Преди няколко години, когато водех дъщеря ми на предучилище една сутрин, също толкова закъсняла и раздразнена на вид майка ни отмина на стълбите. Дъщеря ми реши, че това е възможност да заяви: "Имам две майки." Раздразнената майка се овладя, обърна се към нея и с тежка въздишка заяви: "Нямаш представа каква си късметлийка."
Това ни се е случвало доста често
В повече случаи, отколкото мога да преброя, изтерзани хетерородители са заявявали колко им се иска в тяхното семейство да имаше две майки - и съответно допълнителна помощ. Този разговор често прелива лесно в "колкото повече, толкова по-добре", последвана от някоя шега за полигамията. В стил: "Аз бих спала с 10 съпруги и съпрузи, стига това да означава, че наистина ще мога да спя поне от време на време!"
И ако повечето родители са искрени, идеята за повече ръце, помагащи вкъщи, е доста привлекателна, въпреки че може и да не разбираме емоционалните аспекти на отворените бракове и всъщност да сме доста скептични за междуполовите дисбаланси, присъстващи често в полигамията.
В ранните дни на лесбийското, гей, бисексуалното и транссексуалното движение и борбата му за равни права за сключване на брак, тази хлъзгава плоскост към полигамията бе прагматично табу. В крайна сметка аргументите за гей браковете, водещи до полигамия, бяха насочени почти изцяло към оборване на тезата за каквито и да е гей права. А имаше и нещо изначално оскърбително в правенето на такава връзка; това звучеше почти като твърдение, че гей браковете биха довели до това хората да започнат да сключват бракове с кози.
Въпреки факта, че междуполовите човешко-козешки бракове надвисват като опасно изкушение от безкрай време...
И все пак, сега хората често споменават полигамията и гей браковете в едно и също изречение
Наскоро в Юта съдия подхвана борба за анулирането на закона срещу полигамията в този щат. Имайте предвид, че законите там обявяват за престъпление, наказващо се с до 5 години затвор, "съжителството на някой с друг човек", ако между двамата няма официален брак. Остава да се зачудим как Юта още не е забранила и двигателите с вътрешно горене, Интернет и други реалности на съвременния живот, но се отплесваме.
Примерът Sister Wives
Съдебната борба срещу закона идва, след като щатът заведе дело срещу звездите на Sister Wives - ТВ шоу, което следва реалния живот на един мъж, неговите 4 съпруги и 17-те им деца. Ето обаче проблемът: Sister Wives дебютира през септември 2010, но Коуди и Мери се женят през 1990, Коуди и Джанел - през 1993, и Коуди и Кристин - през 1994. С други думи, всички тези бракове предшестват дори най-ранното въвеждане на гей бракове в Америка, което се случи в Масачузетс през 2004. И второ, в семейството на Sister Wives, Коуди е сключил брак с всяка от жените, но жените не са сключвали брак помежду си.
С други думи полигамията, поне по начина, по който се практикува в САЩ и Западния свят, е предимно хетеросексуално начинание - като хетеросексуалност (или мъжкия идеал за хетеросексуалност) на стероиди. След това, въпреки че процентът омъжени жени, които имат извънбрачни връзки, е нараснал в последните десетилетия, женените мъже все така продължават да са по-големият дял от изневеряващите. Консерваторите, загрижени за високия процент разводи в Западния свят, трябва да спрат да обвиняват гей браковете, а да обърнат погледа си към хетеросексуалната изневяра - основна причина при 55 процента от разводите.
Защо да съдим двойките, които искат да извадят изневярата на светло?
Ако двойките искат да извадят изневярата от тъмните сенки на лъжата и да я включат открито в отношенията си - плюс това да имат още хора, които да помагат в отглеждането на децата, и повече осигуряващи прехраната на семейството в икономика в криза - прави ли сме да ги съдим за това?
Аз самата си признавам, че съм твърде голяма традиционалистка, за да си позволя дори да нося прилепнали дънки извън къщи. Но и няма да ме видите да гледам с лошо око никого, ако го прави.
През 2013 година, когато Върховният съд на САЩ гласува в подкрепа на равни права за сключване на брак между еднополови партньори, групите за легализация на полигамията честваха решението като стъпка, слагаща край на традиционната дефиниция на брака като съюз между "един мъж и една жена", отваряща вратата за полигамията. И това е разбираемо, до някаква степен активистите за полигамията не грешат, че се опитват да прикрепят своята все още като цяло непопулярна кауза към все по-бележещата успехи ЛГБТ общност.
Но въпреки донякъде да е разбираемо, че някои виждат тези сравнения като концептуално свързани - "Ако променяме законите за сключване на бракове, така че те да включват и гей двойки, как още бихме могли да ги променим?" - полигамията не произлиза по никакъв начин от гей брака.
Тя произлиза от общото освобождаване на възможностите за избор за съюз между здравомислещи партньори
Има интересни аргументи, които могат да бъдат изложени в полза на легализацията на полигамията, от защита на децата от тайни, съществуващи не по взаимно съгласие ситуации с многобройни бракове до това как "феминизмът" всъщност означава жените да не бъдат пазени от тези бракове, а да бъдат оставяни да решават сами. Това са много убедителни аргументи. Но всъщност не са толкова важни. Поне не и за мен самата.
Аз самата категорично нямам планове да имам полигамна връзка в близко бъдеще. Пък и живея в Ню Йорк, така че просто нямам място за повече съпруги. И точно както нямам подходящ задник за джегинси, така и нямам сърце за не-моногамия.
Имам обаче слабост към това да се позволява на здравомислещи, разумни възрастни хора да вземат сами решенията си и да бъдат подкрепяни от правителствата в този си избор, вместо да бъдат ограничавани.
