Кариеристе, ти си роб

В корпоративния свят е пълно с хора, които, докато изпращат мейли, попълват екселски таблици и правят кафе, изглеждат все едно спасяват бедстващи африканци от гладна смърт.

Много образовани млади се идентифицират почти изцяло с работата си, убедени, че тя е най-важното нещо в живота. Понякога наистина е така. Когато трудът ти е от смисъл и за другите. Често обаче работиш нещо тъпо, което е от значение единствено за някой над теб.

Тогава е хубаво да помислиш какво те определя като човек и какво те прави личност извън часовете в офиса. Защото това, че носиш костюм и си изкарваш заплатата не може да бъде човешка ценност само по себе си. Важно е, но не може да определя кой си.

Масовата култура на приемане на работата като второто ти "аз", независимо колко безсмислена е тя всъщност, е от огромно значение за начина, по който функционира съвременното общество и бизнесът.

Да седиш някъде по 12 часа обездвижен и да "пиукаш" една карта всеки път, когато станеш от стола, за да те види слънце за 5 минути, е важно. Да родиш на 40 - също. Все признаци, че се справяш добре в тоя живот.

Няма лошо да се трудиш за кинти, каквото всъщност правиш и което е достойно, важно и правилно. Но дотам.

Ти не си супер як, само защото взимаш заплата и имаш работно време. Просто не си.

Това, че спазваш дрескод, работиш в open space и се потиш на 40 градуса жега в закопчана догоре риза, докато обядваш сандвич с пълнозърнесто хлебче и кълнове и пиеш американско кафе в голяма картонена чаша с името ти, провеждайки служебен разговор с китаец на английски, не те прави човек с призвание, още по-малко - човек от значение. Ако си такъв, то не е заради това със сигурност.

Машината е много добре смазана и всички сме взаимозаменяеми частици от нея, щем не щем.

Важно е да висиш на едно място определен брой часове, цялата ти ценностна система да е завъртяна около ходенето в някакъв офис до края на живота ти и издигането по някаква стълбица със стъклен таван, отвъд който са само звездите...

Е... И някой по-голям "меринджей" от теб, после някой над него и накрая - хората, които не работят за друг и пият уискита на яхта до 18 годишна топ моделка точно в този момент. Защото ти работиш за тях.

Да се идентифицираш с работата си е яко, ако си лекар, творец, човек, който оставя следа или помага на хората под някаква форма, ако тя е твое призвание, ако те прави по-добър и полезен за другите, ако те допълва като личност, ако те учи, развива и изгражда.

Това може да се случи, дори ако си чистач (традиционните професии обикновено са смислени, неслучайно съществуват от векове).

Неслучайно един от най-често задаваните въпроси към дечицата е "какъв искаш да станеш като пораснеш?", а отговорите обикновено са свързани с професии, а не с качества.

Тоест, усмихнато момиченце без два предни зъба пред теб едва ли ще отвърне на подобно питане с "добър човек" или с "щастлива". Рядко ще ти отговори и "майка". То знае, че в такива ситуации се казва "банкер", "адвокат" и "дизайнер".

За жалост обикновено същите тези дечица след 20 години просто вдигат телефона на разни хора от Тексас, които се чудят защо им липсва част от електрическата косачка, която току що им е била доставена. Правят го срещу пари. В което няма нищо лошо.

Стига това да не е начин на живот, в който службицата е издигната на пиедестал и е приета за най-смисленото и важно нещо изобщо. Защото просто такива са ценностните стандарти, които светът на капитала е наложил в главите на своите пчелички.

Не малко заробени кариеристи изобщо не знаят какво да правят в свободното си време, отдавна са изгубили този усет за живота извън четирите стени на прохладния офис, където чинно и ежедневно изпълняват задачки, получават бонуси и се билдват с колеги. Супер яко.

Огледайте се наоколо. Колко млади хора познавате, които си планират грандиозния едноседмичен отпуск за годината едва ли не месеци предварително, като всичко, което ще се случва в тези почивни дни, е преценено и измислено под точна схема и програма? Защо не и вкарано в поредната екселска таблица?

Но когато погледнеш картинката отгоре, всичките тези неща май не са от особено значение.

Защото момчето, което е приготвило сандвича ти с кълнове, без да е облечено в изгладен костюм, може би всъщност се занимава с нещо далеч по-смислено. Така де, поне прави храна човекът, нищо, че навярно не е "по специалността"...

Защото от значение е кога видя за последно майка си, как възпитаваш децата си, какво наистина смяташ за важно, колко често се гушкаш с любимия и какъв човешки пример даваш, независимо дали на работното си място или извън него. Все неща, които, ако са изпълнени добре, могат да бъдат твоя визитка. Истинска, не на картонче. А работата - нека си върви.