности, знаменитости, случайно и временно опозорени или познали внезапна слава лица, и ги превръщат в гротескни герои.
Електронните таблоиди също не остават по-назад. Това е формат, "лайфстайл" списание, жълта преса.
Живият човек става комиксов герой, ако репортерът търси сензация.
Тогава данните започват да се огъват в някаква угодна и пригодна за консумация посока: сълзи и страдание, дори необратимост и смърт, радост и секс, болка и пак секс, любовни мъки и секс, дълбока бедност и отводнителни канали, бедствия и катастрофи, невъобразим лукс, тежка престъпност, извратеност, лудост, мании и фобии.
Изброяването е произволно, защото всеки един факт би могъл да бъде представен през "жълт" филтър, за да привлече внимание.
Трагедията продава
Една тема е особено мъчителна, но и тя е пример сред много други. Вечно завръщащи се въпроси, задавани на майки, чието дете е отвлечено, изчезнало или тежко болно, са "Как се чувствате?", "Какво чувствате?". Ако няма отговор се търси коментар на близки и далечни, на съседи и колеги. Ако има, към отговора не се проявява никакво внимание още докато се произнася, важното е, че лицето на фокус е накарано да проговри. Следва нов въпрос или чевръсто прекратяване.
Клетата жена, превърнала се в сензационен репортаж, не знае какво й се случва. Ситуацията й е употребена и продадена. Гонг.
Здрав или нездрав, интересът към сензациите не може да бъде отречен. Съществува, независимо от съмнителния си морален рейтинг. Като консумацията на наркотици, алкохол и шоколад.
Евтина и широко достъпна компенсация, която всеки ден добавя по един пласт към екзотичния фототапет, закриващ неугодната действителност.
Така у децата се зараждат мечти, които един ден, с висока вероятност, ги отвеждат към риска от трафика на хора или заробването - този път в прекия смисъл.
Индустрията на сензациите
Условно нареченият "жълт" поглед върху фактите и ситуациите прави така, че от тях се взема парче и това парче, подложено на преувеличаване, подчертаване, ударение и сравнение, заживява свой собствен живот, подобно на Франкенщайн. То е гротескно, има някаква своя мрачна естетика, плаши и става неуправляемо.
Но както не можем да откъснем очи от чудовищното - историята наистина познава излагането на показ на чудовища по панаирите, така се захласваме и по сензационното. Защото то е едновременно фалшиво и истинско. Истинско е, защото принадлежи на реално лице, факт или събитие. И е фалшиво, защото е гримирано и уголемено като в евтино забавно шоу. Нещо като полуистина.
С други думи, сензационното е вид изкуство за масова консумация, за масово забавление. Но то е и индустрия. Създава работни места, има бързи обороти и носи печалба. От реклами. А те са също своеобразно парче от цялото, поредната полуистина.
Лошото е не това, че сензационното съществува, както не можем да кажем лошо е, че карнавалната гротескна фигура съществува, но тя има тежест, когато е на мястото си, там придобива смисъл и изпълнява функцията си. Това място е карнавалът - излезе ли оттам, се превръща в парцалено и досадно плашило.
Същото става с информацията. Преувеличаването на определена страна я прави чудновата, интересна. Поне за малко. После пак и пак отново. Всеки път калейдоскопът се подрежда по различен начин.
Фатално привличане
Жълтите новини се роят с артистична небрежност. Търсим отговорност само ако стане нещастие. А това се е случвало. Случаят с принцеса Даяна в Париж е едно от тях.
С глобализацията и интернет мрежите, с новите технологии и човешка мобилност, светът ни постепенно се превръща в свят-артист. Рисува си каквото му хрумне, поднася го и след малко, като върху вълшебна плоча за рисуване, то изчезва.
Ако много държим да научим повече, да научим, да речем, 60% "истина", тръгваме по подобен път но в обратната посока. Започваме да съпоставяме, да сравняваме, да претегляме и да обобщаваме. Та дано сглобим цялото, разпиляно надлъж и нашир.
Баща ми, който е на 84 години, веднъж ме попита: "Ти вярваш ли на Интернет?". Оговорих: "Да. Не. Сама си съставям мнение. Първо чета, гледам, проследвам форуми ...".
Преди да довърша, беше престанал да ме слуша.
