Сякаш любовта не е достатъчно сложна сама по себе си, че понякога се случва и да се влюбим в някой, с когото работим. В проучване, направено миналата година от сайта Vault.com, 59% от участниците са споделили, че са изживявали офисен романс поне веднъж.
Разбира се, привличането не признава йерархичните връзки между колегите. Повече от 1/4 от анкетираните признават, че са излизали с подчинен, а 18 на сто са били в обратната позиция и са залюбвали шефа си.
В друго проучване на CareerBuilder.com, 38% от работещите посочват, че са имали интимна връзка с колега поне веднъж в кариерата си. Това само по себе си е достатъчно, за да накара работодателите да бъдат, меко казано, нервни.
Затова вместо да забраняват интимните връзки, те изискват от служителите си да съобщят при наличието на такива и да подпишат "любовен договор". Документ, предоставящ писмено уверение, че и двамата партньори участват във връзката доброволно и че разбират политиката на компанията по отношение на сексуалното насилие.
Любовните договори са един вид втори защитен щит
Лиса Фирел, вицепрезидент на отдела по разследвания и консултации за сексуални злоупотреби към фирмата T&M Protection Resources и бивш директор на отдела по сексуални престъпления в адвокатска кантора в Манхатън посочва проучване от 2010 г., поместено в Hastings Law Journal, което открива, че 4 от 10 работодатели просто пренебрегват политиките за ограничаване на интимните връзки, защото те са трудни за следене и управление във фирмена среда.
"Никога не е добра идея да налагаш политика, която не можеш да спазваш - по този начин единствено си навличаш излишни юридически проблеми," обяснява тя. Например е некоректно, ако има няколко двойки между служителите, но бъде санкционирана само една от тях.
"Хората избягват това и се насочват към нови стратегии. Според тях, ако двама служители имат връзка, те трябва да бъдат открити за нея и да подпишат документи, които доказват нейната взаимност".
Така преди около десетилетие се появяват и любовните договори, като през последните години те набират все по-голяма популярност. Според Алън Лесневич, партньор в адвокатската кантора Fisher & Phillips, такива документи не се използват често, но са нов инструмент в арсенала на работодателите.
"Когато дадена интимна връзка се разпадне, тя създава ситуация, която е почти невъзможна за управление," обяснява Лесневич. Според него може да се появи желание за отмъщение, заради което един от партньорите да получава по-малко бонуси и задачи или дори да бъде уволнен.
Друго възможно последствие е нежеланото и продължително внимание към връзката. "Предимството на един любовен договор е, че имате документ в добавка към стандартната ви политика. Това е един вид втори защитен щит".
Основите на договора: "взаимно съгласие, никаква принуда, без проблеми за колегите"
Лесневич отбелязва, че за да бъде валиден договорът, и двамата служители трябва да са го прочели и подписали. Текстът трябва да потвърждава, че интимната връзка е по взаимно съгласие и не е по принуда.
Всяка страна по договора трябва да удостовери, че е запозната с политиките за сексуално насилие на работодателя, че връзката няма да се отрази върху другите хора в офиса и че е наясно как да съобщи за евентуални проблеми.
И до този момент Лесневич не е виждал подобен договор да бъде отнасян в съда, но той не вярва, че подобни документи са неоспорими пред закона. Служителите могат да твърдят, че са се почуствали принудени да подпишат този договор и че той не осигурява защита срещу бъдещи нарушения.
Лесневич си спомня за един случай, в който мениджър от високо равнище излиза с подчинена и иска да подпише подобен договор. "В крайна сметка връзката се разпадна и въпреки всичко отново бе предявено обвинение за сексуално насилие," разкрива той. Спорът бил разрешен без необходимост от съдебно дело.
Спестете си сексуалния тормоз в компанията и разяснявайте старателно приетите правила
Според Фриел подобни договори могат да имат своите предимства, но фирмите трябва да се фокусират предимно върху доброто обучение. "Не можете просто да им връчите един наръчник с правилата," обяснява тя.
Вместо това, тя съветва политиките на компанията да бъдат обяснени изрично и ясно на новоназначените служители, като се подчертава редовно колко е сериозна компанията по отношение създаването на позитивна среда, като освен това е важно и служителите да бъдат насочени към множество канали, чрез които могат да съобщят за нарушения.
По мнение на Фриел дори е още по-важно да се наблегне на факта, че нарушенията на фирмената политика могат да доведат до граждански и криминални присъди.
"В момента, в който докоснете физически някой по сексуална или интимна част на тялото му, без негово съгласие (като това включва целуване или притискане), вече сте извършили престъпление," предупреждава тя.
