Сутрин, час пик, закъсняваш за работа - на едното ти рамо виси лаптоп, на другото, дамска чанта или раница на гърба... Тичаш към ескалатора, но те отново са там преди теб - онези две-три дами, убедени, че са излезли на разходка в 8 сутринта и не само не стоят отдясно на ескалатора, но завземат цялото пространство. На следващия ден ще e майка с дете, или група ученички, които кудкудякат преди началото на втория учебен час (!) сутрин...
Всеки път са различни по пол и възраст хора. Общото в случаите е количеството нерви, което всеки бързащ хаби в опит да обясни, че ескалаторът не е начин да се изкачваш без да гориш калории, а средство за по-лесно придвижване.
Над 300 000 души дневно използват метрото в София и съответно - ползват ескалатори. Онези, които освен да си пълнят по-бързо вода от чешмите на Халите, се качват във влакчето и за да стигнат до работа, познават много добре момента, в който на ескалатора пред теб някой е обсебил цялото пространство и няма как да го изпревариш. Резултатът е една безсмислена опашка, която започва от няколко метра преди ескалатора, защото хората не го ползват, за да се качат по-бързо, а за да се качат, без да се движат.
Правила, ама друг път
Истината е, че правилото да се стои отдясно на ескалатора не е приумица на някой хипстър, решил, че е „по-куул", понеже така правят на Запад. Разписано е в правилника на столичния „Метрополитен": „да се стои от дясната страна с лице по направление на движението, като се придържа за подръчната лента". А въпросният правилник е разлепен на всяка метростанция, заедно със стикер „стой отдясно", на парапета на ескалаторите. За повечето хора обаче това е просто надпис и се возят, както им падне - най-често - отляво.т
„Когато отидем в чужбина, всички се възхищават от реда. Като сме в България, се възмущаваме", казва Цвети Благоева Радева. Тя е част от групата ентусиасти, убедени, че трябва да се тръгне от някъде, за да се променя ситуацията в България. Нарекли са се „Дискусионен, Интерактивен Клуб за Смели, Умни и Можещи - ДИКСУМ". И тръгват от метрото. Свързват се с „Метрополитен" и разбират, че за хората там стикерите с указания и разлепените правила са достатъчни. Все пак склоняват да направят още нещо, като се съгласяват на няколко акции заедно с група ентусиасти, с които да информират пътниците как да се държат на ескалаторите.
С разбиране и раздразнение
Предварително правят проучване на най-натоварените участъци и провеждат няколко акции под наслов „Толерантни на ескалатора" на -„Стадион Васил Левски", „Сердика I" и „Сердика II", „Софийския университет". Акциите са в неделя и понеделник - почивен и делничен ден, за да обхване максимална част от хората, които използват метрото.
Реакциите на пътниците са от крайност до крайност - докато някои се радват на хората, разясняващи правилната употреба на ескалатора, други са доста агресивни. Цвети дава пример с жена, която вместо да послуша съвета им и да се отмести вдясно, реагира като на война и демонстративно се вкопчва в парапета отляво. „А ако някой бърза?", пита Цвети. „Не ме интересува", отсича жената и продължава до горе срещу правилата.
За сметка на това във всички държави, които имат метро значително преди в София да се появи този транспорт през 1998 година, са наясно, че без добра организация на движението, ще страда трафикът, но най-вече ще страдат пътниците (пример с Шанхай от галерията). Затова и хората са толеранти на ескалатора.
ЦУМ е виновен
Всъщност за подобни реакции има едно колкото просто, толкова и абсурдно обяснение. Освен първият голям универсален магазин в София, ЦУМ е и мястото, на което се появяват едни от първите ескалатори в България. И понеже е място за пазаруване и свободно време, ескалаторът е престъпното удоволствие да се разходиш без всъщност да ходиш. На това отдава Цвети и склонността на хората да възприемат ескалаторите като мързелив начин за изкачване, а не улеснение за бързащите.
Следващата акция на групата ентусиасти е днес и в понеделник. След това правят пауза, за да отчетат имало ли е успех. Надяват се скоро да повторят акциите, въпреки че всички, които участват, са хора с професии и активни занимания - именно от онези хора, които забелязват разликата между движението отляво и отдясно, защото бързат, за да изпълнят служебните си ангажименти.
И ако според „безотговорната статистика" на Цвети 70% от младите хора и 50 % от по-възрастните са убедени, че подобна инициатива е необходима, то всички са „твърде заети", за да се включат. А най-лесно би било, вместо да раздаваме флайери с правила, да казваме по-честичко на хората на ескалатора:
„Вляво се върви, вдясно се стои. Моля, преместете се!". Или за по-кратко:
По дяволите, стойте вдясно!
