Сутрин, час пик, закъсняваш за работа - на едното ти рамо виси лаптоп, на другото, дамска чанта или раница на гърба... Тичаш към ескалатора, но те отново са там преди теб - онези две-три дами, убедени, че са излезли на разходка в 8 сутринта и не само не стоят отдясно на ескалатора, но завземат цялото пространство. На следващия ден ще e майка с дете, или група ученички, които кудкудякат преди началото на втория учебен час (!) сутрин...
Всеки път са различни по пол и възраст хора. Общото в случаите е количеството нерви, което всеки бързащ хаби в опит да обясни, че ескалаторът не е начин да се изкачваш без да гориш калории, а средство за по-лесно придвижване.
Над 300 000 души дневно използват метрото в София и съответно - ползват ескалатори. Онези, които освен да си пълнят по-бързо вода от чешмите на Халите, се качват във влакчето и за да стигнат до работа, познават много добре момента, в който на ескалатора пред теб някой е обсебил цялото пространство и няма как да го изпревариш. Резултатът е една безсмислена опашка, която започва от няколко метра преди ескалатора, защото хората не го ползват, за да се качат по-бързо, а за да се качат, без да се движат.
Правила, ама друг път
Истината е, че правилото да се стои отдясно на ескалатора не е приумица на някой хипстър, решил, че е „по-куул", понеже така правят на Запад. Разписано е в правилника на столичния „Метрополитен": „да се стои от дясната страна с лице по направление на движението, като се придържа за подръчната лента". А въпросният правилник е разлепен на всяка метростанция, заедно със стикер „стой отдясно", на парапета на ескалаторите. За повечето хора обаче това е просто надпис и се возят, както им падне - най-често - отляво.т
„Когато отидем в чужбина, всички се възхищават от реда. Като сме в България, се възмущаваме", казва Цвети Благоева Радева. Тя е част от групата ентусиасти, убедени, че трябва да се тръгне от някъде, за да се променя ситуацията в България. Нарекли са се „Дискусионен, Интерактивен Клуб за Смели, Умни и Можещи - ДИКСУМ". И тръгват от метрото. Свързват се с „Метрополитен" и разбират, че за хората там стикерите с указания и разлепените правила са достатъчни. Все пак склоняват да направят още нещо, като се съгласяват на няколко акции заедно с група ентусиасти, с които да информират пътниците как да се държат на ескалаторите.
С разбиране и раздразнение
Предварително правят проучване на най-натоварените участъци и провеждат няколко акции под наслов „Толерантни на ескалатора" на -„Стадион Васил Левски", „Сердика I" и „Сердика II", „Софийския университет". Акциите са в неделя и понеделник - почивен и делничен ден, за да обхване максимална част от хората, които използват метрото.
Реакциите на пътниците са от крайност до крайност - докато някои се радват на хората, разясняващи правилната употреба на ескалатора, други са доста агресивни. Цвети дава пример с жена, която вместо да послуша съвета им и да се отмести вдясно, реагира като на война и демонстративно се вкопчва в парапета отляво. „А ако някой бърза?", пита Цвети. „Не ме интересува", отсича жената и продължава до горе срещу правилата.
За сметка на това във всички държави, които имат метро значително преди в София да се появи този транспорт през 1998 година, са наясно, че без добра организация на движението, ще страда трафикът, но най-вече ще страдат пътниците (пример с Шанхай от галерията). Затова и хората са толеранти на ескалатора.
ЦУМ е виновен
Всъщност за подобни реакции има едно колкото просто, толкова и абсурдно обяснение. Освен първият голям универсален магазин в София, ЦУМ е и мястото, на което се появяват едни от първите ескалатори в България. И понеже е място за пазаруване и свободно време, ескалаторът е престъпното удоволствие да се разходиш без всъщност да ходиш. На това отдава Цвети и склонността на хората да възприемат ескалаторите като мързелив начин за изкачване, а не улеснение за бързащите.
Следващата акция на групата ентусиасти е днес и в понеделник. След това правят пауза, за да отчетат имало ли е успех. Надяват се скоро да повторят акциите, въпреки че всички, които участват, са хора с професии и активни занимания - именно от онези хора, които забелязват разликата между движението отляво и отдясно, защото бързат, за да изпълнят служебните си ангажименти.
