Изпочупени водоливници и паднали балюстради сe подменят с пластмасови тръби и дървени плоскости. Аркбутаните са потъмнели от замърсения въздух и са проядени от дъждовната вода. Върховете на кулите са подпрени с греди и се закрепят с въжета.
Много малка част от разрухата е видима за очите на милионите възхитени туристи, които посещават прословутата катедрала "Света Богородица" в Париж. Повечето от тях са твърде заети да се любуват на сложната плетеница от каменни скулптури, статуи и резби на входа на паметника, без да обръщат внимание на амортизацията.
За хората, които се грижат за храма, обаче ситуацията е твърде сериозна. Говорителят на институцията Андре Фино показва колко крехка може да бъде каменната прелест на Париж - при допир с пръст парче от варовиков орнамент се отчупва и пада на земята.
"Навсякъде камъкът е ерозирал, а колкото повече духа вятърът, толкова по-често се отчупват тези отломки. Ситуацията вече излиза извън контрол", казва Фино в интервю за "Ню Йорк Таймс".
Това не е първият, нито последният път, в който този шедьовър на средновековната готическа архитектура се нуждае от мащабен ремонт. Сега обаче експертите твърдят, че макар "Нотр Дам" да не е заплашена от внезапно рухване, състоянието й е достигнало до повратна точка. А грижата за възстановяването на катедралата ще е твърде скъпа.
Ако се направи равносметка: цената излиза около 150 милиона евро, които французите се надяват да капитализират не само благодарение на архитектурния патриотизъм на сънародниците си, но и на франкофилията на чужди донори.
За целта е създадена специална фондация "Приятели на Парижката Света Богородица", която цели да събере пари от САЩ. Ръководителят й Мишел Пико е убеден, че катедралата има нужда от спешна реставрация.
"Нотр Дам" се намира в сърцето на френската столица и е една от задължителните забележителности за милиони туристи от цял свят.
Строена през 12-ти и 13-ти век, катедралата преминава през един от най-сериозните ремонти между 1844 и 1864 г., когато архитектите Жан-Батист-Антоан Ласю и Йожен Еманюел Виоле-льо-Дюк реконструират кулата и дъговидните подпори, като добавят няколко архитектурни подобрения.
Реставрацията идва след десетилетия на небрежно отношение и частични щети, нанесени от ръцете на френските революционери. Отчасти тя е предизвикана от пасаж в едноименния роман на Виктор Юго от 1831 г., в която авторът хвърля светлина върху състоянието на сградата.
"Парижката Света Богородица" и днес още е несъмнено величествена и вълнуваща старина. Но колкото и хубава да се е запазила тя въпреки напредналата си възраст, не можем да не съжаляваме и да не се възмущаваме от безбройните посегателства и осакатявания, нанесени от времето и хората на този внушителен архитектурен паметник без капка почит към Карл Велики, който е положил основния й камък, нито към Филип Август, който е сложил последния.
До всяка бръчка по челото на тази стара кралица на нашите катедрали личи неизбежно и белег от рана".
Думите на Юго звучат също толкова актуално, колкото и преди 150 години, смята Андрю Талон, професор по архитектура и история на изкуството към колежа Васар в Ню Йорк.
Близо 13 милиона души посещават "Нотр Дам" всяка година - приблизително по 30 000 на ден. Малка част от тях забелязват дефектите на сградата. Лесно е да се влюбиш в красотата на катедралата от пръв поглед.
Многоцветните витражи на кораба са подменени през 60-те години на 20 век със стъкла, които придават още по-цветен и ярък ефект. Неотдавна приключи почистването на предната фасада, която светна с удивителна белота след десетгодишна процедура по реставрация от замърсяванията. Няколко от камбаните бяха подменени през 2013 г., точно преди 850-тия юбилей на катедралата.
Когато я погледнете отпред, няма никакъв проблем. Но "зад кулисите" гледката не е приятна, казва Мишел Пико.
Водата редовно се просмуква между процепите на покрития с олово шпил, като отслабва дървената й рамка. Дъждът с наличните в него киселинни вещества бавно прояжда арките и декоративните им върхове, изработени от крехък варовик.
Някои от емблематичните гаргойли се отчупват и падат на земята, а на тяхно място са поставени временни PVC тръби. На малка морава в задния двор на катедралата, в продължение на години служителите събират внимателно и съхраняват отчупени парчета от зидарията или елементи, които са свалени ръчно като предпазна мярка.
Главният архитект по реновацията на катедралата Филип Вилньов обяснява колко сложен проект е възстановяването на "Нотр Дам", поради факта, че в готическата архитектура всички елементи имат динамични структурни функции. Ако един от тези елементи се изключи, настъпва дисбаланс на друго място. Да, сградата няма да падне само защото са се отчупили няколко парчета декорация, но равновесието е ощетено, казва Вилньов.
Към списъка с проблемите в реставацията на толкова сложно изградена сграда се добавят и десетките предишни опити за ремонт, които са използвали различни камъни, замазки и техники за поддържане на представителен вид на храма. Не всяко от тези усилия е удържало изпитанието на времето.
Вилньов посочва, че е важно да се използват материали, които доближават възможно най-близко оригиналната зидария, без да се прекалява.
"Идеята не е да подменим всеки отделен камък. Нямам намерения да правя фейслифт на тази катедрала", казва ахритектът. Вместо това, обещава да запази вековните й "бръчици".
Спешните ремонтни дейности по сградата ще струват над 30 милиона евро, а останалите средства ще се набират през следващото десетилетие, така че ремонтът да бъде приключен изцяло.
Френската държава, която е собственик на катедралата, осигурява по 2 млн. евро на година за поддръжката й. Сумата ще бъде удвоена през следващите 10 години. Екипът, отговарящ за управлението на "Парижката Света Богородица" обаче се надява да привлече и частни фондове към процеса по възстановяването й - особено отвъд Атлантика.
Андре Фино настоява да се обърне внимание, че катедралата не е просто религиозен паметник, а е част от световното културно наследство.
"Както моите пра-прадеди, така и онези преди тяхното поколение са стояли на тези стълбища и са се възхищавали на монументалната й красота. Не мога да си преставя, че когато дойде време, ще водя внуците си пред входа на руина", казва той.
