Докога ще продължава тоя водевил със Спаска Митрова, която някои у нас се напъват да изкарат мъченица на българщината? С поведението си България поддържа отявлено езика на омразата - същия, от който твърдим, че искаме да отучим Скопие.
Явно не с добър пример и дипломация, а насила.
Когато и премиерът се включва в канонадата, започната преди години от разни хора от "Атака", със спомоществователи лица като Божидар Димитров и други неколцина, свързани с ДС, почва да му идва в повече...
Пикът на идиотията дойде, когато евродепутатът - и някогашен атакист, Димитър Стоянов обяви, че България обмисля да предостави политическо убежище на Митрова! Политическо убежище на жена, която е българска гражданка, завършила е висшето си образование в благоевградския ЮЗУ "Неофит Рилски", а още от 2009-а в местния в. "Струма" са документирани жалбите й, че не може да се дипломира, защото... е с българско самосъзнание и има семейни проблеми. Май заради второто.
Самият Стоянов, "родител" на прясно създадена националистическа формация у нас, (казват, че "бащата" бил ГЕРБ...) каза, че се подготвял и иск до Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
И всичко това поради един факт - решението на Върховния съд на Република Македония, с което Митрова е задължена до две седмици да предаде дъщеря си на бившия й съпруг Воислав Савич, и поради една по-дълбока причина - нищо не се чува за Национал-демократичната партия, Стоянов и тия като него. Историята с Митрова идва дюшеш.
Не ги ли е срам нашите политици, че падат до нивото на "античките" (античните македонци), които не пуснаха в началото на май посланика ни в Скопие Иван Петков и местни българи да положат цветя в памет на Гоце Делчев в скопската църква "Св. Спас" - по повод 109 години от смъртта му.
Жалко е, че се вдига измислен шум по един измислен скандал - нещо като да стреляме с истински патрони по зомбита. А истинският проблем е изхвърлен някъде встрани.
А като за капак на частния спор за детето, премиерът Борисов назидателно казва: "Не коментираме съдебно решение. Но, когато дойде ред да коментираме съдебната ви система, ще я коментираме така, както ние преценим. А ние ще преценим, че тя трябва да е независима, демократична, европейска, толерантна, защитаваща интересите на всички граждани.
Ще съдим по европейски критерии"... Нашата да не би да е такава, г-н Борисов? Не и според Брюксел.
Никой не е казал, че Спаска Митрова е някаква светица и никой не е казал, че и тя няма "трески за дялане". Тя не може и да е и Гоце Делчев ... Но явно не всички в България разбират същността на българския проблем в Р. Македония. Там и днес все още има една прослойка нейни граждани, които мразят българите, българското и съседна България. Сещате се, че в България пък има хора, които мразят циганите, турците и Турция. В Р. Македония този социален феномен е отглеждан институционално в продължение около половин век от 1944 та в някаква степен и до днес. И днес можем да го видим в избухналият скандал в ОбС на Скопие, където представители на опозицията обиждаха някои представители на мнозинството в съвета с викове "българи". Когато, обаче, член на тази "невидима" българофобска клика заема някакъв пост в администрацията, тогава мак. гражданин, който се обявява за българин, трябва да получи дадена услуга или закрила от същия чиновник или служител, българина винаги страда. Основният проблем е, че в тази държава, която е уж свободна, независима, демократична и правова въпросната дискриминация не се санкционира, не се наказва, а се замазва, прикрива или неглижира от правоохранителните органи (спомнете си как мигновено се "изпариха" полицаите, когато хулиганите нападнаха бълг. посланик пред входа на черквата "Св. Спас"). Ако човек се абстрахира от битовата проблематика в тегобите на Спаска Митрова, разгледа проблема й в подробности лесно може да схване същността на нейния казус. Лесно може да види връзката между семейните й проблеми и уволнението й от работа; някои странни решения на социалните служби; липсата на безпристрастност, както в лицето на социалните служби, така и в лицето на съдебните институции и т. н. Тези връзки сякаш убягват на голяма част от хората в България, които по една, или друга причина пишат по случая. Жалко е наистина!