Я се виж, казва една приятелка, дори маникюр нямаш. Да, ама имам педикюр. Боядисвам се почти редовно и - при подходящо осветление, съвсем не съм зле.
Защо ми е милионер ли? Защото повечето богати мъже успяват да се справят с управлението на комплексите си значително по-добре от нямащите. В смисъл по-малко им личи. И главно и преди всичко защото са богати, разбира се.
И как да свалиш милионер, дайте съвет! Милионерите не ползват моите превозни средства, които са комбинация от кракомобил, автобус 204, маршрутка и такси. Няма ги и в социалните ми местообитания. Някои съм срещала по работа, но принципът е принцип - едното не се смесва с другото.
Знаеш ли, казва една прекрасна млада колежка, която е твърде млада, за да е узряла за милионери, богатите самотни мъже в София ходели в малки кафенета сутрин рано, да пият кафе и да четат вестници. След пауза казва: Обаче изглеждат съвсем самодостатъчни.
Е, нямам амбиции и желание да се пъхна между само - и - достатъчен. Просто в някоя преграда на портфейла му. Във втората половина на живота ми в мен се събужда неистовото желание да бъда поддържана/издържана жена. Какво ли е усещането от това? Ми сигурно е супер.
Като размислих обаче не съм готова да наруша старомоминските си навици на разведена жена - в смисъл сутрешния стереотип да изпиеш кафето си сред музика и с цигара в светлата си просторна кухня, зяпайки върха на бора и едно свраче гнездо на него. За да хвърлям влажни погледи на някой, който носи на гърба си дрехи колкото месечната ми заплата.
И не, като ми се запуши канала на банята, не съм от тия дето ще разтръбят „Ей за това ми трябва мъж!" Нямам нужда от съквартирант - водопроводчик, а от гаранция, че подобни проблеми няма да ми бръкнат нито в джоба, нито в нервите...
Провалих се в усилията да си отгледам мой собствен милионер. На повечето български жени не е присъщо, ми подава утешителна реплика приятел, прекарал двайсетина години от живота си между Лондон и Париж - те прекалено много искат да доминират и здраво бият по самочувствието на мъжете.
Намислила съм си бизнес офертата - срещу „приличното" предложение.
Какво предлагам срещу поддръжка/издръжка: никакъв съвместен живот, за ревност да не говорим, изслушване - с разбиране, в това май съм най-добра, секс - два пъти седмично, и бонус - три пъти седмично домашна кухня (не говоря за някаква си там елементарна мусака)...
И най-вече пълна дискретност - разчитам на такава и от отсрещната страна. Конспирацията е част от сделката.
*Координатите на авторката се пазят в редакцията до поискване.
