"Първият път: О-ла-ла!" или как се пише "50 нюанса сиво" по университетски

През 2011 г. Е. Л. Джеймс публикува своята книга "50 нюанса сиво" и оттогава насам еротичната литература вече не е същата.

Хиляди читателки по света (и може би няколко читатели от мъжки пол) жадно поглъщаха приключенията на Анастейжа и Крисчън, гарнирани с доста пикантни сцени.

Разбира се, доста автори след това се опитаха да повторят успеха на Джеймс, сред които попада и човек с прякор Бари Ейбъл.

Действието на романа "Първият път: О-ла-ла!" се развива във въображаем елитен колеж, наречен "Сейнт Бадли", който по описанията поразително напомня на Оксфорд.

В центъра на сюжета са двама колежани, които се натъкват на таен женски клуб, наречен "Девствениците". Целта на членките в това малко женско общество е да спят с различен мъж всяка седмица. Някъде там се намесват и интимни взаимоотношения с професор в колежа...

Изданието "Tortoise" публикува един съвсем кратък диалог от книгата, в който двама колежани си разменят пиперливи коментари за тяхна колежка, като обсъждат колко щедро я е надарила природата и с колко безсрамно къса пола се разхожда из кампуса. Има и споделена рецепта как най-лесно се покоряват женските сърца - с джин с тоник.

Дори корицата на "Първият път: О-ла-ла" намеква, че ви очаква еротично и неподходящо за лица под 18 години четиво. Тя представлява дълъг женски крак, обут в жартиери и висок ток.

Всичко щеше да е наред, ако не бяха два проблема, единият от които очевиден - повечето героини в еротичния роман са непълнолетни, но са описани като жени без никакви задръжки.

Другият проблем е, че авторът под псевдоним Бари Ейбъл всъщност е професор Питър Хъчинсън от Кеймбридж.

През 2015 г. Хъчинсън не само пише романа си и го издава тайно, но и е обвинен в сексуален тормоз от свои студентки.

Професор Хъчинсън

От "Tortoise" подчертават, че едва сега успяват да свържат името на професора от Кеймбридж с еротичната книга, макар че той самият не отрича, че е автор на произведението. Нещо повече, подчертава, че с "Първият път: О-ла-ла" иска да предложи "прогресивен поглед върху женското поведение".

Той дава пример с женското общество, което описва и което е тотално освободено от консервативните предразсъдъци. Клубът на "Девствениците" в колежа, който Хъчинсън рисува, е съставен от жени, които контролират мъжете и ги използват както сметнат за необходимо.

"Това е измислица, не истинският живот", подчертава още професорът, макар че описаните от него събития звучат доста правдоподобно. Колкото до корицата, той споделя, че действително е на студентка от Кеймбридж, но тя е била пълнолетна, предоставила е кадъра напълно доброволно и дори е била много доволна да го види на корицата на романа.

С колкото и аргументи Хъчинсън да защитава книгата си, повечето факти не са на негова страна.

През 2015 г. десет негови студентки повдигат обвинения за сексуално насилие и непристойно поведение, което професорът е упражнил, докато преподава история на средновековните езици. Свидетелките споделят за разнообразни форми на тормоз - от неприлични коментари и намеци до опипване.

Обвиненията водят до подписка за отстраняването на Хъчинсън от поста му, както и от лишаването му от всички привилегии, които работата му в Кеймбридж му дава. През ноември 2015 г. петиция за уволнението на професора е подписана от над 1300 студенти и въпреки че съдът го оправдава по всички параграфи, той се оттегля от преподавателската си дейност.

На Хъчинсън му е забранено да има всякакъв контакт със студенти и да изнася лекции в колежа. Въпреки това името му продължава да фигурира на сайта на Кеймбридж, а той се смята за "заслужил кадър" на учебното заведение.

В неговите прерогативи фигурира правото да присъства на събития, организирани от университета и на които присъстват единствено преподаватели, както и да правото да участва в изготвянето на тематични научни трудове и изследвания.

Предполагаемите жертви на Хъчинсън не са никак доволни от наказанието му, а сега са още по-скандализирани от неговия роман "Първият път: О-ла-ла!".

Софи Нюбъри в момента е на 24 години и е сред десетте студентки, които се оплакват от поведението на преподавателя си по история на средновековните езици.

През 2018 г. тя се дипломира от Кеймбридж със специалности немски и руски език. Преди това обаче по думите й става свидетел на крайно неподходящо за такава научна институция поведение.

Пред "Би Би Си" Нюбъри споделя, че по време на една от лекциите Хъчинсън директно я е попитал дали има смучки по врата, а в друго учебно занятие, в което са обсъждали описания на доминантно поведение, я запитал дали прочетеното я възбужда.

Ели Пиемонт е друга студентка, която недоволства срещу професора. Тя отказва да посочи какво точно й е сторил той, но след оправдателната присъда е сред най-недоволните от решението. Според нея никой не е взел на сериозно оплакванията на младите жени, а Хъчинсън е обект на протекционизъм от страна на Кеймбридж.

Нещо повече, Пиемонт е категорична, че разпознава себе си в една от героините в еротичната книга и не е никак щастлива от това.

И тук бившата студентка отказва да даде повече подробности в кой точно персонаж се е припознала. Тя обаче държи да подчертае, че въобще не е съгласна с изказванията на Хъчинсън, че това е едва ли не феминистка книга. Напротив, Пиемонт намира пикантния роман за унизителен за жените.

Нюбъри е на същото мнение. В разговора си с "Би Би Си" тя съобщава, че е "отвратена" от книгата и описаното в нея. Тя вижда проблем даже и в снимката и поставя под съмнение дали наистина професорът е имал разрешение да я използва.

На всички тези нападки Хъчинсън, преминал през дело за сексуален тормоз и оправдан по него, отговаря лаконично - авторът рядко мисли като героите си, а книгите рядко имат много допирни точки с реалността.

#1 dedo adji 26.02.2020 в 12:17:26

Не съм чел нито 50-те нюанса, нито О-ла-ла, но от 2000 мили надушвам Ме Тоо. ... С колкото и аргументи Хъчинсън да защитава книгата си ... Книги не се защитават. Те или се продават или не. Могат и да се забраняват. Както на места е забранена "Моята борба" и има гръмки призиви да бъде забранена навсякъде. Както по време на тоталитаризма бяха забранени много книги и се изземваха, а на притежателите се случваха неприятни случки. Както в същата тая демократична Англия до към средатаа на миналия век книги на английски автори се печатаха на континента. И накрая, книги могат и да се унищожават, като в средните векове или в "457* по Ф" Хъчинсън защитава, и успешно, не книгата си, а себе си, от смешни обвинения в сексуален тормоз. ... повечето факти не са на негова страна ... Кои факти? Голите думи факт ли са? Това, че някаква мацка се познала и не се харесала факт ли е? Ама героините били непълнолетни. Колко непълнолетни може да има в колеж? Ама оплакванията не били взети на сериозно! Може ли да бъде взето на сериозно оплакване от въпрос дали прочетеното я възбужда? Може, но само от тъжителката. Оплакали се 10 кифли, а подписали петицията 1300 души. Интересно, колко от тях са бели мъже? И управата на университета се поддава на натиска Но не достатъчно, за да задоволи бесните митутки. (да не се бъркат с проститутки) Утре може да обвинят и професор по физика. Ако Хокинг не беше в инвалидна количка някоя би могла да обвини и него. Връща ли се в Кеймбридж духът на prudery от времената на блаженопочившата кралица Виктория? Още не, но не е късно. Това е контролна среща за изпробване на силите. Първият мач е равен.

Новините

Най-четените