Как може да си работохолик и едновременно с това да си мързелив? Според консултанта на свободна практика Робин Камарот - словосъчетанието не е оксиморон. В текст за сайта Inc.com, тя споделя своите наблюдения за това как преминава вашия ден, ако ви мързи. При това вие мислите, че работите много серизоно, разбира се...
Мързеливият работохолик работи много, но без да мисли. Това са хора, които постоянно реагират на нещата, вместо проактивно да чертаят своя ден. Те могат да проспят години наред, работейки неуморно, за да отговорят на всеки, който е казал "скачай" - със скок. Те се фокусират единствено върху онова, което се очаква от тях. Те не си правят усилието да използват енергията си, така че да спрат за момент и да помислят стратегически за своето бъдеще.
Това са хора, които не успяват да преценят дали нещата, върху които работят, си заслужават и дали те ще им помогнат да постигнат целите си. Те просто продължават да работят, смятайки, че щом се чувстват заети, то следва да напредват в кариерата.
Мързеливите работохолици са навсякъде и на всяко ниво.
Това са хората, които се оплакват най-силно, че са ТОЛКОВА ЗАЕТИ. Те обуславят живота си с това да работят, без да си задават въпроса защо. Те получават награди за своите усилия: с повишение или по-добра заплата, тъй като често са отговорни хора и обикновено имат правилния отговор - точно както в училище. Те могат много ясно да обяснят какво точно правят, без да се замислят и за миг дали би трябвало да го правят.
Познавам тези хора, защото съм една от тях.
Прекарах повече от 15 години изкачвайки се по стълбицата до поста висш мениджър и правейки точно онова, което другите ми казваха, че трябва да направя. До момента, в който, донякъде нежелано, се наложи да приложа собствена възстановителна програма в 12 стъпки, тъй като бях напуснала удобната си корпоративна работа. Трябваше да работя като независим консултант.
Първият ден, се озовах сама срещу своя чисто нов компютър и телефон, си казах: "Какво трябва да направя сега?" - и замръзнах. Нямах шеф, нито приятелчета, нито персонал, нито клиенти, които да ми кажат какво следва.
С мен беше единствено моя нов gmail, в който седеше поздравително писмо от Google... и едва не се засилих да му отговоря.
Отне ми повече от няколко седмици да се почувствам нормално с мисълта, че ръководя сама себе си. Все още робувам на старите навици, когато клиентските заявки започнат да се трупат. Усещам се, че това се случва, когато започна да прекарвам по-голямата част от деня си, съсредоточена върху това да отговарям на мейли, вместо да работя върху който и да е от важните си дългосрочни проекти.
Звучи ли ви познато? И вие ли сте мързелив работохолик?
Ето ви бърза, ненаучна формула, по която можете да установите дали това е така:
1. Първо - колко е общият брой часове, който работихте тази седмица? Напълно е възможно да нямате представа за отговора - аз например обикновено не знам.
Повечето хора "закръгляват" и вярват, че работят повече, отколкото в действителност. Но понеже няма на кого да се доказваш каквото и да е с тези числа - опитай се да си изясниш точния им брой за себе си, а след това извади от тях изгубеното време и разсейването, което не е свързано точно с работата.
2. Погледни своите "годишни цели" и след това погледни мейлите и календара си от миналата седмица. Прецени колко точно пъти си работил върху нещо наистина важно - независимо дали за твоя клиент или за твоя бизнес - но нека е нещо, за което ти лично си взел решение да работиш.
Колко точно от всичките работни часове са били посветени на твоята цел и са били насочени към нея? Ако отговорът на този въпрос е нула - значи е лесно да разбереш към коя графа спадаш.
Ако по-малко от 1 процент от твоето работно време е управлявано от теб - тогава ти си мързелив работохолик.
Разбира се, няма рецепта как да се пребориш с това. Но не би било пресилено, ако кажем, че поне 10 процента от твоето работно време всяка седмица трябва да бъде посветено на проекти, които ти избираш.
Как иначе би постигнал собствените си цели? Това е така, докато твоите собствени цели не се превърнат в добре дресирано кученце, готово да скочи по твоя команда.
Моля, не казвай, че ти не си способен да се разполагаш със собственото си време през всички тези часове, докато си на работа. Бъди честен. Или поне си признай, че освен всичко друго си мързелив. На теб ти е по-удобно да си скъсваш г..за от работа, за да отговориш на чуждите изисквания - и не си толкова нещастен от това.
Но от следващия януари си обещай поне, че няма да се оплакваш, когато твоите собствени жизнени и професионални цели не се получават, така както си мечтал.