*Заглавието е заимствано от Facebook-група, която призовава за спазване на правилата за движение по ескалатора
Добре бе, добре. Разбрахме че някои имат болезнена нужда да ни покажат как тяхното време е адски ценно, та 10 секунди повече на ескалатора ще ги забавят и всички трябва да им направим шпалир за да спринтират баш в навалицата. Всички други се качваме на метро просто за да си уплътняваме времето. Айде мирнете сега. Тя приказката "И сам да съм у трамвая (на ескалатора), па че се бутам" не случайно е българска. Ръгай ги там всичките, тичай им по главите - само ти имаш важна работа и само ти си адски зает niemen - слабо! Чувството за хумор ти е по-бавно и от ескалатора.
За първото си прав - времето ми е ценно, затова нямам против да огранича пилеенето му. При ползване на метро може да са 30-тина секунди, но в мола са 2-3 минути. За второто не си - бутането в навалицата го правиш ти. Или като се качиш в трамвая и застанеш точно на вратата му, мрънкаш на хората, които се влизат след теб, че те бутат? Няма да се учудя, логиката ти е малко ... специална.
Тралалав, стълбите не са "за това". Написано ти е от управата на метрото и няма нужда от твои преценки и интерпретации. Стълбите не са "за бързащи", а за аварийни ситуации, когато се наложи да поемат много голям поток наведнъж. Не че нещо пречи да ги ползваш - аз също се кавам по тях, когато ескалаторите са прекалено задръстени, но това не означва, че са "за това". Да не говорим, че са алтернатива почти само в метрото, защото в повечето молове стълби просто няма.
Страус Би ли ни обяснил защо твоето време в МОЛ-а да е по-ценно от нашето време? Банани на промоция ли продават, та всички трябва да се строят за да ги надбягваш?
П.П. За другото си прав. По пътищата се превръщаме в състезатели. Но съм убеден, че точно същите типове, които са дрямали прави на есклатора, като се качат на пътя и масово се чувстват длъжни да карат с поне 30 над ограничението, да изпреварват отдясно, да минават на тъмножълто, да ползват буслентата и аварийната и т.н. А преди минути са се възмущавали как някой се е правил на важен, защото е бързал на ескалатора. Как се случва това, че 80% от шофьорите бързат и се нервят на тези, които спазват правилата, а 80% от пешеходците се мотат и се нерват на тези, които... отново спазват правилата? Парадокс.
Оня, хайде сега ти ми кажи как точно ще се отрази на твоето време да се дръпнеш вдясно? Със сигурност поне 50% от хората биха ходили вляво, ако напред няма поне един бъркащ си в носа, който да спре цялата колона. Не става дума за бързане, за тичане и подобни ваши интерпретации. Става дума за нормално ходене.
Тралав, не пич, не правя милиони за 3 минути. Но искам да спра пред теб на светофара като светне зелено, да изляза бавно, да се подрапам по макарите, да си бръкна в носа, също така бавно да вляза тъкмо като свърши зеленото и после да те питам ти колко милиона направи за тези 3 минути и що не стана при първото позвъняване на алармата, ак омного бързаш да хванеш светофара. Схващаш ли? А за наредбата - и аз съм я мяркал някъде из метрото, така че е факт. Но дори да не беше писано правило, из белите държави хората отдавна са установили, че това е много по-удобено и интелигентно, отколкото да застанат шахматно. И в повечето случаи няма нищо общо с гоненето на график, защото мотрисите в метрото са на 3-4 минути. Става дума за култура на поведение, при което се стремиш да не пречиш на околните, а не да се чудиш "Еее па тоа па, закъде бръза? Че ме претрепе! Милиони ли че спечели?". Негова си работа дали ще печели милиони или ще прекара 3 минути повече с децата си. Твоята работа е да не му пречиш.
strawsPulledAtRandom | 12.10.201421:23 Оня, хайде сега ти ми кажи как точно ще се отрази на твоето време да се дръпнеш вдясно? Аз ти казах как - оттам започнах. Ако се ползва само половината ескалатор (дясната), всички ще се качим точно 2 пъти по-бавно, а само ти ще претичаш набързо. И не разбирам защо трябва да тичаш точно по тесния ескалатор вместо по широките стълби? В случая бутащия се си ти, а не пътуващия вляво.
Не съм само аз, а всички хора, които вървят когато вляво е свободно. Така прави всеки втори човек в метрото или търговския център, макар доста от тях да се спират, когато вляво се е изстъпанил някой, вместо да го помолят да се дръпне и да продължат. И не са бързащи, бягащи, милионери и т.н., а просто хора, които предпочитата да ходят, вместо да стоят. От празното ти философстване е видно, че не се каваш често на ескалатор, затова приеми на доверие думите ми. Ако вляво е свободно, ще има непрекъснат поток от качващи се/слизащи, така че пропускателната способност на ескалатора ще бъде по-голяма. Също като на магистралата. Ако има някой бягащ или бутащ се, той попада в категорията на черните аудита, които нервно светкат, когато караш с
Тоя се превръща в неспасяем, патологичен случай. До едно време минаваше за точен, но от около година затъва все повече. Оня, вземи си 1 отпуска, иди с жена си или с гаджето си за поне 2 седмици някъде на почивка в топла страна. Аз ти го казвам като съвет, но в твоя случай трябва да ти бъде наложено от доктор. За твое добро пич.
