Какво се случва с пълните отличници от гимназиите, когато завършат училище и се сблъскат с живота на възрастните? Отговорът ще изненада мнозина от хората, които вярват, че за бъдещия успех няма нищо по-важно от добрите оценки.
Точно това показва мащабното изследване на екип от "Бостън глоуб", които проверяват как се развива живота на "златните" момчета и момичета от випуск 2005, 2006 и 2007 г. на местните гимназии. Журналистите са успели да издирят 93 от общо 113 души, завършили училище с медал за отлични постижения.
На теория, това би трябвало да са учениците с най-добра стартова позиция, високи амбиции и отдаденост на учебния процес. Живеят в район с огромен академичен потенциал, в близост до университети като Харвард и Бъркли, Масачузетския институт за технологии и т.н.
Реалността обаче се разминава значително от мечтите.
Оказва се, че много от отличниците губят потенциалните си възможности за професионално развитие малко след като напусnат училище и осъзнаят, че университетските и колежански изисквания са доста по-тежки от тези в гимназията.
1/4 от отличниците на Бостън, завършили в периода от 2005-2007 (в момента са на възраст около 30 г.), не успяват да завършат висше образование в рамките на шест години.
40% от тях изкарват по-малко от 50 000 долара на година, т.е. под средното ниво на заплащане на американския пазар на труда.
Медицината е била предпочитаната професия за почти една четвърт от всички момчета и момичета с отлични дипломи в Бостън. Оказва се, обаче, че десет години след завършването нито един от випуск 2005, 2006 и 2007 не е получил диплома за медицинска специалност - показател за това, че обществените средни училища в града просто не успяват да подготвят достатъчно конкурентоспособни кадри за някои от най-престижните университети и работни места в региона.
Има значителна разлика между отличниците от градовете около Бостън и тези, които са завършили училищата в самия град. Оказва се, че при децата от периферните населени места има 2,5 пъти по-висока вероятност да получат диплома за висше образование и да си намерят работа с годишно възнаграждение от над 100 000 долара.
Изборът на средно училище също може да доведе до неравностоен старт в живота. Учениците, които са завършили т.нар. "exam schools" (гимназии, свързани с местните университети, провеждащи изпити, лекции с университетски преподаватели, академични събития и др.), се справят много по-добре след завършването в сравнение с всички останали випускници на училищата в Бостън.
5 от всеки 9 отличници от подобни гимназии са продължили образованието си в Харвардския университет. За сравнение - едва трима от 80 абитуриенти със златен медал са успели да се доберат до място в университет от Бръшляновата лига, и нито един от тях не е постъпил в Харвард.
Изследването показва, че мнозина от най-добрите ученици на Бостън са "в двойно неравностойно положение", когато постъпят в колеж, тъй като изпитват финансови затруднения и са неподготвени за изискванията на системата на висше образование. Мнозина от тях се принуждават да си намерят работа, за да се издържат, докато следват в новата непозната среда, в която привилегированият произход понякога има сериозно значение за преодоляването на битовите кризи.
Значителен брой от отличниците от 2005-2007 г. признават, че са изпитали културен шок, социална изолация и дълбока несъвместимост с колегите си в университета. Понякога това ги е принуждавало да прекъснат образованието си или да се преместят в друго учебно заведение.
Отличната диплома от училище, за съжаление, не е гаранция за справяне с най-тежките проблеми на зрелия живот.
"Глоуб" интервюира четирима души от "златното" поколение, които са останали без дом след завършването на гимназия.
Една от тях се оказва на улицата непосредствено след като получава диплома за висше образование от престижния частен колеж "Дартмут", поради комбинацията от раждането на дете, загубата на работно място и невъзможността на семейството й да осигури временна финансова подкрепа, докато стъпи обратно на крака.
Въпреки всички препятствия пред успеха, самите мъже и жени от извадката не се оплакват от положението си. Огромното мнозинство от някогашните отличници казват, че се справят много по-добре с живота си в сравнение с родителите си. Близо 9 от всеки 10 запитани казват, че са имали "добри възможности" за развитие.
Един от хората, които не са реализирали мечтата си да станат лекари - в момента служи като сержант в американската армия - казва, че е напълно доволен от живота си. Когато му показват последната му снимка от гимназията, той реагира с думите: "Отдавна съм забравил това лице".
