Психотерапията представлява основна част от живота в Аржентина. Страната разполага с най-големия брой психолози на глава на населението от всяко едно друго място в света - около 198 на 100 000 души. А 46% от всички тях живеят в Буенос Айрес.
Откакто аржентинската култура прегръща идеята за психотерапията като важна част за развитието на личността, за самоусъвършенстването и за здравето, психолозите започват да отговарят на тръсенето - и кабинетите им се множат.
Но най-интересното е, че в Аржентина повечето от хората търсят специфична психологична помощ, а именно психоанализа.
Школата по психоанализа, основана от Зигмунд Фройд в края на 19 век, използва фантазията, мечтите и свободните асоцииации, за да разкрие подтиснатите послания на подсъзнанието и да помогне на пациентите да получат нов поглед над своите емоции и преживявания.
Мариано Плоткин, професор по история от Националния университет "Трети февруари" (Universidad Nacional de Tres de Febrero) и водещо лице по история на психоанализата в Аржентина, обяснява, че въпреки че психоанализата е позната в Буенос Айрес още от началото на 20 век, тя преживява културен ренесанс след управлението на президента Хуан Перон, който слиза от власт през 1955 година.
"Това е времето на бърза културна модернизация на Аржентина", казва Плоткин. "Тогава се забелязва силен интерес към всичко, което идва от Европа. Психоанализата беше разглеждана от много хора като освобождаваща доктрина".
Добре извесни психолози като Енрике Пичон-Ривиер имигрират в Аржентина, така че страната има стабилна история на психиатричното знание, добавя Андрей Лаков, професор по социология от университета в Южна Карлифорния, който пише научен труд върху психоланализата в Аржентина.
Идеята за самоусъвършенстването е много престижна и е широко разпространена сред добре образованата средна класа на Буенос Айдрес.
През 60-те и 70-те години, според Лаков, психоанализата се превръща не само в "престижен начин на формиране и разбиране на себе си", но също така се свързва и с левичарската политическа идеология.
По време на диктатурата през 70-те години, психоанализата е обявена за подривна дейност.
По това време група, наречена Федерация на аржентинските психиатри, свързва психоанализата с марксизма. В следствие военните удрят по групата и, по думите на Локов, психоаналитиците повече не могат да си намерят работа и да публикуват трудовете си.
"С връщането на демокрацията през 1983-та отново стана престижно да се занимаваш с психоанализа, защото това се свързваше с противопоставянето на тоталитаризма", добавя той.
Друг ключов момент за развитието на психоаланизата в Аржентина, според Плоткин, е когато интелектуалецът Оскар Масота води серия от лекции и издава книги през 1970-те, в които запознава обществеността с работата на френския психоаналитик Жак Лакан.
"Ако говорите за психоанализа в Буенос Айдрес днес, то вие всъщност говорите за Лакан - за френската психоанализа. Аржентинските интелектуални елити винаги са били много отворени относно всичко, идващо от Франция", обяснява той.
"Увлечението по френската култура винаги е било силно разпространено в Латинска Америка, като разликата е единствено, че в Буенос Айрес има по-широка средна класа, която има достъп до тази култура".
Повечето аржентински университети днес разполагат с големи департаменти по психология и почти всичките са посветени на изучаването на различни аспекти от психоанализата на Лакан.
Академичният фокус върху това поле на психологията помага за формирането на голям брой професионалисти в областта.
Лаков обяснява, че занимаващите се с психоанализа не е задължително да имат медицинска степен. Улеснение за тях е и фактът, че след като са получили степен по психология, те могат спокойно да започнат работа като психоаналитици.
Въпреки че някои психоаналитици са скъпи, има и огромен брой достъпни специалисти, чиито сесии струват едва по 150 аржентински песос (10 долара).
"Психоанализата не е свързана с болестта, а с доброто здраве. Тя е възприемана като нещо, което почти всеки трябва да прави", казва Лаков. "За много хора, това е процес на себеанализ и начин да станеш по-зрял в постъпките си".
Меки е на 29 години и е от Буенос Айдрес. Тя ходи редовно на психоанализа и казва, че терапията за нея представлява време за себеопознаване. "Това е моментът от седмицата, който е посветен на теб. Можеш да говориш за "мен, мен, мен", казва тя. "Предпочитам да има хора на терапия, отколкото на наркотици".
Голямото количество психоаналитици означава, че човек лесно може да си огранизира час терапия преди или след работните си срещи, казва Даниела Франкенберг, психоаналитик, практикуващ в Буенос Айрес.
Тя казва, че нейните пациенти обичат да говорят за "обикновени, ежедневни проблеми, каквито много хора имат", като спорове, притеснения, родители, деца и работа. Има много плюсове, казва тя, в това човек да отдели време да поговори за личните си грижи.
"В нашата култура се консумират по-малко алкохол и наркотични вещества. Имаме и много по-малко деца и възрастни, които са на лекарства, което смятам, че е нещо, което в САЩ, например, е много по-голям проблем", казва Франкенберг.
Нейното мнение е, че в Буенос Айрес психоанализата е средство да се мине през трудностните. "А през това време в Англия хората просто отиват в пъба", смата тя.
