Обръщението "копеле", по моему, се появи към края на комунизма или в началото на Прехода, вероятно, в противовес на "другаросването" между възрастните. Цветистата дума си поживя доста време, набирайки свенливо инерция по крайните квартали, централните преки, училищните дворове, лафките и около софийските паметници, възхваляващи СОЦ-а.
То избуя основно около подобен тип трудносмилаеми символи, дразнещи младежкото око, заето да търси неистово динамиката и модерното.
"Копеле" съдържаше неосъзнат бунт към еднаквостта, налагана от строя.
Беше като желание да изразиш различността си, пък защо не и вулгарно, да се откроиш рязко и агресивно от тълпата.
Дали не се наложи, защото самата дума "копеле" е наситена едновременно с болка и свобода, болка от свободата и свобода от болката? Свобода, от която, като няма как да избягаш - е по-добре да приемеш с гордост.
Имам и друга теория за появата на заветното обръщение "копеле", а именно, че през 90-те народът остана без своя Тато, без своя омразен, но стабилен режим.
Народът осиротя, превърна се в "народ-копеле".
Витаещият демон на хаоса и бунта облада свърхчувствителните млади и ги тласна към миниреволюция. Тези безименни революционери - къде просто хулигани, къде хора с идеи, тръгнаха по стъпките на новите месии и се самопокръстиха на „копелета".
Кръщението се извърши неизвестно кога и къде, не отведнъж, а по сектантски, на групички и на вълни, докато се превърне в мейнстрийм.
"Копеле, кажи к'во стана", пееха Ъпсурт с типичния софийски "сленг"
Така или иначе, комунистическото "копеле" прескочи пропастта и се превърна в Копелето на прехода. Където и се застоя, докато нещо и някой не го неглижира и изпепели, неусетно и неумишлено. Както дойде, така и си отиде...
И настъпи ерата на "брат"-а.
Той ни озари в зрелия преход, преди плюс-минус десетина години, този път като носталгичен отглас от изчезналия "другар" и в противовес на официалния и някак несвойствен за нас "господин". И остана до днес, окопан в своя ашрам, но продължаващ да се предава от уста на уста, без предразсъдъци, като някакъв уникален полезен бацил.
Неговото идване и етимология като че ли могат да се проследят по-лесно.
Дойде с Боб Марли и джойнта, с желанието за равенство, като антипод на все по-широко отворената социална ножица.
"Брат"-ът захрани похода срещу безсмислието на ежедневието в досега изповядвания му вариант. Придойде с крайните явления, заели изпразненото настояще, материализирани като мутри, олигарси, корумпирани политици и популисти.
ПоБРАТимяването даде отговор на шокиращата бедност, социалната лудост и изключване, които приливно ни заляха (и продължават да ни заливат).
"Братът" си има своите вариации.
Да вземем например обръщението "брато", което като че ли го предшестваше, като негов опростачен и невъзвишен роднина, обитаващ крайните квартали и провинцията, местата за алъш-вериш в Магура-стайл.
С тях на хорото се хвана и "брат'чеда", като провинциален напев, комичен декор, народностна жилка.
Скечовете с него обаче, уви, вече не са актуални, въпреки някогашната им мимолетна слава. Шуробаджанащината предаде "брат'чеда".
Криско и Мария Илиева са с двата крака в "Болярската схема, брат'чед"
Имаше и "батко", "бате", "батенце", "братле" - и те все още си шестват тихомълком, но със стабилни котировки. По патриархалному. За справка - Бате Бойко, Бат'Сали и др. Така или иначе интернет наложи модата на "брата" над всичко друго. А и мекотата на "брата" му помогна да се издигне над вулгарността на "копелето", съдържащо в себе си по дефиниция предразсъдък - и да събере повече харесвания.
Чалгата взаимства "брата" със замах и го окичи с напеви като "Ти си, ти си, ти си брат, шефът на Студентски град"
Е, да слезем малко на земята, нашият "брат" не е съвсем уникален, защото си има и своите глобални съ-братя.
Отвъд Океана свети американското "bro", брандирано като афро-американско обръщение, сочещо общност, основана не на кръвна връзка, а на съмишленост, обща социална съдба или просто любим музикален стил, разбирай рап.
Достатъчно универсално, за да бъде превзето днес и от белите американци.
А в медийното пространство следите на "bro" вече водят и към Барак Обама, след като миналата година стана публично известно, че първият чернокож американски президент се обръща приятелски към първия "по-близък до народа" британски премиер Дейвид Камерън с "bro". (За да напаснем нещата и на родна почва, Камерън, бе оприличен от бившия британски посланик в България Джонатан Алън, преди да си замине оттук, не на друг, а именно на Бате Бойко по близостта си до хората).
Е, ако гледаме глобално, изникват и други асоциации - Big Brother, Uncle Sam, но носят противоположни конотации, а именно на противопоставяне и надмощие.
"Ето ти, брат, милиооон", пее и Азис
И така между "копеле" и „брат" се извърши еволюционен скок, потвърждаващ дарвиновата теория, че средата променя организмите, да се надяваме към по-добро.
Поне в случая на "копеле" vs "брат", чийто контраст крещи за извършила се позитивна промяна поне в нечии умове.
А и докато "копеле"-то от началото на прехода избяга от селото, от крайния квартал, от България, от Европа, от света дори, то "брат"-ът започна да се завръща там, завладян от нов откривателски дух.
"Ми е се таа, брат" пращат по дяволите всички Pavell & Venci Venc'
ПоБРАТимихме се, е, може би не всички, но маргиналът "брат" постепенно влезе в полезрението на цялото общество, за да напомни за някаква несъзнавана солидарност, от зората на християнството, преминала през Великата френска революция е нейния лозунг "Свобода, БРАТство, Равенство", комунистическия интернационал, хипи-движението, антиглобализма... И ще видим през какво още.
Както и ще видим дали ще се пръкне ново обръщение.
Нека залозите започнат... Сега!
Хм... Доста интересно. Темата търпи продължение. Поздрави!
Поздравления, Теофана Гошева! Забъркала си уникална манджа от нискокачествени, изгнили, продукти, обилно овкусена с неподходящи подправки и поднесена с кока кола. Наздраве за добрия вкус, Гошева! Поне името ми харесва.
"Витаещият демон на хаоса и бунта облада свърхчувствителните млади и ги тласна към миниреволюция. Тези безименни революционери - къде просто хулигани, къде хора с идеи, тръгнаха по стъпките на новите месии и се самопокръстиха на „копелета"." Госпожата по БЕЛ ли те научи да пишеш така помпозно, патетично и безсмислено? straight, аз не издържах да дочета докрая, но все пак ми се струва, че грешиш. Ястието е поднесено не с Кока Кола, а с Дерби Кола. Но с претенцията да е поднесено с Шабли Гран Крю.