Когато човек се превърне в млад родител, често е склонен да се фокусира много повече върху битовата страна от отглеждането на детето си - дрехи, хранене, сън и забаления, отколкото върху психологическата част на възпитанието.
Склонни сме да си мислим, че стига да не се използват неподходящи думи пред детето, всичко е наред. Много родители са свикнали да говорят какво ли не на наследниците си в ранна възраст, мислейки дадени реплики за "безобидни" или пък вярвайки, че детето "още нищо не разбира".
Истината е, че нещата не стоят точно така. Ето 7 реплики, които минават за "нормални", но всъщност могат да бъдат опасни, когато са насочени към детето:
"Не ме карай да се срамувам от теб."
Използвайки подобни крайни и емоционални фрази като тази, рискувате да нараните детето като отнемете от способността му да приема както положителни оценки, така и градивна критика.
Децата, които чуват тази реплика, са склонни непрекъснато да търсят одобрение в чуждите очи, а това може да се отрази на опитите им за изграждане на интимни връзки по-напред в бъдещето.
"Когато бях на твоята възраст, се справях отлично..."
В очите на малките деца под 6 годишна възраст, родителите са възприемани по-скоро като богове, отколкото като смъртни.
Това придава тежест на всичко, което родителя казва, а отношението на детето с околните също се влияе от това, което е чуло у дома.
Ако постоянно се връщате към собствените си постижения като дете, може да внушите нездравословно чувство за съревнование в децата си, както и отчаян стремеж за признание и положителна оценка от другите.
В зрелите години това може да прерасне в постоянен стремеж за оигуряване чуждо удовлетворение, а не за постигане на собствено такова.
"Виж другите деца колко добре се справят."
Същото важи и за сравняването на детето с другите деца. Подобен тип съпоставки го възпират от нормално общуване с връстниците.
Вместо да вижда ценността в дружбата с другите дечица и да изгражда здрави връзки с тях, то би било по-склонно да гледа на тях като на застрашаваща и опасна конкуренция.
Това пречи на социалното развитие и повлиява на начина, по който околните възприемат детето.
"Няма да пораснеш силен и голям, ако не си изядеш вечерята."
Това е често използвана и уж закачлива реплика, но може да има негативно отражение върху децата. В крайна сметка хранителните разстройства и фобии, свързани с определени храни, много често се формират именно в детството, обикновено в следствие на травма, причинена несъзнателно от натиска на родителите.
В случая използвате форма на манипулация, за да постигнете желания резултат, но това може да склони децата да поставят прекалено тежко акцента върху важността на храната и последствията от неяденето.
Вместо това можете просто да ги окуражите да ядат определени храни като подчертаете техните здравословни качества или пък направите процеса на хранене по-ангажиращ.
"Същият си като баща си/майка си."
Тази реплика може да създаде дистанция между вас и детето ви, но това е нищо, сравнение с отпечатъка, който тя оставя, когато е изречена с гняв.
По този начин вие давате ясен знак, че сте нещастни във връзката си и ангажирате детето в конфликта с партньора ви.
Когато знае, че казвате това с негативна конотация, детето започва да развива ниска самооценка. Вместо да сравнявате детето, просто отправете градивна критика, лишена от съпоставки.
"Да не съм чула "гък" повече!"
Децата могат да бъдат много дразнещи на моменти с шума, който вдигат и с хилядите си въпроси, но е отговорност на родителя да контролира поведението им, когато се налага.
Със сигурност не бива да поставяте бариери пред желанието на детето ви да се изразява. Това е опасно за естественото развитие на малкия човек.
Освен това, казвайки му, че не искате да го слушате, един вид му съобщавате, е присъствието му е нежелано в живота ви.
В развиващия се ум на детето това заражда чувства на вина и притеснение от словесно изразяване. По-добре се фокусирайте върху тона си и начина, по който казвате на детето ви да пази тишина, според създалата се ситуация.
"Ще те обичам, ако..."
Ясно е какъв е проблемът с тази реплика. Родителите се предполага, че обичат децата си безусловно. Тази уж безобидна фраза предполага всъщност, че любовта на родителя не е безусловна и трябва да бъде извоювана и заслужена с изпълняване на желания и капризи.
Това може да се отрази на цялостното разбиране на детето за отношенията и на зрелите му опити за формиране на връзка.
Употребата на тази реплика също може да накара детето да поставя чуждите удоволствия и предпочитания пред своите.
Винаги трябва да напомняте на детето си, че го обичате, независимо от всичко. Трябва да е ясно, че тази емоция у вас е безусловна и няма отношение към поведението на детето в една или друга ситуация.
А оправете го тоя "гъг", де!