Годините минаха. Отдавна вече не сме деца. Не сме вече и гимназисти. Завършихме и висшето си образование. Време е да погледнем реално на живота и да направим равносметка на изминалото време и план на бъдещето. Накъде отиваме? Къде се намираме в момента?
От 20 до 30 години е периодът, в който всички очакват от нас да се ориентираме в живота, отдавна да сме започнали сами да се издържаме, да мислим за сметки, заеми, кариера, семейство.
Как се чувства един човек на прага на 26, който няма нито сигурна работа и не знае следващия месец дали ще има доход, който няма сериозна връзка и не мисли за семейство? Ами как, как? Разбира се, че супер!
Ще каже някой тогава "Защо се обясняваш?". Ами, защото си искам приятелите! Заедно имахме мечти, планове, цели. В университета си представяхме как като завършим, ще започнем заедно да градим кариера и ще се опитваме да споделяме общи ресурси, с които да изградим добър живот за всички ни. Мислехме за това как ще пътуваме, ще откриваме нови хоризонти.
Сега останах сама. Приятелките ми чакат деца и си седят вкъщи. Уморени са. Не им се излиза. Смятат, че мечтите са нереалистични, а чудото на живота се състои в това да създадеш семейство и да изградиш дом.
Къде сбърках? Защо не мисля за тези неща? Ами какво ще стане ако изтърва момента?
Ако един ден се окажа сама на 40, обградена от животни, които съм събрала от улицата. После се поглеждам в огледалото, не виждам никакви бръчки, а в очите ми още има пламък. Не е изгубена всякаква надежда, казвам си. После нахлузвам кецовете и отивам да разходя кучето в дъжда преди да съм седнала да попиша малко.
Всеки ден сменям заниманията си и си поставям нови цели. Това ще ме държи жива докато не река и аз да се предам във войната с живота и да абдикирам пред възможността да създам семейство. Дотогава - каквото такова.
Аплодисменти за всички, които все още празнуват петък вечер, макар и да наближават 30!
Пия за всички необвързани и свободни души! Приветствам младежкото безразсъдство дори когато го срещам у пораснали младежи! И ний сме дали нещо на света! И такива като нас са му нужни. Иначе чий глупости ще четете в делничната вечер, докато чакате вечерята да се стопли?
Ще почакам още малко, докато си позволя да порасна. Може би съм чела "Пипи Дългото чорапче" твърде много пъти. И все още като мантра си повтарям "Не искам да порЕсна".
Няма пък! Ще си купя нови дрехи, ще боядисам косата си в лилаво и ще си направя нова татуировка, пък после ще му мислим.
Бракът може да почака, да мисля за ипотеки може да почака, но мечтите никога не чакат, те искат да започнеш да ги сбъдваш, иначе умират. Някой би казал, че може да имаш и кариера, и деца. Да, ама не! Има и такива хора, но те не са хора, а машини. Няма как да дундуркаш дете и да пилотираш презокеански самолет. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но на бременните кариеристки не се гледа с добро око.
Само задържат потока от нови млади неангажирани кадри и се пречкат. Тъжно е, но наистина е така. Също така едно дете безкрайно много променя възприятието ти за света. Преди да си помислил за каквото и да било друго, мислиш за детето си. Дори любовта към половинката ти се променя, вече нито ти, нито той сте си най обичаните на света. Детето е.
Бракът е равносилен на напълняване, седене на дивана и следене на промоции. Още един факт, който със сигурност ще ви подразни, драги читатели. А истината винаги ви дразни, но пък нещо много ви гложди да я четете.
Къде са слабите ми мечтателни приятелки? Къде са веселите ми приятели? Вкъщи. Чакат заплата и мислят за това какво ще купят от Домашни потреби. Разговорите с тях се превръщат в разговори за времето.
Всеки вдига рамене и казва: "Може да се видим тия дни".
Като всеки е наясно, че това няма да се случи. Така се разминаваме с приятелите си в живота, губим ги. Така се получава. Когато не гледате към един и същи хоризонт, посоката ви се сменя и всеки тръгва по своята.
Всички, които още не знаете какво да правите с живота си, не тъжете, ще срещнете съмишленици, с които може да побъбрите на едно малко за това как се покоряват вселени. Аз се събрах с такива хора, животът ще се погрижи за това да го направите и вие.
