"Странични ефекти", най-новият (и вероятно последен) кинофилм на режисьора Стивън Содърбърг, е извратено психологическо пътешествие, посветено на психотропните лекарства.
Оказва се обаче, че то е и вдъхновено от
истински човек, който е твърдял, че е вампир
През пролетта на 2000 г., сценаристът на "Странични ефекти" Скот Бърнс отива в болницата "Белвю", за да се срещне със Саша Бардей, съдебен психиатър, който е работил с психично болни пациенти. Част от тях били от затвора "Райкърс Айлънд".
Бардей предлага услугите си като съветник за проект, по който Бърнс работи, наречен "Wonderland", описващ живота в психиатрична институция. Двамата обсъждат работата на психиатъра, когато някой чука на вратата.
"Един от студентите медици влезе и каза:
"Не искам да ви прекъсвам, но има вампир долу"
разказва Бърнс. "Бардей ме погледна и заяви: 'Искаш ли да се срещнеш с вампир? И аз отвърнах: Да, защо не?"
Самообявилият се за вампир пациент, спомня си Бърнс, е бил доведен в психиатрията, защото се е опитал да атакува минувач в Сентръл Парк и е "изрекъл изключително плашеща тирада за планетата Земя."
Студентът бил на мнение, че мъжът е шизофреник и има дисоциативно разстройство, но когато Бардей поглежда доклада от токсикологията, той стига до извода, че става въпрос просто за човек, преживял години на злоупотреба с наркотични вещества.
"Решаването кое е психично заболяване, кое е поведение с цел лична изгода (т.е. симулиране) и кое е просто обикновено битово зло - това ми се видя като една от най-страхотните работи", казва Бърнс.
Бърнс и Бардей се сприятеляват и
в продължение на почти десетилетие подготвят сценария
на това, което в крайна сметка става "Странични ефекти"
В дебютиращата тази седмица лента, Емили Тейлър (Руни Мара от "Момичето с татуирания дракон") играе жена от Ню Йорк, чийто съпруг Мартин (любимецът на Содърбърг - Чанинг Тейтъм) наскоро е бил освободен от затвора, след като е излежал 4-годишна присъда за търговия с вътрешна информация.
Неговото завръщане, макар и добре дошло, води до вълна от депресия и опити за самоувреждане, които психиатърът й - д-р Банкс (Джъд Лоу), третира с въображаемото психотропно лекарство Ablixa.
Както бихте могли да си представите, ако сте чели заглавието или сте гледали трейлъра, лекарството има непредвидени "Странични ефекти" - и е трудно да се определи
кога точно пациентът губи контрол над поведението си
и кога започва влиянието на психотропните препарати.
На повърхността "Странични ефекти" изглежда като психологически трилър за тъмната страна на употребата (или злоупотребата) на антидепресанти като Zoloft и Effexor, които са споменати във филма. Но отвъд това, той е и главоблъсканица, която не разкрива кой реално е с психически увреждания чак до последния кадър - и не се свени да представи проблемните аспекти на света на психиатрията.
"Не искам да представям психиатрията като нещо снежнобяло и чисто. Всички правим грешки; има психиатри, които губят правото да практикуват, защото прекрачват тези граници," разказва Бардей. Според него е по-добре да бъде показана реалността.
Има деликатно, а на моменти и не дотам деликатно, послание във филма, че
психиатрията е по същината си бизнес -
и дори най-добронамерените терапевти все пак трябва да си изкарват хляба.
В една показателна сцена Банкс се скарва с партньорите си заради арестувана пациентка. Тя се оказва зад решетките заради предизвикан от психотропното лекарство ефект, който би могъл да има последици за Банкс и фирмата.
Когато той отвръща, че ще бъде оправдан и хората ще разберат, че грешката не е негова, партньорът му отвръща: "Това може и да е начинът, по който разумните хора го виждат - но не виждаме при нас особено много разумни хора, нали?"
И все пак има ли по-мащабно послание в "Странични ефекти" за състоянието на психично здраве на американците? Бърнс казва, че филмът е "не толкова социален коментар, колкото правдоподобна теза".
"Това, което е притеснително за мен, е че има хора, които може и всъщност да не страдат от клинична депресия - които може просто да са тъжни; а
ние сме обявили война на тъгата чрез хапчета
Не знам дали хората, които гледат реклами по телевизията, винаги са достатъчно търпеливи и самонаблюдаващи се, за да направят това разграничение. И не знам дали трябва да очакваме корпорации, които съществуват, за да печелят пари, да правят това разграничение за нас", коментира той.
Отношението "Дайте ми това, което другият си е поръчал" към лекарствата, както Бърнс го нарича, изпълва тотално "Странични ефекти".
Героите обсъждат с какво антидепресантите са им помогнали в миналото, а психиатри изказват мнения за пациенти, които изпитват удоволствие от това да вземат новия хит на психотропните лекарства.
Психиатърът Бардей отбелязва, че макар да е забелязал увеличение на броя пациенти, запитващи за конкретни лекарства, това може би не е толкова опасно, колкото звучи.
"Това е нож с две остриета. От една страна, добре е да имаш информиран потребител. Добре е да можеш да разговаряш с някой, който е проучил нещата сам и разбира - това означава, че той има по-точни очаквания," казва Бардей.
"Но пък ако някой идва с идеята "Държа рекламата в ръката си и искам да съм така щастлив, както е човекът на рекламата", то му предстои да извърви доста тежък път", допълва той.
Необходимостта психиатрите да могат пълноценно да лекуват пациентите си - и милиардите сиви области, свързани с това - е в сърцевината на "Странични ефекти", който неведнъж обръща нещата на 180 градуса, показвайки, че
всеки може да има психични проблеми
без значение дали е лекар или пациент.
"Влакчето на ужасите" на обърканите очаквания на публиката на филма е огромна част от целите на Бърнс.
"Странични ефекти" - въпреки всичката си психична акробатика и обрати - придобива допълнителна тежест заради факта, че това ще е последният филм на Содърбърг като кинорежисьор.
Това е доста обременяващо, но Бърнс - който е бил съавтор и на сценариите за режисираните от Содърбърг "Заразяване" и "The Informant" - казва, че не е чувствал допълнителен стрес заради това. Пък и, добавя той, Содърбърг планира скоро да режисира в театъра пиеса, която той е написал. Което не означава, че няма да му липсват филмите му, естествено.
"Много е трудно да се правят филми, особено такива, които се опитват да нарушават правилата. А от самото начало, както знаете, Стивън винаги е бил най-големият иконоборец сред американските кинорежисьори," коментира Бърнс.
"Не се сещам за някой друг, който да е пробвал толкова много различни неща, които хората да гледат, хрупайки пуканки."
