Кой каза, че няма безплатен обяд? Гърците не са съгласни - и затова забъркаха противоотрова на капитализма. На разменни начала, с малко средства и с много доброволчески хъс оцелява цял квартал в погрознялата от недоимък и протести Атина.
В бунтовническия рояк „Екзархия", откъдето са тръгнали не едно и две съпротивителни движения в новата история на страната, има и кооперативни магазини, кафенета, книжарници. Има дори социални клиники, в които не се плаща нищо, независимо от здравните осигуровки.
Да, това е напълно възможно, дори се оказва животоспасяващо за стотици гърци без препитание и доходи, в това число и много имигранти. Техният символ е протегнатата ръка, а не коктейлът „Молотов". Те не са мечтатели или дилетанти, а практици на оцеляването в тежка криза.
Системата работи много просто - всеки помага на другите с каквото може - учители преглеждат болни след часовете и преподават езици, разменят се дрехи и стоки за бита, кооперативи произвеждат най-различни продукти за обмен, събират се дарения, включително и за политически затворници, които не могат да си намерят работа на свобода.
Човешко, твърде човешко
Всичко това се прави в окупирани или изоставени сгради, университети, социални центрове и кафенета. Там хората градят с бавен ход съвсем различно солидарно общество, което няма нищо общо със законите на социалния дарвинизъм, консуматорството или класовото разделение. Нито с държавата, нито с полицията, които в „Екзархия" са съвсем невидими - просто от тях няма нужда.
Фотографът Георги Теофилов, който наскоро посети квартала на свободата, е най-впечатлен от уличните кухни, където хора си готвят безплатна храна и канят всеки желаещ да хапне с тях, без значение дали е адвокат или бездомник.
Не бъркайте тези инициативи с кампанията на вече изправената пред съд неонацистка партия „Златна зора", която раздаваше продукти от първа необходимост, но само на етнически гърци в пика на протестите. В „Екзархия" всеки е добре дошъл.
Георги описва трудна за вярване атмосфера - много дружелюбна, автономна и мирна. „Националистическата пропаганда там трудно вирее и не се намира. Хората са много начетени. Когато влезеш в магазин из Екзархия, първият рафт винаги е с радикална политическа литература - за всякакви алтернативни системи различни от днешната", допълва той.
Фотографът обяснява, че за гръцките активисти, както и за събратята им от Испания, демокрацията означа гъвкавост и разнообразие, а не просто правото да избираш между различни стоки в магазина, да пътуваш и да гласуваш веднъж на четири години. В „Екзархия" не са съгласни с догмата, че нищо по-добро не е измислено.
„Те нямат конкретна политическа идеология. В повечето случаи казват, че не трябва да има точно един определен метод, един определен прав път и едно правителство за цялата държава. Точно обратното - дори в едно село може да има различни метода на вземане на решения, защото хората мислят различно", допълва Георги.
Той представи изложба от бунтарския квартал в социален център „Аделанте", който също се управлява колективно и разчита на доброволци. След това там бе прожектиран документален филм за „Екзархия" на Янис Юлундас, уловил съвсем непринудено живота в Атина между бедността и протестите.
„Нека не живеем като роби!"
Това е заглавието на лентата - заемка от популярен лозунг по стени и барикади в Атина. С този призив гръцката съпротива се опитва да освободи не само икономиката и управлението на Гърция, а нещо повече - съзнанието на хората. Това вече е световен проблем.
Един от персонажите казва пред Юлундас, че оковите на съвременното робство са заключили умовете на хората, превърнати от индивиди в наемни работници, пасивни телевизионни зрители, избиратели и най-вече щастливи по подразбиране потребители.
В гръцкия език думите „работа" и „робство" се различават само по произношението. Най-лесно е да изтълкувате това като щрих към вечния образ на мързеливите ни южни съседи, но те разсъждават на съвсем друга плоскост. Там е разположено човешкото достойнство и самооценка - над всичко останало.
Може би възпалителното проявление на този въпрос е единственото положително следствие от кризата. Всъщност, такива солидарни общности и кооперативни предприятия отдавна съществуват в Аржентина и други държави от Латинска Америка - като отговор на неспособността на държавата да се погрижи за своите поданици.
„В България има няколко самоорганизирани Социални центъра и потребителски кооперативи, които са създадени от активисти. Извън тези пространства има инициативи, например - един от съседните входове, където хората решиха да отглеждат зеленчуци в двора пред блока и след това да ги споделят помежду си. За съжаление обаче дори хора, които са участвали в създаването на такива градинки или построяване на детски кът, не приемат това като постоянен метод и нямат желание да го надградят и да вкарат самоорганизацията в повече сфери от живота си", казва Георги Теофилов.
Вероятно, за да стане това, трябва просто да прогледнем за другия живот. Той съществува и събира все повече последователи.