Живеем в странен патриархат, в който е трудно да си жена, която е сама. Нещо, казват, не ви е наред. Не, наред ми е. Просто обичам живота си.
Не си единствена. И аз се чудех какво не ми е наред, след като съм дори над 30 и дори няма намек за бракуване и деца. Почти всичките ми приятели вече имат жени и деца, аз намирам малцината от тях, които не мислят за бракове и деца и още не са станали скучни чичковци и лелички.
Когато си постигнал мир със себе си и си в хармония с личните си избори нямаш нужда от подобни размисли. Всеки живее живота си както желае, независимо дали на дивана с детето или в парка с кучето. Важното е да се чувства щастлив. Тогава се наслаждава на щастието си без да коментира другите. Мисля, че авторката все още не е стигнала до там...
Браво, момиче! Не се отказвай от мечтите си! Ако човек се откаже от тях, все едно се отказва от СЕБЕ СИ
Всичко е наред, иде Октоберфест, а преди, след и освен това има и много други места и поводи за срещи ;)
"Важното е да се чувства щастлив." Ето това ми е житейското мото. Най - важното нещо на този свят за мен е собственото ми щастие.
Седят си на дивана в хола баща и десетина годишното му момченце и гледат телевизия. В един момент ей така изневиделица бащата му отвъртял един шамар на дребния, който естествено се стреснал, но си затраял, щото обикновено има защо. След малко отново баща му му пернал още един зад врата. ''Ама що, бе тате!?!?'' А баща му изръмжал: ''Найш как ме е яд! Какъв цепеняк съсипа с тая балка!''
>Заедно имахме мечти, планове, цели И приятелките ти постигат техните. Ако твоят житейски път е различен от техния, това означава, че или имате различни мечти, планове, цели, или са еднакви, но ти не постигаш твоите за разлика от тях. И в двата случая няма причина да тъжиш по общи мечти, планове, цели - или не са били общи, или ти трябва да положиш усилия за да ги постигнеш. >да абдикирам пред възможността да създам семейство Това отношение показва, че по-скоро имаш различни цели от приятелките си. Присмехулното и негативно виждане към създаването на семейство, обаче, ми се струва недостойно - дори това да не те влече, наистина няма нужда да го квалифицираш като отрицателно, пред което човек "абдикира" с нежелание. Помисли над възможността някои хора да се развиват в посока на това всъщност искрено да желаят семейство - наистина ли мислиш това за осъдимо? >Ще почакам още малко, докато си позволя да порасна Имплицитната предпоставка, че този процес изцяло под твой контрол, че ти можем сама съзнателно да избереш кога и дали "да пораснеш", смърди злокобно на обикновена младежка арогантност. Все пак за все още непорасналите млади хора може да се каже, че пазят детското в себе си, но може също да се каже, че не са успели да се развият и са все още инфантилни. Истината за всеки конкретен човек, естествено, е някъде по оста между тези две крайности. >Просто обичам живота си Това вече е чиста арогантност. С какво право мислиш, че единствено ти, понеже не си се оженила, обичаш живота си, а семейните хора не обичат техните? С правото на нуждата, защото ти е необходима някаква рационализация за самотния ти живот, който се различава по съществен начин от този на приятелите ти, нужно ти е да се убедиш, че твоят избор е правилният, а техният - не? Ако наистина предпочиташ да не се жениш и се чувстваш комфортно в избора си, то не би имала причина да го обясняваш и валидираш като си приписваш някаква мнима и недостъпна за семейните хора "обич към живота", и особено не би го правила за сметката на другите, които, горките, са се предали и "абдикирали" и са унищожили "обичта към живота" за едното тъпо семейство. А ти.. ти, за разлика от тях си чудесна и прекрасна.
А, kakao го е казал кратко и ясно.
''Ама що, бе тате!?!?'' А баща му изръмжал: ''Найш как ме е яд! Какъв цепеняк съсипа с тая балка!'' Историята щеше да бъде по-смешна ако знаех, какво е "цепеняк" и "балка".
Аз пък, от друга страна, току-що научих как някои хора използват думите "цепеняк" и "балка" защото брадатият виц е брадат.