Минималната ширина, необходима за преминаването на един човек, по която се оразмеряват тротоари, стълби, входове-изходи - всякакви проходни пространства за пешеходно придвижване, е 60 см за един човек. Ако ескалаторите са широки по-малко от 120 см, това означава, че на тях не могат да се разминават/задминават двама души, независимо от това, дали единия стои отдясно, отляво или по средата. Според мен /не съм ги мерил а съм ползвал софийското метро по-малко от 10 пъти/ ескалаторите на софийското метро са широки около 90 см, което означава, че ако някой тича по тях, това наистина е селяния, независимо каква наредба е съставил някой тъпак от Градски транспорт, тъй като самата наредба е в нарушение на нормите за оразмеряване на проходни пространства, използвани за пешеходно придвижване на хора.
Между другото 90 см е "комфортната" ширина на една човеколента /по същия начин по който има норми за ширини на автомобилни ленти, където са според клас на път/скорост/, което означава, че ескалатор, широк 90 см е една комфортна човеколента - затова не се прави 60 а около 90 см.
На по-цивилизованите места където знаят какво е ескалатор от повечко време нещата са много логични и прости. Ако има много хора - ескалаторът е пълен, не се оставя място. Ако има малко хора - повечето се придържат в едната страна на ескалатора и оставят място за бързащи. Ако в този случай някой застане така че да блокира свободната лента бързащия спира до там (най-често) или любезно помолва да се отдръпне пречещия (рядко) - няма ръгане, блъскане, мрънкане, викане. Грубиянщината не е на почит. В крайна сметка в БГ дори ескалаторите не са толкова дълги, колко може да бързаш, че 3-те секунди, които ще спестиш от ходенето по ескалатора да имат значение.
Пепе, пишеш наизуст (на база десет влизания в метрото - я по-сериозно). Учил съм архитектура в средното и си спомням, че за стълби в жилищни сгради със сигурност се допуска по-малка ширина от 120 см, като нещо повече - тя се определя не толкова от двама разминаващи се души, колкото от нуждата да има пространство за пренаяне на мебели. Не успях да открия нормативни документи (тук на работа не ми се отварят доста сайтове), но ето ти два малко по-"научнопопулярни": 1. http://www.ka6tata.com/interior/stalbi-parapeti/article/301 "...Препоръчителната широчина на стълбата е 1 м..." 2. http://www.jilishta.com/Interior_stalbi.html "...Дължината на стъпалата варира, но минимално може да бъде 80- 100 см..." Разбира се, зависи от много фактори, горното е само за груб ориентир, че няма такова нещо като мин. 120 см. Но бъди сигурен, има стандарти за производство на такива скъпи нещица като ескалаторите, никой не ги прави с произволни размери и те очевидно за цяла Европа са достатъчни за разминаване на двама души, само тук явно не ни стигат. Евентуално ако вземем да сложим и седалки по ескалатора, може и още по-тясно да стане.
Тралалав, прав си: 30+3 не е равно на 33, защото час пик е бие аритметиката на камък-ножица-хартия. И изобщо какво общо има задръстването горе, като ползваш метро? Защо ми даваш за пример батките с БМВ-тата, след като за десети път ти пиша, че става дума за колона ходещи с нормална скорост нагоре/надолу? Хубаво, хайде, по твоята да мине - нека са вандали, които тичат, блъскат, носят (анатема!) бради и дълги коси (понякога токчета и лаптопи). Няма средно положение - или трябва да си полуинвалид стърчащ вдясно, или тичащ и блъскащ се вляво. Това чудо обикновен човек, който се движи с нормлана скорост, не съществува. В нормалните държави можело и да го има (с половин уста), ама само щото там имало прикачвания - все едно мотрисите и там не са на 3-4 минути, а например Ер-У-Ер-ите в Париж на 10-15. И не коментира примера ми за светофара, където ако предния закъснее с 5-6 секунди да потегли и ще препикаеш газ, а иначе като си пеша, не можеш да качиш 20 стъпала за да спечелиш няколко пъти по толкова време. А за това колко "точно" го е написал Пепе - прочети долния ми коментар. Виж се отстрани - на единия така му се струвала че било комфортно за движение, бил влизал 10 пъти в метрото, обаче вече налага норми за проектиране; другия пък го прочел, паснало му на тезата и хайде - колко точно го бил написал първия. А отсрещния бил Бай Ганьо, щото искал да спазва писаните правила и наложената практика в Европа. Каква ирония. Мисля, че ти отделих прекалено много време, за съжаление без успех. Със здраве.