Наистина ли братя Маркс символизират трите степени на Аз-а, а „Птиците" на Хичкок - суровата кръвосмесителна енергия? Може ли един филм да бъде предмет на обстойна психоанализа?
Колкото и изненадващи да изглеждат тези въпроси, те са в центъра на едно особено интересно течение, което обвързва киното с психоанализата.
Освен изкуство и развлечение, киното е едно от най-мощните средства за изучаване на човешкото състояние. То позволява вътрешният свят да бъде представен и споделен, позволява и вникване в проблемни, опасни емоционални състояния.
Оттам идва и неговата много конкретна и специфична връзка с психоанализата. Тя се разработва вече няколко десетилетия, а все по-голяма тежест добиват начините, по които психоанализата опитва да обясни киното и влиянието му върху зрителите.
„Може би психоанализата на филми не е нищо друго, освен това да преведем следите, които филмът е оставил в нас, на нашия език, за да ги направим част от себе си", разяснява проф. Андреас Хамбургер, член на международния психоаналитичен институт в Берлин.
Българският принос
Всъщност проф. Хамбургер е създател на Мюнхенската филмова група, занимаваща се активно с психоанализа на филми. Заедно със своята съпруга от български произход - д-р Вивиан Праматароф-Хамбургер, той е спомогнал за възникването на подобно движение и в България - групата „Психоанализа и кино", която вече няколко години подред е постоянна част от програмата на София Филм Фест.
Тя е създадена през 2010 г. от български психоаналитици и университетски преподаватели, които организират редовни прожекции в Дома на киното на специално избрани филми. След излъчването следва публична дискусия, която цели да вникне в преживяванията на зрителите при гледането на филма и да отговори на възникналите въпроси от психоаналитична гледна точка.
Тези дискусии представляват голям интерес както за студенти и професионални психоаналитици, така и за опитни киномани, които са любопитни да научат как изглежда седмото изкуство през призмата на психоанализата.
Преживяването на зрителя
„Чрез срещата на психоанализата и киното е възможно да разберем по-добре себе си", коментира един от членовете на българската група д-р Светлозар Василев.
Но как точно се прави психоанализ на филм? Преди всичко се набляга на преживяването на зрителя и на въпросите, които филмът поражда, а не толкова на творбата от кинематографична гледна точка.
Веднага прави впечатление, че почти всички анализирани филми са сериозно авторско кино, дело на някои от най-големите имена в професията. Творбите на Алмодовар, Бертолучи, Михаел Ханеке и Дейвид Линч са особено подходящи за психоанализ.
В българската група подбират много внимателно заглавията, предварително ги обсъждат помежду си и изготвят свои основни тези.
Но въпреки подробната подготовка, Василев признава, че на самите дискусии зрителите винаги са способни да ги изненадат с някоя неочаквана теза, с опровержение или съвсем различно обяснение на видяното.
Как да станеш нимфоманка
На вървящия в момента София Филм Фест групата „Психоанализа и кино" е приготвила прожекции и дискусия върху три филма в Дома на киното. Началото е още в неделя (23 март) от 17.30 с „Великата красота" на Паоло Сорентино, тазгодишният носител на "Оскар" за чуждестранен филм.
Сюжетът описва дилемата на 65-годишния Джеп Гамбардела, който след 40 години хедонизъм и морален упадък започва да се пита какъв е смисълът на живота и може ли някак да възстанови загубената връзка със самия себе си.
На 26 март ще бъде анализиран и румънският филм „Позиция на дете", който също може да се похвали с няколко награди и описва историята на една влиятелна майка, опитваща се да отърве сина си от заслужено влизане в затвора.
Следващата събота задачата е не по-малко амбициозна. На психоанализ ще бъде подложен „Нимфоманка" на Ларс фон Триер. Именно Светлозар Василев ще води дискусията и ще я базира върху „Всички онези аспекти от нашата сексуалност, за които ние не говорим, даже по някой път не проявяваме, дори крием от самите себе си."
Той ще постави въпроси като какво трябва да е детството ти, отношенията с родителите и развитието като човек, за да станеш нимфоманка; можеш ли да обичаш и по какъв начин; каква е цената, която плащаш.
„Със сигурност има филми, с чийто герои ти се иска да се идентифицираш задълго", казва Василев. И допълва: „Някои хора се прилепват към определен герой, почват да губят границите между това кое са те и кое е героят. Ние с нашата инициатива искаме да направим точно обратното - хората да не стоят като зашеметени от филма, с отворена уста, и да го идеализират или отхвърлят".
След като имат някакви емоции, каквито и да са те, зрителите могат да ги погледнат отстрани, да се от-идентифицират и да започнат да мислят...
