Криза на мъжествеността

Във филма на Ноа Баумбах "Грийнбърг" едноименният главен герой има проблем с това да бъде мъж. 41-годишният Грийнбърг, игран от Бен Стилър, казва на своята 25-годишна възлюбена, че като дете е мечтал да бъде астронавт.

Сега той дори не може да шофира, камо ли да управлява космическа совалка. Саботирал е кариерата си на музикант, сега се опитва да овладее старомодния, но все пак излъчващ мъжественост дърводелски занаят.

Преструва се, че не се интересува от новата са работа - казва на приятелите си, че "има нужда да не прави нищо за известно време", но въпреки това е дълбоко наранен, когато бившата му приятелка му казва, че не помни леглото, което той специално е  направил за нея. Единственото, което тя си спомня, са неговите нервни пристъпи.

Кризата на мъжествеността е видима и на киноекрана

Грийнбърг до голяма степен е олицетворение на кризата на мъжествеността, която Сюзън Фалуди описва в книгата си от 1999 г. "Задушен: предателството на американския мъж". Според Фалуди, мъжете като Грийнбърг като малки деца са били карани да мислят, че "ще бъдат господари на вселената и всичко, което се намира в нея", че ще бъдат астронавти, които завладяват космически територии, или поне че ще имат стабилна работа и щастливо семейство до края на живота си.

Но до края на 90-те години на миналия век, мъжете като Грийнбърг вече са открили, че са "господари на нищото". Последната рецесия само потвърди това, като превърна сигурната работа във фантазия за мнозина - доведе до огромен спад на броя сключени бракове.

Въпреки това, мъжете все така си остават неспособни да се адаптират. Визията за това каква трябва да бъде една жена е преминала през няколко фундаментални промени от 50-те години насам, но идеалът за мъжествеността изглежда е фиксиран в културата ни: зализаният Дон Дрейпър в "Момчетата от Медисън авеню", или героите от Втората световна война в продуцирания от Том Ханкс сериал на HBO "Пасифик".

Ето обаче, че техният объркан и парализиран антоним се появява във все повече телевизионни сериали и кинопродукции; ставаме свидетели на потоп от образи на омега-мъже.

Съвременните мъже са се отказали от амбициите да бъдат лидери

В социалната йерархия на глутница ловуващи вълци, омега е с ранг по-нисък от алфа и бета самците. Ако приравним тази класификация с хората, ако изпълнителният директор или войникът са алфа-мъжкари, а любезният мениджър от средно ниво като Джим Халпърт в "Офисът" е бета-мъжкар, то Грийнбърг и подобните на него са омега-мъже.

Докато алфа-мъжкарят иска да доминира, а бета-мъжкарят  просто желае да живее нормално, омега мъжът или се самоизключва, или, ако е опитал поне веднъж, се е провалил. Грийнбърг казва за неговия изостанал най-добър приятел: "Викаме си един на друг "пич", но и двамата знаем, че това е просто шега. Само имитираме другите хора."

Омега-мъжът не изживява криза на средната възраст, защото тя предполага уседналост, това да бъдеш мъж със семейство и работа, които да избереш да загърбиш поне за миг. Омега-мъжът няма сили да загърби каквото и да е - той е този, който бива зарязван.

По правило той е безработен, а неговите романтични връзки са пълна бъркотия - или е сам, или има нещастен брак. "Не правя нищо и не съм обвързан с никого," хвали се Грийнбърг.

Видимо образованият Грийнбърг, който се движи в елитните културни кръгове, е само една разновидност на омега-мъжете. По-долу можете да се запознаете с пълната класификация на различните видове омега-индивиди, на които можете да се натъкнете на малкия или големия екран - а може би дори и в истинския живот.

Артистичният безделник

Тъй като се мотае в компанията на успешни артисти, Грийнбърг също попада в тази категория, заедно с други герои на Ноа Баумбах (Джак Блек в "Марго на сватбата", Крис Айджмън в непознатия у нас "Kicking and Screaming") и всяка роля, която Джейсън Шварцман някога е играл.

Обикновено това са провалили се по някакъв начин артисти, често заобиколени от по-успели роднини и приятели. Огорчените - като Грийнбърг и Крис Айджмън, прикриват своята неспособност да надживеят изискванията на света с цинизъм, граничещ със злоба.

