Това, което трябваше да бъде голям хит на пазара на луксозните автомобили, се сгромоляса с глух трясък. Почти десетилетие, след като първата свръхлуксозна лимузина на Daimler AG бе доставена в Ню Йорк с хеликоптер, компанията сложи край на своята марка Maybach.
Изглежда обаче, че ако въобще има някои богаташи, които ще забележат този факт, те ще са изключително малко
Maybach бе замислен като конкурент на най-елитните брандове на автомобилния пазар: Rolls-Royce и Bentley. Ала връщайки се назад във времето, изглежда, че Daimler са били доста високомерни в своето убеждение, че просто могат да изобретят нова марка, която би била вземана насериозно от клиенти, които искат орнаментите "Духът на екстаза" или "Летящото Б" върху капаците на своите коли.
Разбира се, с нищо не помогна и фактът, че дъщерната компания на Mercedes-Benz реши, че може да мине и със стара платформа, ала за сметка на това напълни колата с функции като кристален ароматизатор, който пръска луксозен парфюм на всеки 15 минути.
Марката Майбах все пак си има своята някогашна славна история
Оригиналната компания е основана през 1909, само три години след като Чарлс Ролс и Хенри Ройс обединяват силите си, и цяло десетилетие преди Бентли да се появи на сцената.
В своята първоначална фаза, компанията е известна с името Luftfahrzeug-Motorenbau GmbH и произвежда двигатели за дирижаблите "Цепелин". Ала към края на 1919 г. заводът на Вилхелм Майбах започва да произвежда едни от най-големите и елегантни продукти, които някога са обикаляли немските пътища. Това продължава до ранните дни на Втората световна война, преди фабриките да бъдат предадени за използването на танкове.
След това, компанията така и не се завръща към автомобилния бизнес - поне не и в рамките на още 60 години
Към началото на новото хилядолетие, Майбах се оказват привлекателна възможност за Daimler AG, които по това време все още са DaimlerChrysler. Родителската компания на Mercedes-Benz отпада от войната по наддаването за Rolls-Royce Motor Co., когато тя бива продадена от своя британски собственик. В едно объркващо стечение на обстоятелствата, Ролс се оказват в ръцете на BMW, Бентли стават собственост на Volkswagen, а за да не остават по-назад, Daimler решават да съживят древния Майбах.
Концепцията за автомобила е готова още през 1997 г., но производственият модел се превръща в реалност чак на 10 юли 2002 година, когато първият автомобил от марката е доставен в щатите на борда на "Кралица Елизабет 2". На зазоряване, след като лайнерът влиза в нюйоркското пристанище, голям товароносач Sikorsky натоварва колата и я пренася в Манхатън, с развяващ се флаг "Maybach".
За добро или лошо, въпросният флаг така и не се развява от самото начало, което може би е подходящо предзнаменование за бъдещето на марката
"Представяме не само автомобила, но и марката. След това, светът ще знае, че Майбах се е завърнал", обявява тогава Юрген Хуберт - дългогодишният ръководител на Mercedes. Ала въпреки че потенциалните купувачи на луксозни коли узнават за това, очевидно те не са твърде развълнувани. Оптимистичният Хуберт, известен като "Доктор Мерцедес", уверено предрича тогава, че марката ще продава 1000, а може би дори 2000 автомобила годишно. В края на краищата, Майбах се борят, за да намерят купувачи за едва 100 от колите си. За краткия си 10-годишен живот, марката едвам успява да продаде толкова автомобили, колкото от Даймлер са се надявали да продаде само за една година.
Разбира се, върховете на пазара на луксозни автомобили не успяват да отговорят на оптимистичните очаквания, които бяха отправени към тях в навечерието на новото хилядолетие. По онова време, индустрията продава около 7000 автомобила с цена над 150 000 долара годишно - повече от половината от които са с танцуващото пони на Ferrari. Хуберт и останалите в бизнеса очакват, че продажбите ще се увеличат с навлизането на повече конкуренти на пазара, вероятно достигайки до 25 000 или повече продадени автомобила годишно.
Демографските тенденции подкрепят тези очаквания. Броят на световните милиардери расте по-бързо от акциите на Apple и Google и те със сигурност биха искали Ролс Ройс, Бентли, Майбах, или нещо по-екзотично като Ферари или Ламборджини.
Поне така изглеждат нещата на хартия
Продажбите на ултра-луксозни коли наистина се разрастват, като Бентли достигат до 10 000 екземпляра годишно в пиковия си момент. Ала като цяло пазарният сегмент върви към провал. Защо? Има много предположения. Том Първс, бивш ръководител на Rolls, някога бе предупредил, че много потенциални клиенти не са склонни да бъдат виждани в толкова ексклузивни автомобили. В някои държави това би ги превърнало в мишена за похитители и терористи. На други места според него би било неуместно да отидеш до някой завод, който трябва да закриеш, карайки своя Rolls-Royce.
Maybach си имат свои собствени проблеми. Въпреки гордото си наследство, орнаментът на капака с двойното М по начало просто няма тежестта на "Летящото Б" или "Духът на екстаза". На свой ред се появяват и съмнителните технически решения, които Даймлер вземат при подготовката на своите първи модели на Maybach. Вместо да разработят уникална и съвременна платформа, немските производители просто "ъпгрейдват" архитектурата на предишното поколение S-класа. Вярно, Maybach опитаха да преодолеят този недостатък с много интересни функции като специалната задна седалка на M62 и стъклен покрив, който може да се променя от матов в напълно прозрачен само с натискането на един бутон.
Но дори ексклузивният кристален ароматизатор в последния модел Zeppelin не успя да направи Майбах достатъчно привлекателен за най-богатите клиенти.
Мисля, че е излишно да коментирам Майбах 62-ка е класи пред Бентли, а и бентли от години не е толкова ексклузивен (визирайки и смотания им собственик). По отношение на РР там положението е друго. Не разбирам защо колата трябва да е голяма колко самосвал, нито толкова консервативна, но това си е Ролс. Така, че там битката беше предварително загубена. Но Майбах, беше страхотния вариант, за малко по- богатите, за които s-класата, е по-скоро "А".