Днес аз ще съм е-мил, ама смесен с Мон Дьо и Евгени Минчев. "Как се чувства един човек на прага на 26" - малеееее, преклонна възраст, две мнения няма. Тука е моментът да обобщиш важните житейски уроци - това сефтета, това първи връзки за повече от два месеца. Зрял човек, врял и кипял, нема кво да говорим. "който няма нито сигурна работа и не знае следващия месец дали ще има доход" - видно е, че като нема, мама и тате ше дадат. Нема грижи. Много е похвално, че на 26 не могат да те вземат и за секретареса. Все някой ще плати бирата, па ти ще платиш... ясно как. "Всеки ден сменям заниманията си и си поставям нови цели" - в смисъл, един ден пиша глупости, на другия ден пиша по-големи глупости, после пак пиша малко по-малки глупости. Разнообразяваш. "Пия за всички необвързани и свободни души!" - "Сексът и градът" е един, ти не можеш да го измислиш наново. Нагледахме се на Карита Брадшоута, спести ни го. "Ще почакам още малко, докато си позволя да порасна." - на 26?!?!?! Ми, можеш да си дадеш време до 76, ако искаш. Само че утре ще четем "Ама тия защо не ме взимат насериозно, мрън пък!". Мале, от тва къв чаршав от писане ще излезе! "Бракът може да почака, да мисля за ипотеки може да почака" - ако на 26 си затънал в подобен битовизъм, верно има проблем. "Бракът е равносилен на напълняване, седене на дивана и следене на промоции" - хем не си омъжена, хем си много навътре. Как тъй? "Къде са слабите ми мечтателни приятелки?" - най-вероятно някъде, където няма да ти слушат дудненето. "Къде са веселите ми приятели?" - пак там. "Живеем в странен патриархат, в който е трудно да си жена, която е сама." - ти живееш.
Ех кифлетоо, ех кифлеетоо... Първо позитивното - убеден съм вече, че момичетата/младите жени е по-добре да се размножат в 20-те си години. Дискутирано е с приятелки в различни филми, със всички стигнахме до това мнение. Когато мръхльото-осеменител реши да избяга от семейния пандиз, мамата ще е понатрупала някъв професионален и житейски опит, а и ще има опция за заместител/и. Малките кеклици, най-често страшно разлигавени, все пак ще са функционално, що-годе, вменяеми. Дори и мръхльото да отвиси в гнездото по силата на мързела/навика, мамата ще има моралното право да търси опции за лично благополучие. Е, тоже и мръхльото. Сега, това че демографски мнозинството сте придошли от село, то си носи своеобразните белези. Копирайтъри, бачкатори в билла или некой кол-център, все едно. Ниската полова култура се отразява на житейския дисбаланс, което пък прави от общия ви младежки порив едно локомотивно депо. Мнозинството линии са успоредни, ползват се интензивно (от там идват всичките ти видове тампони, шоколада и повечето хипстърски джаджи), твоите доскорошни съ-врабчета трябва да бачкат като малките анорексичета в "Индиана Джоунс и храма на обречените", щото са се поставили в житейски зависимости. Ти имаш късмета да не си още,но текстът нашепва че тайничко завиждаш... Демек, ти си в глух коловоз. Наникъде... Нито поколение, нито реална професионална реализация, нито удовлетворение от нещо. Въобще, кви са тия приказки за ипотеки, лигавене с олигофренчета по парковете и семейни сериали? Не е ли по-разумно да попътуваш, да научиш свободно някой и друг глобално ползван език, да си изнамериш г-точката, да говориш за живота от перспективата на опит? В интерес на истината и аз горчиво съжалявам редица свои приятели, довели битието си до "виж, как се размножих!". Е, техен си избор. После по тъмна доба ми звънят да им разказвам истории, че да преживеят до идната утрин, а бубичките им ми въртят очи и направо си казват щенията. Тъжно, но факт. Ако не си разбрала поуката - погрижи се за себе си, после гледай другите, нещо много им се фиксираш...
9 SamVaims | 20.09.201722:49 ''Ама що, бе тате!?!?'' А баща му изръмжал: ''Найш как ме е яд! Какъв цепеняк съсипа с тая балка!'' Историята щеше да бъде по-смешна ако знаех, какво е "цепеняк" и "балка "Цепеняк" (разг.), тесна пичка, тесняк, девственица. "Балка" (разг.) ,глава, кратуна, зелка, куфалник, тиква,чутура.
Само жена с много объркана глава може да съчини подобна статия.