Защо не излизам с по-възрастни мъже

Срещнах Боби през един летен следобед на 2014-а година в ресторант, където се наслаждавах на чаша бяло вино в компанията на моя близка приятелка.

Той седна до нас на бара и се представи. Поинтересува се с какво се занимаваме и когато му отвърнах, че съм писател, той се заинтригува и попита дали предлагам професионални съвети на хора, които имат интерес към писането. Дадох му визитната си картичка.

След като си тръгнахме, приятелката ми ми каза, че не е трябвало да постъпвам така. "Не мисля, че той се вълнува точно от твоето писане" - отбеляза тя.

Спомних си побелелия мъж на бара, който спокойно може да ми бъде баща и поклатих глава неодобрително."Просто му трябва помощ на човека" - отвърнах аз.

През следващите две седмици Боби ми изпрати няколко свои чернови. Нямаше дори и следа от флирт. В крайна сметка се разбрахме да се видим в едно кафе близо до апартамента ми. По време на срещата прекарахме около час в обсъждане на неговото писане. Изглежда интуицията на моята приятелка този път беше погрешна.

Но точно когато бях на път да си тръгвам, Боби си призна, че не е чак толкова заинтересован от мен професионално, колкото по друг, по-романтичен начин. Благодарих му за интереса и ясно му обясних, че няма как да стане нещо между нас. Той попита защо.

"Искам да излизам с мъж, който е по-близо на години до моята възраст" - казах аз. По онова време бях на 35. Докато траеше срещата ни, той разказа как се е преместил тук през 1978-а (годината на моето раждане), когато е бил на 30. И все пак, когато го отрязах, изглеждаше като ужилен.

Сякаш изобщо не беше наясно със значителната разлика в годините ни. Помоли ме да помисля отново и да покажа, че съм по-широко скроена.

Усетих как се напрягам и ме обвзема гняв, докато гледах този мъж, по-възрастен от мен с 3 десетилетия, който успя да ме изманипулира да се срещна с него, представяйки фалшиви аргументи и след това отхвърли моето нежелание да откликна на намеренията му, като го определи като тесногръдо.

Да ме сваля мъж, който е значително по-възрастен от мен, не беше нещо ново. Но това беше първият път, в който това се случва на живо и по така агресивен начин.

Две години по-рано беше приключила една почти десетгодишна връзка в живота ми. На 33 се оказа доста по-трудно да се срещам с мъже, отколкото беше в началото на двайсетте.

Когато си направих профил в сайт за запознанства, бях залята от съобщения от мъже в края на четиридесетте, петдесетте и дори на по 60 години. Да, имаше и заявки от мъже на моите години, но те бяха малцинство.

Когато издирвах профили на мъже на 30, 30 и нещо, забелязах, че повечето са уточнили, че предпочитат жени на 20+. За много от връстниците си бях твърде стара, но това не важеше за онези, които бяха с 15 години и повече по-големи. Оказа се, че това си е съвсем нормално,

Както се случи и с Боби, всеки път когато отговарях на по-възрастни мъже онлайн, че не съм заинтересована, защото предпочитам да излизам с връстници и хора по-близки до мен на години (между 31 и 42), трябваше да изтърпявам поучителна лекция за това как е хубаво да сме широко скроени, придружена от списък с доказателства, че те са млади по душа и все още доста потентни.

Бях засипвана и с примери за известни двойки с голяма възрастова разлика, в случай, че не съм чувала за тях.

Подобно отношение е една от многото причини, поради които не желая да излизам с далеч по-възрастни от мен мъже.

Докато сексизмът не познава възрастови граници, от моя опит смея да съдя, че по-възрастните мъже, с които съм се срещала, са далеч по-малко склонни да се отнасят с мен като с равен.

Желанието да се срещат с далеч по-млади жени изглежда идва от нереалистичната и нездравословна обсебеност на тези мъже от младостта и най-вероятно е начин да потиснат страховете си от факта, че остаряват и са смъртни.

Всъщност, подобен романс е началото и на моята лична история. Когато е на 18 години майка ми се среща и омъжва за баща ми, който тогава е 34 годишен портиер в сградата, в която тя работи.

Тъкмо излязла от гимназията, баща ми е нейната първа целувка, първи сексуален контакт, първа любов. На 20 години тя вече ме е родила и през следващите три години баща ми не спира да я тормози за пари (тя изкарвала доста повече от него) и да изтъква непрекъснато колко е по-умен от нея, нищо,че тя е била отличничка, а той така и не е завършил гимназия.

На 24 години майка ми вече е разведена с дете, а баща ми отново е портиер, който не спира да излиза с по-млади от себе си жени.

Малко след като завърших колежа, баща ми ми призна, че никога не е обичал майка ми. Когато го попитах защо се е оженил за нея, каза, че се е чувствал готов да има дете, а тя е била млада и хубава, а ако е трябвало да има дъщеря, е искал и тя да е хубава ( и въпреки че винаги е твърдял точно обратното, докато бяха заедно, признава, че я подбрал и защото му изглеждала умна). Освен това, тъй като тя била доста млада, си е мислил, че ще е по-лесно да се разберат и тя да му свикне.

В крайна сметка обаче възрастовата разлика не успя да компенсира несигурността на баща ми да бъде с някого, който е по-образован и реализиран от него.

Tази лична история ме накара да не желая да се срещам с мъже, които са с повече от няколко години по-възрастни от мен. Или поне до скоро беше така.

Миналата година, след кратка пауза в интернет срещите, реших да пробвам отново. Пак посочих, че искам да се виждам с мъже между 30 и 40 годишна възраст, без изключения. Някои, разбира се, не се съобразиха с това, но успях да отблъсна повечето от тях.

Тогава един ден получих интригуващо съобщение. Той беше на 43, точно на ръба да бъде твърде стар за мен. Въпреки това отговорих.

Отне ни 2 месеца да преминем от обикновен чат на ниво сериозна връзка. Заглуших писъците на инатливото си съзнание, отървах се от някои стари предразсъдъци и отворих сърцето си за него. Година по-късно все още сме заедно.