Бурлесковата танцьорка Аня разкопчава обсипания си с пайети сутиен, хвърля го настрана и се обръща с лице към аплодиращата публика. В горещината на клуба Hoochie Koo температурата се повишава с още няколко градуса.
Две ветрила от пера скриват почти голите й гърди, докато тя продължава танца си. Най-накрая ги захвърля настрана, докато изпълнението й наближава голямата си кулминация.
Това е типична нощ в Берлин - градът, в който няма правила. Това определение не може да бъде оспорено, когато нощта се спусне, а тълпите започнат да се трупат в нощни клубове като Berghain или KitKatClub, за да танцуват на фона на най-горещата техно-музика на света.
След зазоряване се разпръскват из улиците - някои се прибират, за да отпочинат до началото на следващото парти, други продължават и през деня.
Това не е нов феномен. Бурлеската владее Берлин още през 20-те и 30-те години като част от сцената, вдъхновила мюзикъла "Кабаре."
Хедонистите винаги са намирали място, където да се забавляват, независимо какво е забавлението им.
Отвъд мрачните дни, когато стената разделяше града между комунистическия Изток и капиталистическия Запад, безгрижният Берлин винаги е бил град, който знае как да се забавлява. И отдавна се наслаждава на своя двойнствен живот.
Берлин се отдава на контракултурния си имидж, но има и дълбоко праволинейна страна. Той е столицата на най-силната икономика в Европа, а политическата власт има репутация за стабилност и стремеж към избягване на рисковете.
Паралелното съществуване на двете крайности прави Берлин толкова интригуващ за посещаване град. Но как успява да поддържа тази противоречива двойна идентичност?
Може ли бохемската му природа да оцелее, докато „хипстъризацията" вдига цената на живота? И дали столицата може да издържи на общата екзистенциална криза на Германия, свързана с рекордния брой мигранти, които сега наричат страната свой дом?
Еволюцията и преоткриването на Берлин след многобройни тежки кризи могат да бъдат разбрани след потапяне в бурната му история.
„Берлин не е Германия, той винаги е бил по-различен от останалта част на страната. За разлика от другите германци - берлинчаните обикновено странят от материализма. По-важното е какво носите на града като концепции или като идеи. Това е цялостната култура... може би". казва Езра Ротхоф, фотографка, родена в семейството на туркиня германец. Тя е типичното въплъщение на населението на столицата.
Участва в творчески колаборации с театъра "Максим Горки" - театрална сцена в центъра на града, известна с политическите си постановки. Стените му са украсени с лицата на актьорите, фотографирани от Ротхоф.
Родената в Корея DJ Пеги Гу е един от чуждестранните артисти, които внасят талант в града. Превърнала е меката на техно-музиката в свой дом преди 3 години. Тя е част от последната вълна творци от поколението на милениалите, които се пренасят в „града на европейската готиност".
"Когато се преместих в Берлин, помня, че се опитвах да питам хората на улицата за упътвания. Но не не срещнах никой, който всъщност да е родом оттук!"
За нея Берлин е школа. Хедонистичната мантра „Живей за деня" е най-важният урок на града. Не твърде изненадващо за място, оцеляло в две световни войни, следвоенната окупация и изолацията.
Той е почти неразпознаваем в сравнение с мястото, излязло изпод руините на Берлинската стена: едната страна - сива и комунистическа, другата - крещящ остров на капитализма, претъпкана с шпиони. Разликата е толкова голяма, че често е трудно да се повярва на събитията, които са се случвали тук толкова скоро.
Останките от тази ера все още обсипват града - "Чекпойнт Чарли", телевизионната кула и запазените участъци от Берлинската стена като графити-галерията на открито East Side. Бранденбургската врата в сърцето на града е горд символ на единството - а някога беше скрита зад стената и белязана от куршуми.
С изглед към вратата, луксозният хотел Adlon Kempinski отново се издига гордо. Някога недолюбван от нацисткия фюрер Адолф Хитлер заради международната си клиентела, той беше оставен да се руши под източногерманско комунистическо управление. Неговият модерен президентски апартамент е посрещал британската кралица Елизабет II - два пъти.
За да не забравя никой за една от най-мрачните глави в близкото минало на Берлин, на няколко минути път от Бранденбургската врата е мемориалът на убитите евреи в Европа, суров внушителен терен от 4.7 акра, покрит с редици от сиви бетонни плочи.
