Политиците не можаха да решат спора с Паметника на съветската армия - и Столична община прехвърля горещия картоф на архитектите. Поне така излиза от международния конкурс за „доизграждане и развитие" на Княжеската градина, обявен с двегодишно закъснение.
35 дка поизоставена, но все още красива зелена площ в сърцето на София, заложница на натоварени булеварди, и с един голям бетонен трън. Не мислете, че това е началото на края за стърчащите солдати на Червената армия, дарила ни с петолъчка и режим, чийто демони още гоним.
В условията на конкурса нарочно е пропусната важната подробност остава или не социалистическият монумент. Главният архитект Петър Диков обясни, че това се прави в името на максимална обективност и творческа свобода. И излиза, че се приемат всякакви предложения. Само на пръв поглед.
В критериите за оценка „запазването и доразвитието на парковата среда с респект към автентичните среди от всички исторически пластове" се оценява по-високо от придаването на нови функции и „оригиналност и съвременност" на проектите. Тоест - статуквото е за предпочитане.
Мащабът има значение
Така важното състезание рискува да се ограничи до дребни детайли като подбор на цветя, плочки и пейки, вместо да допринесе за цялостното преосмисляне на Княжеската градина и нейното обществено предназначение. В момента паркът с чинарите и ПСА не е особено атрактивен заради автомобилния трафик и пешеходните подлези, които затрудняват достъпа на посетители.
Все едно задачата е да се измисли дизайн на откъснат остров. Така описват проблема архитектите - провокатори от Група Град. Отново се възпроизвежда любимият градоустройствен прийом на общината - късогледство и работа на парче.
Архитектите Димитър Паскалев и Пламен Братков посочват ахилесовата пета на администрацията - липсата на цялостен урбанистичен поглед върху градската среда. Заради този хроничен дефицит живеем в столица от кръпки. И пак заради него амбицията за преобразяване на Княжеската градина може да произведе само козметични подобрения.
Най-важно за двамата е как да се промени Княжеската градина, така че да се улесни свързването й с езерото „Ариана" и Борисовата градина, да се подобри достъпът на посетели чрез пешеходна пътека на бул. „Цар Освободител" и най-вече - какви нови функции да получи това публично пространство.
Иначе Княжеската градина, тоест - паметникът и неговият площад, служат най-вече за пързалка и тук-таме за декор на спорадични концерти. Звучи прекалено скромно за толкова централно и символно място. Че е извън "В крак с времето" ни показаха и Destructive Creations, въпреки отчетливото им политическо послание - героите на нашето време просто сменят дрехите и цвета си.
„Градът е източник не само на удоволствия. Той е генератор на живот, икономика, култура. Публичните пространства - там, където се събират хората, трябва да се преосмислят по най-съвременния начин, за да могат да дърпат обществото наред. Но има страх те да се обогатяват с нови функции. Политиката на общината е силно консервативна. Може би за тях опасностите да не настъпят нечий интерес и да не създадат някой скандал са по-малки - и затова е по-лесно", казва Димитър Паскалев.
„Не можем да си позволим такова централно и скъпо място да продължава да бъде разделител на обществото. Княжеската градина има потенциал да се превърне в място, което обединява, което да пулсира пълноценно в ритъма на града. В момента тя е изцяло подчинена и доминирана от Паметника на съветската армия", коментира Кубер Сапарев, който е част от Инициативния комитет за демонтиране на ПСА.
Обезкуражаващо
„Аргументите на творческите идеи, а не политическите идеи като аргумент" - това би трябвало да е смисълът на конкурса, както го формулира Петър Диков на публична среща. Но главният архитект призна, че решението е политическо, защото зависи от Столичния общински съвет и партиите в него.
Разбирайте, че дори да бъде избрано най-перфектното предложение, чийто автори ще бъдат възнаградени с 25 000 лева, в крайна сметка може никога да не види бял свят.
Както вече 20 години нито се изпълнява решението на СОС за премахване на паметника, нито се отменя с ново решение. Именно около това се въртеше дебатът за конкурса с граждани, който трябваше да се фокусира върху заданието, критериите за оценка и подбора на журито.
