"Ейй, какъв късмет - да намеря тука това колело и да си поиграя с него" - помисли Спящата красавица точно преди да си убоде пръста и да припадне в многовековна кома. Умирала си от скука, сънувала как прелюбодейства със съпруга на Снежанка и си мечтаела за един казан шкембе чорба, докато най-после се появил принцът да я нацелува и освободи. И накрая заживели щастливо. Направо да се запиташ: "Откъде тоя късмет?"
В днешно време си е чист късмет, ако успееш да поспиш шест часа. Освен ако не те хване старческото безсъние. Такъв беше случаят на Гана от четвъртия етаж - синьокосо бабе, което не спираше да обсъжда с котката си политическата обстановка в страната, съдбата на Салуме от сериала, както и числата от тотото.
Беше си чисто глуха, което, съчетано със събуждането й в четири сутринта, принуждаваше съседите да пият приспивателни. И за да не я помислите за изкукала мумия трябва да отбележа, че баба Гана от четвъртия етаж беше доста енергична за възрастта си - след сутрешното кафе в 4.30 тя обичаше да си сготви, изпере и напазарува. Беше писала няколко писма до кмета на общината, в които се оплакваше, че пазарът отваря чак в 7.
Най-хубавите дни от седмицата бяха тези, в които теглеха числата от тотото. И тъй като баба Гана играеше с едни и същи числа откакто се помнеше, беше убедена, че все някога ще спечели. Тя беше убедена също така, че президентът на САЩ е извънземен, така че не трябва да се доверяваме много на логиката й.
Любопитен е фактът, че баба Гана знаеше наизуст програмата на всички ефирни телевизии, заниманията й се водеха по стриктен режим, не пропускаше излизането на вестник "Шок" и "Трета възраст", но редовно забравяше да нахрани котката по три-четири дни. Горкото животно мечтаеше да намери купичката пълна поне няколко пъти в седмицата.
В един полуслънчев четвъртък баба Гана осъзна, че все пак е спечелила от тотото. Изтеглиха нейните числа, при което тя почти получи инфаркт и инсулт едновременно, но след първоначалния шок се окопити, обади се на Нина от шестия етаж и на Мими от вход "Б" да ги покани на кафе и изхвърча до близкия пункт да си получи печалбата. На излизане някакво вещество изпод сините й къдрици се размърда и тя се сети да нахрани котката. "Егати късмета" - помисли си животинчето.
И докато баба Гана от четвъртия етаж се носеше с младежка стъпка по тротоара, в квартала навлизаше мерцедесът на Петко - съседът отгоре. Той беше строен младеж, около 1.60 см, с татуировка "SEXY" на големия колкото главата му бицепс. Днес беше особено щастлив и почти усмихнат, което го правеше полу-симпатичен. Беше се надявал на условна присъда, пък те взеха че го оправдаха.
Но не си мислете, че Петко беше някакъв престъпник и мутряга. Хванаха го няколко пъти с наркотици в минимални количества, отвреме навреме крадеше по някоя кола, но иначе си беше чудно момче. Бабите от блока умираха за него, защото винаги им помагаше с торбите и им сменяше крушките.
Та късметлийски ден беше и за него. Обади се на приятелката си Жужи да го чака вкъщи с бутилка уиски. Усмихваше се блажено и тихичко си припяваше новото парче на Преслава. И понеже текстът беше твърде сложен, за да го запомни, Петко се умисли, вследствие на което не видя голямата дупка на пътя. Колата мина през нея с доста по-голяма от разрешената скорост и предната гума изхвърча със страшна сила. Прелетя няколко метра и се стовари право върху баба Гана, която си остана на място.
За нея може би това беше по-добър вариант, защото точно тази седмица беше забравила да си пусне фиша. Та дали от изхвърчало колело или от сърдечен удар - все щеше да си отиде.
Щастливо нахранената котка явно разбра, че нещо не е както трябва, след като никой не се сети за нея в продължение на седмица. Накрая взе, че избяга.
Петко отново го прибраха - за убийство по непредпазливост.
Е това е то - колелото от мерцедеса. Късмет ли бе, да го опишеш...
