"Всичко е добре, когато свършва добре" - това изречение поставя края на "Малката морска сирена" - най-новото детско представление на театър София.
Салонът светва, публиката ръкопляска, дребосъци хлипат безутешно в търсене на родителско обяснение. Току-що главната героиня е направила неуспешен опит за убийство, сдобила се е с крила, които не желае, и отлита самотна далеч от всичко.
Надеждата е грубо изкормена и сервирана сурова на невръстния зрител, вярата в доброто пляска с опашка в предсмъртни конвулсии.
Любимият принц е предпочел друга, въпреки саможертвата й и безочливо споделя този факт като естествен.
Онази печели, защото няма физически недъг. Освен това предстои голямо сливане на земи, така че немите русалки са свободни да се пръждосват. Приказката е свършила, но кое ли му е добре-то?
Андерсен за пореден път се е вмъкнал в живота на децата, а ние сме пуснали стария психопат да вилнее, защото като зомбирани повтаряме лъжата колко прелестни са историите му.
"Приказка за доброто, което понякога боли", казва в анотацията си режисьорът Василена Радева и на вас се пада задачата да оправдаете това житейско наблюдение пред четиригодишни, когато светът все още изглежда подреден и за такива "мъдри" уроци, слава Богу, още е рано.
Всъщност Василена е свършила великолепна работа. Трудно бихте могли да си представите по-красиво представление.
Сценографията на Свила Величкова е зашеметяваща, актьорите са фантастични, а Симона Халачева в ролята на Сирената печели симпатиите още с първата си поява.
Ако всички не бяха толкова старателни, може би щеше да е по-добре - болката щеше да е фалшива.
Но как сега да обясниш на дребосъците, че това, което на поколение след поколение насила се набива в гърлото до задавяне, не е детска приказка.
Това е автобиографичната изповед на един неприятен сърдит скандинавец с объркана сексуалност, който ние се чувстваме длъжни да славим, макар дълбоко в себе си да намираме за потресаващ.
Никой май не е чел архивите му, в които добре е описано защо приказките му са създадени толкова ужасяващи. На тоталната липса на любов в живота му се дължи и серия други плашещи фактори. Някъде там лежи и недоразумението, че "датски" и "детски" са едно и също.
Преди да са скочили защитниците на Андерсен и прочее класически перверзници под прикритие в излишна бран на... и те не знаят на какво - върнете се в четвърти клас и си спомнете що за удоволствие изпитахте след прочитането на "Малката кибритопродавачка", вкочанена между страниците на учебника ви по литература.
Детската смърт никога не е била поднасяна така безкритично и добросъвестно на доверчивите хлапета.
Жертвите на измръзване не са тема, от която смятате, че те имат естествена нужда, и вероятно ги щадите от подобни новини, но тук портата на ужаса е широко отворена, защото е маскирана като благ литературен жанр.
Затова не спираме да правим детски оперети, танцови спектакли, куклени постановки с този сюжет. Благодарим ти, Ханс, че не си се сетил да включиш и сцена с разложено любимо кученце, заклано заради тромавичката му походка.
Очевидно единственото, което е необходимо, за да валидираме нечия извратена фантазия, е етикетът "приятел на децата".
Чакайте, този урок не трябваше ли да е ключов и да нямаме доверие на непознати чичковци, които ни говорят за хипотермия, изпепелени войници или расово чисти пернати, пощадени от висшата каста не заради качествата им, въпреки вида, а точно защото принадлежат на него.
Да, животът е суров, дума да няма, и децата ни ще го разберат на някакъв етап.Добре е да ги подготвите или пък да ги оставите сами да го усетят - ваша работа, не ви се бъркаме.
Но кога приехме, че е добре да им причиним болезнена пенетрация на страдание от името на някаква патологична танатофилия, нахлузила като Ханибал Лектър одраното лице на детска проза?
Като отговорни родители вие ще предпазите децата си от всичко друго, но не и от тихия извратеняк с умрелите момиченца в главата.
И пак поколение след поколение ще поглъща ужас, опакован като болезнена истина за доброто и неистово зовящ за терапевтични сеанси... Иначе телевизията ви била виновна.
Ама карайте, всичко е добре, когато свършва добре, макар че Андерсен би написал такова изречение само през трупа ви.
Странно, може би при вас липсата на емпатия е генетична.
Колкото бе естествено за мен, преди 50 години да чета Андерсен и да осъзнавам, че живота не е справедлив към всички, толкова е естествено Драго Симеонов да не иска да чете сега Андерсен на децата си. Тогава бях дете и вярвах, че този свят на Малката кибритопродавачка, безвъзвратно е отминал. Да ама не, сега отново е времето на Андерсен. Затулвайте със шепи очите на децата си.Бедните са бедни, защото са мързеливи. Купете си кибрит!
Ха, Мако, мен пък само ме развеселява очевидната Ви неспособност да разберете, че смятам за важен смисъла и посланието на даден текст, а не как е бил написан. Употребата на обидни епитети показва само колко сте малък (не във възрастов смисъл, че да не ми пишете сега на колко сте). Приятна вечер
Вероятно правилно си преценил за себе си, че след като не разбираш тези приказки е по-добре да не им ги четеш. Ще последват въпроси, на които няма да можеш да отговориш.
Само искам да попитам, задочно, автора - Вие когато доведохте детето си на този спектакъл, там ли научихте какъв е сюжета на постановката?