„Публичните пространства са изостанали - те живеят все още в миналия век. Общината ги нацепва на дребно и не се разпознава какво е урбанизъм и какво е дизайн. Първото решава концептуалните проблеми на града, дава визия за развие, а дизайнът следва. Сега двете ни се представят заедно в този конкурс - и то нацепено", казва ахр. Димитър Паскалев.
„Конкурсът се представя като отворен за всякакви идеи, уж необвързани с въпроса за паметника, но на практика представителите на журито (които и да са те) ще се ръководят от обективни критерии за оценка, които по завоалиран начин предполагат той да остане", коментира Кубер Сапарев.
Още повече, че в конкурсните документи е поместена кратка информация за Княжеската градина и обстойна справка за ПСА, съставните му части и елементи, както и финансова стойност, изчислена приблизително и в наши дни - около 20 милиона лева. За ориентиране в "историческите пластове", разбира се. А за да няма никакви съмнения, арх. Петър Диков обеща, че състезанието ще е на анонимен принцип.
Хиляди варианти
В Група Град са категорични, че в днешно време такъв мащабен монумент е невъзможно да бъде построен. Ето защо страстите не трябва да бъдат толкова горещи, особено когато се търси идеен проект в полза на целия град - и намерението на властта е да бъде реализиран. Сега, забързана с идването на новия програмен период на ЕС, тя иска интегриране на градината с чинарите и ПСА в историческия център на София.
„Решението минава по-скоро през придаването на нова функция на мястото, отколкото през физическото му демонтиране", допълва Пламен Братков. На същото мнение са и Destructive Creation. Няма смисъл да замазваш един проблем, създавайки друг - например, като осакатиш паметника „1300 години България" пред НДК, тъй като са станали опасни за преминаващите.
Паскалев и Братков имат доста идеи. Обсъжда се вариант за смъкване на високата част от паметника, озеленяване на площада пред него и създаване на музей за съвременно изкуство. Отделни негови части могат да бъдат преместени в Музея за социалистическото изкуство , а Княжеската градина да си върне старото предназначение на ботаническа градина.
Въпреки че е част от инициативата за демонтиране на паметника, Кубер Сапарев също приема вариант със запазване на елементи от него. Не става дума за изриване на всичко до последната плочка, а за избиране на най-подходящото решение. Все пак, според него това минава през ясно отрицание от комунизма.
„В момента това е паметник на статуквото, на липсата на въображение и промяна. Хората престават да му обръщат внимание и просто го игнорират. Има голяма загриженост, че демонтирането му ще навреди на отношенията ни с Русия. Но трябва да погледнем открито на миналото, защото само така може да граним пълноценни отношения", изтъква той.
Независимо от идеите и предложенията, ПСА не може да бъде пипнат без решение на управляващите. Монументът се води част от територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата - Княжеската градина. И всяка промяна зависи от министъра на културата и Националния институт за недвижимото културно наследство. Което връща цялата сага в изходно положение.
Въпреки всички артихектурни, урбанистични, дизайнерски, художествени идеи. Засега само политическите съображения доказано надделяват.
Много плоско бе, Родриго, а уж си умен човек. Паметниците трябва да се пазят, но на Хитлер паметник не се пази. Пази се паметник на жертвите на Хитлер. Правиш ли разликата? Щото едно е да носиш цветя на жертвите, друго е да се събират около паметника на Хитлер съмишленици да носят цветя.....и да се надъхват за един нов Хитлер. А покажи ми и паметника на БенЛаден. Щото хората правилно само паметник на жертвите му са направили. Аман от плоски клишета
Абсолютно прав си, същото съм писал и под другата статия - всичко е относително. За едните един е герой, за другите друг. За нас Самуил е герой, а Василий (а днес примерно Ердоган) е лош. Само дето ние е логично да си вдигаме паметник на Самуил или нашите герои и жертви. А на Хитлер, Съветска армия или Бен Ладен да си ги вдигат, където за тях са герои. Що нямаме паметник и на Бен Ладен тогава?