И ако според „безотговорната статистика" на Цвети 70% от младите хора и 50 % от по-възрастните са убедени, че подобна инициатива е необходима, то всички са „твърде заети", за да се включат. А най-лесно би било, вместо да раздаваме флайери с правила, да казваме по-честичко на хората на ескалатора:
„Вляво се върви, вдясно се стои. Моля, преместете се!". Или за по-кратко:
По дяволите, стойте вдясно!
*Заглавието е заимствано от Facebook-група, която призовава за спазване на правилата за движение по ескалатора
Дотук разбрахме само че авторката (понеже е с лаптоп) и Борачо (понеже е с 3 куфара) бързат. Всички други се возят на метро е така за кеф. Почвам да си мисля, че тая работа да се надбягваш останалите точно по ескалатора, а не встрани по стълбите, където няма да им пречиш, е нещо като да се покажеш - вижте ме, аз имам много по-важна работа от ваште, тоест съм важна клечка, затова се свиите да ви тичам по главите По какво да преценим дали авторката с нейния лаптоп работата и е по-важна от пазаруването на пенсионера, който бърза да сготви за обяд на две внучета например? Абе един ескалатор вози за 30-40 секунди отгоре до долу сигурно. Егати и времето дето ше спестиш, та чак цели кампании водят
От гората ли сте хванати? Че и Оня се опитва да прави сметки как щяло да стане 2 пъти по-бавно придвижването, щото хората щели да се редят само вдясно Нали отляво също ще има хора, но изкачващи се, бе капацитет? Все едно да отречеш бързата лента на магистралата. Ааааа, чакай, магистралата - там е друга работа! На пътя, ако не си пълен мухльо, е задължително да се спукаш от бързане за да спечелиш 5 мин., ама в метрото сутрин ще те помислят за неуверен и за комплексар (Роуане, от теб тази приумица не я очаквах). Не е до закъсняването, а до безсмислената загуба на време. И ако в метрото има стълби за да заобиколиш дървените философи с кашкавалени крака, то в търговските центрове обикновено няма. Затова са измислени правилата - който бърза - вляво, който не бърза или е трудноподвижен - вдясно. Няма какво да обмисляме и оценяваме мотивите на отсрещната група, просто следваме правилата и нещата се получават. Или продължаваме да живеем в добре познатата ни България, ама без да псуваме, щото е очевидно, че сами си правим всичко.
Поредното безумие, този път в пола и на токчета. Чудно как така си прилича като две капки вода с едно друго безумие, което обикновено е "побрано" в лъскава или не дотам кола, но държи да се движи по магистралата с над 180 км/ч и смята, че понеже кара "на дълги", всички трябва да му правят път и да се набутат в дясната лента. И в двата случая става дума за жертви на калпава здравна политика и недостатъчно места в специализираните заведения, за разлика от "на Запад".
Бай Ганя не мисли, той трябва да е по средата на всичко и да вика, "виж ме, мамо, дават мА по телевизора". И да, това е масово български синдром. И на запад ги има, ама са пренебрежимо малка бройка. А и като видиш как някой минава с куфар през тебе, почваш да внимаваш, да не пречиш на хората. И всъщност за това са толкова организирани навсякъде извън милата ни родина, не им е основен приоритет да се пречкат и да ги забележат. А коментара дали не става с "може ли?", едва в 10% от случаите работи това.
О, хвала и браво на всички вам, люде, които разполагате с неограничено свободно време и излизате 20-30 мин. по-рано от вкъщи за да си позволите удоволствието да се повозите на ескалатор и да се усмихвате приветливо сутрин на всички около вас. Толкова идилично, колкото в балканско село, когато бай Герги тръгне с овцете и поздравява всеки срещнат съселянин персонално. Сигурна съм, че всички вие на път за морето заковавате километража на 80, позиционирате се в лявата лента, калник до калник с ваш съмишленик отдясно и ей така си карате, смигайки си заговорнически чааак до Бургас. Ма други бързали? Ма искали да стигнат по-рано? Абе я ги ма'ани тея! Да тръгнат три дни по-рано, па да стигнат, закъде са зафучали!