Например, след като безпричинно се развиква на своята любима Флорънс, Грийнбърг й казва, че това отчасти е нейна вина и че тя трябва "да поеме известна отговорност за опитите си да излиза с мен".

По-безобидните - Джейсън Шварцман в "Отегчен до смърт", се оттеглят в собствения си измислен свят. В "Отегчен до смърт", Шварцман играе ролята на Джонатън Еймс - писател, чиято кариера е в затишие. Той решава да се превърне в детектив-аматьор, след като изчита прекалено много криминални романи - и се оказва до голяма степен некадърен в новата си измислена работа.

Бамбинът

За разлика от артистичния безделник, бамбинът умишлено страни от мейнстрийм културата на мъжествеността. Този типаж е много добре изглеждащ (от тук идва и името му - мъжката версия на "бамбина"), но не е задължително да използва външния си вид за лични облаги. Кино и телевизионните бамбини включват Брайън Ван Холт от "Агнешко", който играе ролята на бившия злочест и безработен съпруг на главната  героиня, както и суетния "мъжки модел" на Дакс Шепърд в "Когато си в Рим".

Въпреки че героят на Шепърд е обсебен от собствената си красота, той не може да я използва, за да я трансформира в нова работа, или пък широко публично одобрение: всички снимки в неговото портфолио са направени без заплащане и с цел автореклама - и когато той съблича блузата си в едно кафене, всички го молят да се облече наново.

Въпреки липсата на стабилна работа или удовлетворяващи връзки, героят на Ван Холт от "Агнешко" - Боби Коб, е толкова уверен в своята алтернативна мъжественост, че в един от последните епизоди на сериала не се притеснява дори от факта, че е пребит и обран от жена.

Биреният мъж

По думите на журналистката Кери Хаули, биреният мъж се появява в много сексистки реклами, които се показват по време на финала за Суперкупата на САЩ. Съществуват две разновидности на този тип: оригиналният бирен мъж и тъжният бирен мъж.

Оригиналният бирен мъж е бамбин, който е пуснал корени. Той е щастлив безделник, който се отбива на срещите на литературния клуб със своите приятели от лигата по софтбол, само за да се добере до шише бира на аванта.

Той не се притеснява от своята неспособност да се впише в идеала за мъжественост - за разлика от тъжния бирен мъж, който е изключително добре съзнава, че не е на ниво. Пичовете от "Мъже на средна възраст" - безработен актьор, мъж, чийто брак е провален заради пристрастеност към хазарта и нещастен дилър на автомобили - са тъжни бирени мъже.

Такива са и нещастно-изглеждащите мъже в скандалната реклама на автомобила Dodge Charger (показана точно на финала за Суперкупата), които изглеждат съсипани от отговорностите, които поемат, сред които попадат не само дългите работни часове, но и безкрайните капризи на съпругите им.

Както се твърди в едно от ревютата на "Мъже на средна възраст": "Джо е мъж, на който жена му му липсва, грижи се за децата си, разчита на приятелите си, но освен това има чувството, че нещата трябва да се справя по-добре с всичко това - стига да имаше някаква представа точно как да го постигне".

Геймърът

Наркоманите на Апатоу и пасивните младежи от "Момчето на баба" (които през 2006 бяха определяни като "бета-мъже") са образцови примери за геймъри. Тези мъже живеят в постоянна зона на подрастване, игнорирайки отговорностите на възрастни, докато не бъдат принудени да мислят за тях.

Ако имат работа, тя е да играят компютърни/видеоигри ("Момчето на баба") или да създават ненужен уебсайт, изреждащ голи сцени във филми (като в лентата на Апатоу "Позабременяла"). Най-новият член на тайфата на геймбой феновете е звездата на "Тя не ми е по джоба" - близкият приятел на Апатоу, Джей Баручел.

В този филм Баручел играе слабоволев инспектор от летищната охрана, занимаващ се с проверка за оръжие, който по някакъв начин сваля блондинка - руса, красива организаторка на събития, притежаваща научна степен по право.

Въпреки че в края на филма Баручел се събира с въпросното момиче, рецензентите коментират: "Той е социално неадекватен некадърник, който работи в службата за сигурност на летището, а тя е излъчваща увереност отлична организаторка на събития, която никога не би трябвало да изпита привличане към подобен несръчен, тромав смотаняк."

Звучи сякаш сценаристите са заседнали в същия свят на мечтите на любителите на геймърски конзоли, който обитават техните киногерои.