Разбира се.... най-лесно е импотентността да се оправдае с комунистите
Бая бронз има... най-добре е да се претопи и да се направи паметник на Бойко, Станишката, Доган и Волен- прегърнати , а отдолу барелеф на олигофрените от парламента.
Геренова, то и ти не си убавица , ам та търпим
John Smith, Ние ще го преживеем, аз не знам Оня... как я търпи
Прокопи Импотентността ти на теб от друго идва, тоя път комунизма не е виновен. А от към чувство за хумор направо си скопен, не се напъвай че изглежда жалко. Иначе като ви кефят такива пемтници, гледайте си ги. Право на всеки е да има лош вкус.
Хора живеем във време в което с държавна помощ беше построен паметник на Алихан баба на връх Свобода.
Геренова , дали си тъп или не се преценява лесно , а красивото и грозното са субективни понятия. На мен не ми харесваш, ама сигурно си имаш обожатели. Така и с паметника...
В Германия паметниците стоят защото германците искат да им напомнят грешките на историята, която не искат да повтарят. Ние нямаме някакви подобни сантименти. Втората световна война никога не била наша война. Влизаме в съюз с Хитлер когато Германия е в съюз със СССР. Влизаме не от любов към фашизма, нито от омраза към комунизма или капитализма, а защото Хитлер единствен ни предлага да възстанови Сан-стефанска България - тази заради която водим толкова много наши си войни. Падането ни под съветска власт не можем да предотвратим. Идването на комунизма нито е наша заслуга, нито можем да го спрем. Ако изрежем 50-годишната соц -пропаганда и купищата глупости, общо взето става въпрос за събития към които нямаме почти никакво отношение. Ако не бяхме в съюз със Германия - вермахта щеше да ни прегази за две седмици, а след това червената армия да дойде по същият начин. Нямаше, като окупирана територия, да спасим поне някой евреин. Общо взето това е разликата. И може би по-слабо да се намразим с македонските българи. Нищо друго. За каква памет и назидание може да ти служи паметник на събития които не си можел да промениш или да им повлияеш?
„Влизаме не от любов към фашизма, нито от омраза към комунизма или капитализма, а защото Хитлер единствен ни предлага да възстанови Сан-стефанска България......” Хитлер, при най-добрия сценарий можеше да завладее цяла Европа, но не можеше трайно да я задържи. Европейските народи не са американски индианци или австралийски аборигени. Така че само върлите български германофили са вярвали, че Хитлер с бруталната си политика може трайно да осъществи „националните идеали на България. И този паметник трябва да стърчи там, за да ни напомня, че към когото и да се присъединим с надежда да ни падне нещо желано без труд , „от небето”, това няма да се получи.
Да го махат, мястото става за хубав МОЛ, ще се отворят работни места за млади дами...може и 3 D кино да се направи.
тук въпросът не е в това дали трябва да пазим спомените от миналото, а дали да пазим спомените от чуждото минало. Този паметник е символ на победата на червената армия над фашистка Германия. Аз не съм руснак, не съм немец боли ме к..крака за този исторически факт.
Фейо на Смъртта Отиди в Берлин, на няколкостотин метра на запад от Бранденбургската врата, да видиш там ПСА с размерите на мол-а на Стамболийски, паметници с по-малки размери има в Прага, Будапеща, Виена... Както се казва... преди да разрушите нещо, направете една къщичка за пиленца Или посейте две праскови и две череши.
Прокопи, а защо трябва да имитираме чуждия опит? Макарона правилно отбеляза мета-символиката, толкова специфична за онази епоха на символно изразен героизъм. Ако има нещо, което осезаемо да дразни е, че тоя грамада е на пъпа на града. Според мен само за това трябва да бъде изринат. Паралелно на това - служи най-нахално за подмяна на историческата реалност. Все пак, не сме Удмуртия или бъркам? По тази причина бих се радвал да видя модел, в който тоя соц у.й не фигурира И бих се радвал да не се изказват люде дет сефте ше прочетат, че там някога се чуваше истински рев на лъвове (също така непрактично, но пък къде по-романтично ) Аз не смятам да проявявам нездраво отношение към разните паметници на културата в Раднево и тъдява...