Децата на другите

Вечер е. "Обеля" е. Кънчо точно е предал таксито на ортака и си е сипал първата ракия. Жена му е нарязала салатката и гледат телевизия, докато мусаката изстива. Идилия. И двамата са със средно образование, имат дъщеря и син - тя работи в Испания, той е автомонтьор в сервиза на вуйчо си. По новините дават репортаж за семейство от две жени с дете, родено от едната, другата чака близнаци. „Как не ги е срам, бе!? Толкова ли нема
мъже да ги върнат тия у правия път, ама то зат'ва, къде вика Перо

„европейски" си значи „еврогейски"...давай мусаката, Стефке!"

„В Библията пише, че бракът е само за мъже и жени и само си представи какво ще им е на тия деца, те не мислят за тях - как ще викат, че имат две майки, а нямат баща, нали това ще им се отрази на психиката, ще станат и те извратени и ненормални", провижда бъдещето Стефка, докато сервира и сипва биричка от 3-литрова пластмасова бутилка на „суперпромоция".

И така, в хиляди панелки, селски къщи и луксозни имения хора, които не могат да понасят половинките си, но този живот им е удобен, заговарят за „тайнството на брака", грешници, които не са отронвали сълза в църква бръщолевят, че „Божията воля е семейството да е от мъж и жена", а мъже, оставили жените и децата си, гледат в очите новите си, по-млади жени и развиват психологически сценарии какво ще се случи с децата, отгледани
от две майки.

Ревностни християни или дълбоки, опитни и свръхуверени психолози. В това се превръщаме ние, когато спокойствието на нормалния ни, безгрешен и чудесен живот бъде боцнато с игличката „трябва ли хомосексуалните да имат деца". И цялата метаморфоза се случва със същата приказна скорост, с която тиквата се превръща в каляска.

Категоричното „НЕ!" относно децата на хомосексуалните са върхът на пирамидата от предразсъдъци, която си построихме. По-долу ред върху ред, здраво залепени чакат всички, които са различни от нас. Там са мюсюлманите, протестантите, бежанците, децата с увреждания, майките, решили или успели да родят над 40, аутистите, пълничките съученици и тези с големия диоптър, високите и кльощавите, леко смотаните и тези, които говорят въодушевено за черните дупки в космоса, вместо за тактиките на Реал Мадрид. Там са и хората, които искат да подарят най-човешкото от себе си на Негово Величество детето, докато вие крещите в лицата им, че са „ненормални" , „изроди", „противоестествени" и ги сравнявате с „ракови клетки".

Какво предлагате, за да ви е удобно и „правилно"? Да не ви се мотаят в краката, нали? Да се скрият някъде, да не работят, да ходят на психиатър, за да се „оправят" или на екзорсист, за да извади „духа на злото" от тях,

докато вие спите с жена си, но си представяте Джена Джеймисън?

Вашето тревожно въпросче „как ще се отрази на детето да има две майки" е чиста проба лицемерие. Като толкова ви е грижа за психиката на чуждите деца - осиновете дете от дом, липсата на родителска обич със сигурност не се отразява добре на развитието. Помислихте ли за психиката на собствените си деца, когато ги оставихте, за да заживеете с новата ви любов или когато пред тях казахте на майка им или баща им „за нищо не
ставаш"?

Скъпи Кънчо и Стефке, уважаеми лицемери - представям ви Зак Уолс.

Той е млад американец, отгледан от две майки, напълно нормален младеж, израснал в среда на обич, разбирателство и грижа. Зак е доказателството, което ви липсва, че децата на хомосексуалните двойки не се различават по нищо от останалите деца.

Неговата реч пред правната комисия в щата Айова през 2011 година накара милиони хора да видят, че „различното" може да бъде „нормално". „Ние ходим на църква, вечеряме заедно...сексуалната ориентация на моите родители не се отразила по никакъв начин на личността ми".

Дебатът за децата на хомосексуалните двойки далеч не е най-наболелият проблем в България. Но е показателен - изконното право на човек да има дете се противопоставя на „естествения подбор". Сигурно и семействата, сдобили се с деца чрез ин витро процедури са грешници за някои от нас. Връщаме се стотици години назад, удряме един шамар на еволюцията, докато пием ракия с увереността, че сме прави. А не сме. Щастието и грижата нямат пол. Но имат цена и закърнелите мозъци я правят прекалено висока.