Тралалав, не ги спестявам никъде. Изхождам дедуктивно от идеята, че щом не бързаш да излезеш от метрото, вероятно не бързаш и по пътя за него, не бързаш и да се качиш в първата мотриса, зашото това е за профани, ами правиш една парадна обиколка по перона и след това се отправяш на пътешествие, на края на което ще имаш удоволствието и да се изкачиш към повърхността с ескалатора. Аз, уви, не мога да вникна в тези удоволствия, но всяка сутрин наблюдавам хора като теб, които се наслаждават безмерно на живота. Вляво.
Ама аз му се наслаждавам на живота, Тралалав! Много даже Просто интересите ми не включват "отъркване в непознати на подвижни стълби". Знам, трудно за схващане, ама факт. И не, хората не са ми виновни генерално. Обикновено виновно ми е първото теле, което се спре. И второто след него, ако не тупне първото по рамото да се отмести. Оттам насетне каузата е изгубена за мен, но пък какво щастие настава за теб и съмишлениците ти, каква радост и наслада от тези малки прости чудеса като возенето на ескалатори.
Беше 08:47. Закъснявах зверски за работа, а от два дни имах нов шеф. Едвам дочаках вратата да се отвори и на бегом се изнесох до ескалатора. Както винаги, беше претъпкан. Абе тия хора не четат ли какви са правилата? Застава се само вдясно, по един на стъпало. Лявата лента трябва да е свободна за бързащите като мен. Нали знаете, лявата писта е най-бързата. Това ще ви го каже всеки стажант в някоя от ефирните телевизии. Както и да е. На първото стъпало стояха две пенсионерки и си говореха сладко за ланския сняг. Това беше лесно, бабето беше леко като перце, гушнах го и продължих нагоре. Следващото препятствие беше бг мама с малко дете. Противно малко изчадие, което се късаше от рев. Прескочих го барабар с бабето и продължих нагоре. Опа, по-сериозно препятствие. Деветокласник и седмокласничка бяха окупирали цяло стъпало и си проучваха езиците. Нямаше начин, трябваше да бъда груб и да ги разместя със сила. Сигурно са пропуснали даскалото днес. И точно когато ми оставаха някакви си метри до върха, ги видях. Мъж на средна възраст държеше майка си за ръка, а тя му пъхаше два лева в джоба. Познах го моментално. Ако не се сещате, питайте Роуън.
Абе, мацките с много важния бизнес, не сте ли чули за собствен автомобил!? Като сте толкова нетърпеливи и имате непоносимост към всички категории пътуващи с метрото, има решение, айде моля ви се. Щом си в обществения транспорт, малко толерантност няма да ви е излишна, колкото и вкъщи да ви уверяват, че слънцето изгрява единствено за вас.
Съгласна съм с Оня, дето днес го прекръстиха на Трият
40niemen - плюс от мен
Паяк, може да ти е трудно да го проумееш, но наистина има жени на които служебното време им е доста ценно. И в пари и във нерви. Това че ти не си от тях що ти дава право да ги подиграваш? Понякога се държиш като истинска тьотка. Па знам ли....
Борачо, ама щом всички около теб ти пречат, може пък и ти нещо да не си много прав, а?
Леле какви спорове за нещо толкова очевидно... Защо изобщо обсъждате каква е причината някой здрав човек да иска да се изкачва/слиза по ескалатора, вместо да виси като сопол? Неговите мотиви не подлежат на обсъждане. Той има право да върви вляво без значение дали защото обича да става на третото позвъняване на алармата, защото закъснява за среща, защото бърза за следващата мотриса, защото си прави физзарядката или защото религията му го повелява. Това си е негова работа, а вие разсъждавайте и обсъждайте колкото искате, но моля ви, от дясната страна. Очевидна е ползата от подобно правило и отказвам да повярвам, че има толкова алтернативно интелигентен човек, който да не може да го проумее.
А иначе това с вежливата молба да минеш работи в 100%. Досега никога не ми се е случвало да вляза в пререкание с някого, защото наситина подхождам добронамерено. Питам дали мога да мина, усмихвам се и минавам. След мен обикновено тръгват и още хора, които също биха вървели, но не им се занимава да молят хората да се отдръпнат. А това е просто една от стъпките към изграждането на нормално общество. Първо ще научиш, че изобщо има такова правило, после ще се усетиш, че пречиш и ще се отдръпнеш, после ще кажеш и на други хора. А не да разсъждаваш дали бързащата на токчетата е в цикъл, щото в случая киселякът и неандерталецът си ти.