Докато се подготвях за това пътуване, изчетох почти всичко, писано от различни посетители на българската база в Антарктика през годините. Множество истории - колкото еднакви, толкова и различни. Това специално място естествено се пречупва през светогледа на пишещия за него и всеки материал става уникален и неповторим.
Най-впечатляващи за мен си остават "Антарктическите дневници" на първооткривателя и главен "виновник" част от сушата на един от Южните Шетландски острови, о. Ливингстън, да бъде наречена "българска" - проф. Христо Пимпирев.
Кратките дописки от първите експедиции носят неповторимия дух на новото и неизследваното, който през 33-те години на български научни експедиции се е развил, надградил и в някакъв смисъл "цивилизовал".
"Трудно е да се опише вълнението, което изпитвах в този момент - ние бяхме първите българи, стъпили на Южните Оркнейски острови. С клатеща се походка направихме първите стъпки на бленуваната Антарктида, взела много човешки животи в името на наука, но с цената на които станала синоним на мира, където хора от различни националности и различни обществени системи живеят като братя."
Така описва първия си досег с Антарктика лично Професора през далечната 1987 г. Днес технологиите на времето, в което живеем, неизменно са променили завинаги мястото, добавяйки своя отпечатък върху историята.
Емоцията от първото стъпване на брега не може да се дигитализира и всеки я изпитва за себе си като първооткривател - безмълвен пред нереалната красота, благодарен и смирен.
Д-р Кремена Георгиева е участник в 33-ата Българска антарктическа експедиция. Тя е ESG мениджър в голяма търговска верига и е в базата, за да работи по проекти, които ще разширят подкрепата за българската полярна мисия. В поредицата "Полярни хроники" споделя моменти от необикновеното пътешествие.
Българската база "Св. Климент Охридски" е разположена на полуостров Хърд, във вътрешната част на залива Емона. Тя се състои от няколко сгради, като най-старата - фургонът "Куцото куче", е обявена за музей, филиал на Националния исторически музей на България в Антарктика.
Към малкото "селище" от сгради по време на 33-ата българска антарктическа експедиция беше официално добавена още една - най-новата научна лаборатория. Денят на откриването на новата постройка съвпадна с рождения ден на Професора (както всички наричат Пимпирев) и церемонията беше хем официална, хем много емоционална.
Имаше рязане на лента, официални изказвания, неофициални гости (съседите ни от испанската база "Хуан Каролос I"), подаръци и торта. Имаше си всичко за един незабравим празник.
Най-важна обаче е значението на новата лаборатория. В нея от следващия сезон ще бъдат обособени 3 тематични зали - за науки за Земята, биологични науки и обща лаборатория, които ще предоставят възможност на учените да провеждат изследванията си на терен в Антарктика, а не да носят проби до България, както е в повечето случаи сега.
Това ще увеличи капацитета на българската база и ще разшири обхвата на науката, която провеждат българските учени. За Христо Пимпирев тази нова постройка е истински успех.
"Идеята за построяването ѝ дойде като необходимост, защото обсегът на изследванията, които се правят на Ливингстън - и от българи, и от гостуващи ни чуждестранни учени, непрекъснато се разширява. С условията, които предстои да изградим като оборудване и инфраструктура в новата лаборатория, ние ще можем да отчитаме резултати още по-бързо и така да сме още по-категорични в световната наука", коментира той.
Изграждането на новия лабораторен корпус започва през 2021 г. Научноизследователският кораб ускорява логистиката от следващата година и така става възможно построяването на сградата само за 3 сезона.
"На борда на кораба сме пренесли общо над 160 тона строителни материали и конструкции. Обезпечаването на логистична подкрепа за новата сграда беше сред приоритетните цели в нашата работа и затова този момент е повод за истинска радост и гордост и за целия екипаж на НИК 421", подчерта флот. адмирал от запаса - Боян Медникаров.
Освен превозване на строителни материали към базата, в последните 3 години с кораба се извършва и много важна екологична акция - извозват се към България над 70 т събирани и съхранявани през годините отпадъци на базата.
"Всичко, което събираме от Ливингстън, се сепарира и се предава във Варна за последващо рециклиране. Така оползотворяваме отпадъците по най-екологичния начин и свеждаме до минимум човешкото присъствие в Антарктика. А това всъщност е най-важно", обясни още той.
Освен новата лаборатория, трапезарията, музеят и спалните постройки, на българската база има и едно много специално и духовно място - това е малкият параклис "Св. Иван Рилски".
Той е построен през 2003 г., а през 2012 г. е преместен в нова постройка, която се превръща и в първата източноправославна църква на о. Ливингстън. Стенописите ѝ са ръчно изрисувани по време на 3 поредни експедиции от художникът-иконописец Ганка Павлова.
"Антарктида е особено място. Това е друга планета, един бял Марс. Всеки по различен начин усеща и преживява отдалечеността, изолацията и свирепата природа. Параклисът дава възможност за единение, за размисъл. През годините съм се убедил, че мнозина са намирали в него сили да довършат задачите си", коментира Професорът.
На разстояние около 2 км по хълма нагоре над базата се намира връх Крумов камък.
Преходът до него и обратно надолу със ски е сред любимите спортни активности на голяма част от учените и логистиците. В един от дните на престоя ми се включих и аз в пантене (ски туринг) до върха.
Изчакахме ясно време, а аз силно се надявах то да се запази такова, докато стигнем отгоре, предусещайки красотата, на която предстои да стана свидетел. Нищо обаче не можеше да опише гледката, която се разкри пред очите ми. Заливите Емона и Джонсънс Док, ледниците Перуника и Балкан, леденото поле зад гърба ми и обгърнатите в мъгла върхове на планината Тангра.
И там долу, сгушени в брега, седяха гордо малките български постройки на Антарктическата България. Толкова малка, а толкова смела и достойна. Някак извън времето и пространството. Извън дребнотемието на битовизма и ежедневните несполуки. Извън злободневните балкански нрави и нескопосани разправии. Извисявана от научните постижения, вперена в бъдещето.
Една друга България, която всички ние заслужаваме.
---
Прочетете етапите на пътешествието до момента:
1. Най-любопитното от багажа на българския полярен изследовател
2. Пунта Аренас - портал към Антарктика
3. Магелановите пингвини, които изразяват любовта си хванати "за ръце"