Построен през 2005 г. от архитекта Петер Айзенман, той предизвиква критики от някои хора, които твърдят, че бетонните му блокове дехуманизират страданията и ужасите на Холокоста. Но разходката сред потискащия мемориал дава на посетителите мимолетно усещане за подредения хаос, създаден от нацистката машина, която от центъра на властта си в Берлин се е заела да унищожи милиони мъже, жени и деца.
Берлин определено не се бои да гледа в очи миналото си.
В елитното предградие Ванзее, където местните бягат от летните жеги, за да плуват и да си правят слънчеви бани около идилично езеро, е открит още един мемориал на нацистките престъпления - в относително импозантна вила, сега известна като Дома на Ванзейската конференция.
На 20 януари 1942 г. тук се събира група от 15 нацистки лидери като Адолф Айхман и Райнхард Хайдрих, които обсъждат плановете си за елиминиране на 11 млн. евреи в Европа.
Смразяващата дистанцираност, с която те са обмисляли и обсъждали масово изтребление, изпъква в документите, запазени от събитието, писани на баналния език на средния мениджмънт.
В дневния ред на дискусията се формулира ясно недвусмислено каква е целта. "В рамките на практическото приложение на "Окончателното решение", Европа ще бъде прочистена от запад на изток."
След като обсъждат детайлите на Холокоста, присъстващите продължават разговорите си на бренди и пури. От днешна перспектива е трудно да осмислим как тези хора са могли да планират изтреблението на милиони.
Красивата обстановка на вилата само прави мащабите на техните ужасни действия още по-неразбираеми. Но тя провокира и въпроса:
Как може един град да продължи напред след толкова ужасна злина?
Една забележителна жена може да отговори на този въпрос - Марго Фридландер, 96-годишна еврейка, преживяла Холокоста, която въпреки преследванията, изтезанията и загубите е решила да се завърне в Берлин през през 2010, десетилетия след като емигрира в Ню Йорк.
Фридландер е живяла година и три месеца в укрития в Берлин, докато нацистите са залавяли евреите в града и са изпращали много от тях на сигурна смърт в концлагерите. Готовността на местните жители в Берлин да я приютяват, е спасила живота й.
Въпреки напредналата си възрастта, Фридландер има натоварен график на лекторски ангажименти, като основно разказва на младите хора за изживяванията си с надеждата новите поколения да чуят предупрежденията на миналото.
Защо се е върнала?
Въпреки всичко изживяно, Берлин е родният й град. Някога берлинчани са направили всичко по силите си да я предпазят от ужасна смърт.
"Имах много различно усещане за Германия, защото моите познати германци правеха нещо, което беше напълно забранено и можеше да им струва живота. Това е част от решението ми да се завърна в Берлин. Защото тук срещнах и някои добри хора. И сега отново се запознавам с прекрасни хора, с които съм щастлива да разговарям. Те са благодарни, че съм се завърнала, казват ми: 'Тук е твоето място и твоят дом'."
Една от последиците от завръщането на Фридландер в Берлин е решението тя да бъде обявена за почетен негов гражданин като признание за дейността й. Тя с радост изтъква, че е оцеляла доста по-дълго от някои предишни носители на тази титла.
"Хитлер, Гьоринг и Гьобелс също са били почетни граждани на Берлин," заявява тя. "А сега жена-еврейка ще стане почетен гражданин."
Тя допълва: "Все още обичам Берлин и ми се иска да бях малко по-млада, за да мога да участвам във всичко, което се случва тук."
Може би бурлесковото изпълнение на Аня в Hoochie Koo е едно от събитията, които Марго би посетила?
В бившия Западен Берлин, "има буржоазни германски бабички с кожи и перли," разказва руската танцьорка. На 20 минути път с влак е бившият Изток, където има "майки на детски площадки с расти татуировки на врата, които си зяпат в телефоните и пият бира посред бял ден, докато децата им играят наоколо голи."
"Те просто съществуват мирно едни до други. Реално не си влияят едни на други, и това за мен е най-очарователното в Берлин", казва тя.
Дали това мирно съвместно съществуване, тази печеливша комбинация от буржоазия и бохемство, това усещане за отвореност ще оцелеят, докато градът се джентрифицира, цените се повишават и светът продължава напред? Темпото и бизнесът нарастват все повече през последните години. Но Берлин все още е градът, в който няма правила.
