Разрешено ли е сайт за запознанства да насърчава изневярата, когато вярността в брака е записана във френското законодателство?
Това е въпросът, на който трябва да отговори дело срещу френската компания Gleeden, която се хвали, че е водещият световен "сайт за извънбрачни връзки, създаден за омъжени жени".
Разгневена от провокативните реклами на Gleeden в градския транспорт, френската Асоциация на католическите семейства (ACF) е завела гражданско дело, оспорващо законността на сайта.
Това може да звучи доста странно в съвременните толерантни времена, но специалистите по семейно право потвърждават, че искът на ACF има сериозни шансове да бъде удовлетворен.
Причината за това е, че верността като неотделима част от брака е изрично спомената във френския граждански кодекс.
Във Франция, както и в повечето други континентални европейски държави, всички закони са базирани на кодекси (наказателния кодекс, кодекса на труда, търговски кодекс и т.н.), които могат да се променят и допълват от парламента.
Съдът има правото да интерпретира тези кодекси, но свободата му за маневриране в тълкуванията е много по-ограничена, отколкото при системи като тези във Великобритания или САЩ, които залагат на прецедентното право.
Член 212 от френския Граждански кодекс гласи:
"Партньорите в брака си дължат уважение, вярност, помощ и подкрепа".
"Има предостатъчно други уебсайтове, които насърчават сексуалните контакти между хората, но това, което прави Gleeden различно. Самият му бизнесмодел е базиран на изневярата в брака", казва Жан-Мари Андрес, председател на Асоциацията на католическите семейства.
"Те изрично и открито заявяват, че целта им е да предлагат на омъжените жени възможност да правят секс извън брака си. Тук във Франция обаче хората и парламентът са единодушно на мнението, че бракът е ангажимент към обществото. Това е записано в закона. Това, което се опитваме де направим с нашия иск, е да покажем, че гражданският кодекс - законодателството - не е просто празни думи".
Gleeden не отхвърлят обвиненията, че ориентират услугите си към омъжените жени - даже точно обратното: омъжените жени са техен ексклузивен таргет.
Рекламите им, които предизвикват искрен ужас сред консерваторите и католиците, агресивно насърчават жените да считат, че изневярата е не само приятна, но и напълно приемлива.
Рекламен плакат, поставян в автобуси и влакчета на метрото, показва привлекателна млада жена в булчинска рокля с кръстосани пръсти зад гърба.
Посланието е очевидно: клетвите за вярност са за смотаняците.
Основан през 2009-та, уебсайтът твърди, че има 2,3 млн. потребители в Европа, от които един милион във Франция. Той има и по-скромни по мащаб поделения във Франция и други държави.
Според бизнесмодела на Gleeden, жените не плащат за регистрацията си в сайта. Мъжете купуват кредити, които им осигуряват различни нива на достъп до регистрираните жени. Въпреки че е невъзможно да бъде осигурена точна и потвърдена информация, Gleeden твърдят, че 80% от потребителите на сайта наистина са женени.
Представяме ви една от потребителките:
Марго, парижанка на 44 години
Тя е женена от много години, но твърди, че е сексуално неудовлетворена. Но все пак няма никакво намерение да напуска съпруга си.
"Избрах Gleeden точно защото е за женени хора. Това означава, че човекът, с който се срещаш, е наясно със ситуацията. Никой не мами никого, никой не си прави илюзии. Можем да говорим открито за съпрузи, съпруги и деца. Когато и двамата сме женени, и двамата приемаме, че има определени граници, до които можем да достигнем във връзката си. По-лесно е така, за да не усложняваме нещата. Взаимно уважаваме личния си живот".
Марго признава обаче, че повечето от мъжете, на които е попаднала в Gleeden, не са отговорили на очакванията й.
"Почти всички се оказаха измамници", казва тя.
И тя напълно разбира защо някои хора са шокирани от начина, по който сайтът се рекламира.
"Нека бъдем прями - да, той насърчава изневярата. Всъщност дори продава изневяра. Той печели пари от това. Хората лесно могат да бъдат провокирани да го направят, след като видят тези реклами", споделя тя.
"Но е глупаво да бъдем лицемери. Нещата не са черно-бели. В повечето бракове в един момент има изневяра, но това не означава, че бракът се разрушава. Понякога точно изневярата спасява брака".
Представителите на Gleeden отстояват сходни позиции.
"Имаме много клиенти, които ни заявяват, че това, че имат "тайна градина", ги е спряло от това да напуснат трайния си брачен партньор", казва говорителят на сайта Солен Пайе.
Основният й аргумент обаче е свободата на словото.
"Ние не сме изобретили изневярата. Изневярата ще съществува независимо дали нас ни има или не", заявява Пайе.
"Единственото, което ние правим, е да отговорим на търсенето, запълвайки празна ниша. Ако хората виждат рекламите ни и са шокирани, това не ги задължава с нищо. Ако видите красива кола в реклама, не се чувствате длъжни да я купите, нали? Изборът е личен, всеки преценява сам за себе си".
Юристи твърдят, че искът на AFC обаче далеч не е несериозен. Член 212 има реална законова сила.
"От правна гледна точка искът им е напълно обоснован. Организирайки връзки между женени хора е възможно да се твърди, че Gleeden подстрекават двойките да нарушат гражданските си задължения", коментира Стефан Валори, специалист по семейно право.
"Няма сигурност по въпроса. В подобен иск съдилищата обикновено вземат предвид и променящите се морални ценности в съвременното общество.
Дефиницията за задължение да бъдеш верен на съпруга си е доста обща.
Преди години много повече хора щяха да бъдат шокирани от това, което Gleeden предлага. Сега тези, които го забелязват, са малцинство. Така че решението на съда със сигурност няма да бъде такова, каквото би било преди 50 години."
Което донякъде е факт, защото преди 50 години във Франция все още е важал старият наказателен кодекс, според който изневярата се счита за престъпление.
Според кодекса, приет през 1810 година, жена, уловена в изневяра, би могла да лежи в затвора до две години - докато мъжете са се наказвали само с глоба.
Точно този член от наказателния кодекс обаче отдавна е спрял да се прилага, много преди да бъде отменен през 1975 година.
В наши дни - особено след терористичните атаки срещу "Шарли Ебдо" - доста по-деликатна тема във Франция е навлизането на религията в обществения живот.
Разделението между религията и държавата се счита за висше благо, и съдът основателно да приема критично иск от религиозна общност, мотивиран от погнуса.
От друга страна, липсата на граници на толерантността през XXI век без съмнение е фактор, който тласка някои хора към религиозен фундаментализъм.
Последната дума е на съда.
