Името й е Червена

Това е писмо, намерено сред стари книжа. Трудно е да се каже кой и кога го е писал. Съвпаденията на исторически личности, дати и събития изглежда напълно случайна.

"Мили ми .... ( не се чете) ей там, сред полето е Червената църква. Тази наша света обител стои там от векове, на пътя за града Филипопол, а оттам отиваш в Константинопол - столица, превелика и пресветла.

От Византион дойде и твоят дядо, тогава млад строител, изпълнен с плам, християнска вяра и упование в премъдрата Божия промисъл. Дойде по заръка лична на император Анастасий І, някъде между 491 г. и 518 г. Не помня точно, забравям, но бе в началото на лятото - маковете червенееха, а полето зелено се простираше под скалите на Родопа.

В малкото ни селище, обградено с крепостна стена, една утрин се появи, нарамил дисаги, присвил очи. По-късно започнаха да му викат Дикорус, също като нашия император, понеже едното му око беше черно, а другото синьо. Ей по тази странност и заради ваятелските си умения, императорът го изпрати при нас с една заръка: да издигне с мисъл, воля и сила нашия храм "Св. Богородица".

Беше изтекла доста вода от последния Вселенски събор в Сердика (342 г.), който разните му там противници ....(не се чете) се мъчеха да принизят до обикновен събор, и все още тлееха разделенията между епископите от Запад и арианските отцепници от Изток.

Съборът бе в нашата любима Сердика, в базиликата "Св. София" и ротондата "Св. Георги", ала двуострите езичета на арианската ерес палеха християните. Разколниците свикаха друг синод и нов църковен събор току до нас, във Филипопол. Не беше забравил тази подробност, императорът наш, Анастасий І*, та взе височайшото решение да даде отпор на разните му там еретици, да умножи и съхрани паметта на загиналите християни и с таз мисия да гради църкви и храмове.

А твоят дядо, моят възлюбен съпруг, мир на праха му, се появи и се захвана с голямата повеля. Не беше случаен изборът на място за църквата. Тук, в планината Родопа, боговете винаги са си у дома. Ето, съвсем наблизо още кадят камъните от езическото светилище. ..... и от тук минават керваните от Персия, Александрия и Константинопол и стигат чак до франките в Галия и остготите в Далмация.

По този път минават легионите и отблъскват на север ордите на прабългари, хуни, славяни и други варвари. При нас спират и морни пътници от Тракия на път за бреговете на Бяло море. Приемаме поклонници и пилигрими и такива, намиращи изцеление и духовен покой от мощите на мъченика, положени в мартириона**.

Голям и величествен бе градежът на църквата ни. С огромните си размери 32 м на 26 м, с високата си квадратна зала, а около нея, в четирите посоки, се издигат четири полуцилиндрични ниши - конхи. А над всичко се извисява куполът горе. На западната част, където слънцето залязва, направиха и баптистерията, в която си кръстен и ти, а до него е купелът, целият в розов мрамор, изграден от ръцете на твоя дядо.

Църквата ни цяла аленее. Тухлите й теракотни, червени, слепени с хоросан и някаква тайна римска добавка, от която и хоросанът и тухлите остават за векове. Подът пък разкрасен с мозайка, а по стените са изографисани картини от детството на нашия Исус, сцени с чудесата и мъченическите му страдания в името и славата на християнската вяра. .....

... по-късно след построяването на църквата твоят разноок дядо се спомина. Но, с Божията помощ, след него остана ти, моят...(не се чете) и Червената църква. Останаха ми и седем солида, златни монети с лика на император Анастасий І. ....... Не знам, чедо! И нива имах и волове да орат земята имах. Имах и слънцето и дъжда, и теб. Видях война и огън, видях и хубаво и лошо.

Видях да идват варвари, които рушат сътвореното преди. Видях да се въздигат нови храмове и пътища за тях да се строят. Видях хора разнолики, разнокожи и разнооки. ..... и преди и след ще има такива, които с едно око ще гледат в чуждата дисага, а с другото ще прибират златните солиди.

Видях и че светът, към който се стремим, руши света, в който живеем. Дали..... , докато сме чакали да дойдат варварите, ние, човеците, не сме се превърнали в такива. Но ти не се натъжавай, мой малък Дикорус! Истината не е в цвета на очите. Истината е помежду....."

Тук писмото свършва.

*Анастасий І се възкачва на престола на Източноримската империя през 491 г. Той е последен от т.нар. Тракийска династия (Династията на Лъв). При неговото царуване се изострят различията между двете партии в Константинопол, а съперничеството и идеологическите спречквания намират израз в конните надбягвания на Хиподрума.

Едната партия са "Сините", наследници на старата римска аристокрация, а на другия полюс са "Зелените", които като представители на младите и нови прослойки в обществото, се опитват да заемат важни политически позиции и власт. Император Анастасий І симпатизира на "Зелените" и прави редица данъчни и финансови реформи като премахва част от данъчните задължения на търговците към държавата. С тези си мерки подобрява икономиката и държавните финанси, но по-късно, ведно с обвиненията в ерес и монофизитство, водят до размирици и гражданска война. Анастасий няма наследници и умира внезапно на 88 години през 518 г.

**мартирион (martyrion) - църква - мавзолей с мощите на християнски мъченик

На 19 април 2013 г. Червената църква край Перущица е официално открита от Владимир Пенев - министър на културата в служебното правителство. Раннохристиянската базилика е реставрирана по проект на Министерство на културата и с помощта на оперативна програма "Регионално развитие" и програма "Подкрепа за паметници на културата с национално и световно значение, допринасящи за устойчиво развитие на туризма" на обща стойност 2.5 милиона лева. Изграден е асфалтов път, паркинг, информационна зала и табели.

Новините

Най-четените