-Ъъъъ, ама защо такааа?!? - Виж милото, сега ще ти обясня - това е така, защото чичко Андерсен е шабан пеееас!
Извинете, а мога ли да използвам случая, събрали сте се корифеи - някой може ли да ми обясни каква е поуката от "Червената шапчица"? Още от дете съм се чудел и още се чудя.
Мако; И понеже си падаш по смисъла на текста , а не по това КАК е бил постигнат, ето как се опита да критикуваш коментираната статия, дефинирайки нейната основна слабост - "пълна с чуждици"! Хе, хе, май и с паметта имаш някакви проблеми? Смисълът на написаното от мен беше, че е леко смешно да критикуваш по такъв краен и пълен със сложни думи начин нещо, което е минало през ситото на времето и продължава да важи и за днес. Това, че виждаш нещата не каквито са, а каквито на теб ти се иска, за да блеснеш във форума с вездесъщата си компетентност те нарежда сред хората, които обичат да слушат най-вече собствения си глас, така че те оставям да му се наслаждаваш.
boris, Чел ли си изобщо Хари Потър? Там има предостатъчно смърт и ужасии. Но има и много поуки, които обаче няма как да извадиш, съсредоточавайки се само върху оригващите се кошчета и хвърковатата магия. Децата могат и сами да изберат какво да четат, в крайна сметка тези неща малко или много показват на децата и другата страна на живота. Защото ако го пазиш и галиш постоянно, а утре на улицата види грозно прегазено животно, а теб те няма да му закриеш очите, може и да се травмира много повече от една въображаема приказка.
Значи, повечето хора тук казват да не ги лигавим децата. Животът е гаден и суров и т.н. Обаче , децата са деца, а не малки възрастни. Малко неща са по-тъжни от преждевременно пораснали деца. Деца, които нямат илюзии и надежди , защото вече наистина знаят, че животът е гаден. Дайте им време да си поживеят, бе идиоти. Детството трябва да е най-безгрижният период в живота на всеки един човек. Най-сигурният, най-защитеният и емоцонално стабилен период. Не мога да си представя родител да иска да лиши детето си от детските илюзии и безгрижност , само защото на него самия животът му се струва гаден. Нечестно е към децата, според мен. Ограбва ги емоционално. Има време да научат всичко за живота.
Рядко съм чел по затрогващо тъпа статия. Много обичам някой да се опитва да ме шокира. АвторЪт е просто един гъз, който не може да усеща красота. За това я замества с порно елементи. Вени види цици глупако, остави Андерсен на нас.
Аз също мисля, че е редно, ако е възможно, човек да се сблъсква в зряла възраст с тъжните и страшни страни на живота. Но, децата знаят, че това са приказки. И точно затова са привлечени от тях - с екстремните си емоции и небивалици. Всъщност лесно е да си малък и да те гмурнат в тези водовъртежи, защото знаеш, че до теб са "добрите големи хора", родителите ти и те са истински. Много грозна илюстрация на Елиза и дивите лебеди. В старите издания на детските книжки, илюстрациите бяха прекрасни. Как ще възпиташ чрез книгата чувство за красота у едно дете, ако картинките са примитивни.
Абсолютно подкрепям статията.
Какво се има предвид под "защитава Андерсен"? Неговите литературни достойнства са признати отдавна. Както писах долу - преценката да творбата дали е за някой подходяща не е проблем на автора.
"Не виждам някой от защитниците на Андерсен да се е наел да ми отговори на простия въпрос - ако ще възпитаваме децата с реалистични приказки, които вместват аспекти от реалния живот, къде спираме и защо спираме там?" deowin, аз ще се опитам да отговоря на въпроса ти, макар че според мен той е обърнат с главата надолу. От чисто педагогическа гледна точка не е важно къде спираме (това зависи от всеки един индивид), а от къде започваме (това зависи от образователната сиситема (и не само, разбира се)). Защото твоят въпрос веднага би могъл да бъде контриран с един също толкова прост въпрос - ако ще обучаваме децата на математика (например), къде спираме и защо спираме там? Нужно ли е на хлапаци в прогимназията да се преподава векторно и диференциално смятане? Естествено, че е абсолютно ненужно, и то не за друго, а защото хлапаците все още нямат подходящата основа, за да надградят върху нея тези знания. Но ако приемем, че векторното и диференциалното смятане са крайната цел на образователната програма по математика, то на хлапаците трябва да им се предаде оня основен математически апарат, който да ги подготви за тях. Ако сега се върнем в полето на литературата и допуснем, че основната задача пред програмата ѝ, е да подготви хлапаците за разбиране на различните авторови гледни точки с цел развитието на критическо мислене, то някак си според мен се набива на очи, че Андерсеновите приказки са може би перфектното свързващо звено между приказно-фантазните сюжети, с които са отраснали децата от съвсем малки, и течението на реализма в литературата, за което същите тия деца все още нямат никаква представа. Как да искаш от едно дете да разбере Юго и Дикенс на първо време, а сетне - Хемингуей и Ремарк, ако някога не е започнало Малката кибритопродавачка? Как да се подготви за тях и нужни ли са му те изобщо според теб, deowin? И още нещо. Разбира се, че преценката ми е субективна, тя няма каква друга да бъде, защото обективната преценка предполага познаването на всички начални условия и всички закономерности, по които те се изменят. А това, според мен, не е по силите на човек (също субективна преценка ).