Убийци на времето

Включваш компютъра и първото нещо, което правиш, е? Естествено! Да си провериш фейсбука. През това време скайп се е заредил автоматично. И след няколко секунди те "нападат" приятелите ти (чудя се тук да сложа ли пак едни кавички). И в двете програми.

Клюкариш, обсъждаш, коментираш, лайкваш, гледаш видеа и снимки (това май беше към клюкаренето), правиш си някое друго текстче (а, на това му мина модата вече), преглеждаш дали добитъкът във фермата нормално си преживя (това си е голяма отговорност), събираш нови приятели, с които не си се виждал дори насън...

Няма какво да обяснявам повече. Забравяме да нахраним домашния любимец или някоя друга задача, но иначе фейсбук и скайп са основните убийци на време. Празни приказки, електронни целувки, прегръщащи се мечки, поникващи от нищото цветя.

Къде замина нормалната комуникация между двама души?

Ето един сън, който сигурно скоро ще се преживее: момиче среща непознат мъж в скайп. Заговарят се една вечер и си уреждат за другата вечер среща. Къде? В скайп, разбира се. Ама ще включат камерите и истината ще лъсне. Идва другата вечер, включват камерите и - а-у - разговорът върви добре засега...

По-едно време момичето обаче изнервя вече нетолкова непознатия мъж, но не й пука, нали нищо не може да й направи от разстояние, дори виртуално при това. Но пичът явно много й се ядосва и протяга ръце, за да я нарани.

Тя пак не се хваща на въдицата и си стои мирно и кротко като агънце. Той взима нож, протяга се отново и от монитора й излизат две ръце, яросто обезобразяващи тялото й. Тя се чувства като заклещена и дори не може да падне от стола, на който седи.

След няколко намушквания, се събужда цялата в пот.

Докъде стигнахме, че да се вманиачим до такава степен във виртуалната комукация? И защо толкова бързо след появата на интернет се стигна и до пристрастяването и зависимостта от него?

Психотерапевти вече стават писари, като попълват списъците си с пациенти. И то уж на вид нормални здрави млади хора. Например: Двама души се срещат в някоя социална мрежа. Много си допадат, уговарят си среща, после още една и още една, вече с преспиване, след това още едно и се взимат.

След едва няколко месеца вече проблемите са налице. Той "виси" в интернет, тя се мотае, интересът помежду им е изтекъл... в канала. Връзката се губи, след това и сексът не го бива и най-съвестните от този тип двойки решават, че нещата са в ръцете на психолога, останалите се разделят и хващат нова проекто-любов по интернет.

Оказва се, че са пристрастени към Мрежата и начина на запознаване и комуникация с останалите в опасното откритие на човечеството.

И какво толкова интересно намираш в това да ровиш във фейсбук като къртица, за да разбереш "плячката ти" какви ги е вършила извън иначе зоркия ти и непропускащ нито един нотификейшън поглед?

Вече виждаш някого във виртуалното социално пространство, разглеждаш му снимките, клиповете и лайковете, разбираш кои са му приятели, какви музика, филми, книги, спортове, тв програми и списания харесва, откъде е, що е, какво учи или работи. И вече ти е ясен като бял ден.

А като се срещнете, се гледате и си мигате на парцали. И обелвате по някоя дума, за да изкарате по-лесно цигарения дим от устите си.

Преди първата среща се смяташе за превземане на обетована земя. Говорите за всички тези неща, които се знае, че за първи път ще разбереш за другия и докато стане това, ще си леко на тръни и ще ти е интересно.

А сега вече познаваш този непознат човек още преди първата среща. Голям брой теми за разговори са сдъвкани, преработени и изтекли в интернет пространството. Ама нали ги има в хронология, спокойно! И някак всички подробности за личността на този срещу теб стават безинтересни и нещата се получават с доста зор вбъдеще.

А въобще да се започва ли със стряскащата статистика с деца, станали жертви на интернет запознанствата? Истината е, че тя не помага. Не респектира нито едно детско мозъче, побъркано от скука. Защото ако преди хората са имали детство, сега децата имат зрели години.

И от куклите и количките преминават директно на срещи. С опознати.

Световните статистики показват, че поне 10% от сърфиращите в интернет са зависими от него.

Българска такава още няма, но пък и аз не познавам семейство с дете без компютър. Ти искаш ли да си на върха на вълната?