Провокиран от текста "Отживелица ли е бракът" - и си мисля за "Брак и морал" на Бъртран Ръсел. Авторът й е получил Нобелова награда за тази книга през 1950 г.
Много "тролска" книга, авторът започва от баналните неща: бракът и моралът са създадени от мъжете, за да се гарантира увереност в собственото бащинство, а моралът се разпространява от църквата чрез религията.
"Ами то щото хората не знаят!"
Като разлага всичко както си требе и откъде какво идва, авторът ненатрапчиво започва да агитира за платонова държава, която изпълнява ролята на бащата (затова семейство не е нужно), а вместо тотално чукане на всичко и всички, що мърдат, предлага евгеника.
Пише при това абсолютно смешно, първо измивайки си ръцете, че "тази утопия ми е толкова противна":
Но ако такава наука все пак би се появила, семейството би изживяло такава катастрофа, каквато не можем да си представим. За да може строго научно да се заемем с отглеждането на нова порода хора, би трябвало във всяко поколение да се подбират два или три процента от лицата от мъжки пол и примерно двадесет и пет процента от лицата от женски пол, предназначени за производство на потомство.
Предварително при достигане на възрастта на полова зрялост би се провеждало изследване, според резултатите на което всички кандидати, не отговарящи на поставените изисквания, да се подлагат на стерилизация.
В този случай бащата на детето би имал с него такава връзка, каквато има бикът или жребецът, а майката би станала един вид специалистка, професионалист, нямаща нищо общо с другите жени в аспекта на начина си на живот.
Искам да предупредя в аванс, не очаквам нещо подобно някога да се появи в бъдещето; нещо повече, тази утопия ми е толкова противна, че съм против това тя да се осъществи. И все пак, ако погледнем обективно на всичко това, нейната реализация би могла да доведе до забележителни резултати.
И след това няколко десетки страници се разпростира по въпроса колко все пак прекрасна утопия е това - и достига до извода за тоталната необходимост от нея:
Именно затова отказът от старата етика на отношенията между половете и замяната й с нова са жизненоважна необходимост в наше време.
Ако тази нова етика на отношенията между половете се ръководи от научни принципи и бъде лишена от предразсъдъци, то от гледна точка на етичните норми на личното поведение тя преди всичко би трябвало да взема предвид препоръките на евгениката.
Всичко гореизречено за намесата на науката в най-интимните ни чувства не може да не предизвиква чувство на отвращение. Но в оправдание на това можем да кажем, че сме търпели намесата на религията доста по-дълго.
Понякога авторът се отнася и изръсва направо смешни тези - примерно да се избият всички негри, пардон, цветнокожи - е "нежелателно", защото кой тогава ще работи в тропиците?!
От гледна точка на най-високите достижения няма никакво съмнение, че една раса може да има превъзходство пред друга. САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия без съмнение имат много по-голям принос за световната цивилизация, отколкото населвалите тези територии аборигени.
Изглежда е напълно справедливо да се смятат негрите за намиращи се на по-ниско ниво от белите хора, макар за работа в тропиците те да са просто незаменими.
Тяхното пълно изчезване - дори и да не говорим за това, че би било нехуманно - би било крайно нежелателно.
Идеите му са забавни, макар авторът да е леко страхлив, така че налага да се измъква с непрекъснати оправдания, но щом са му дали Нобелова награда - значи "не е случайно", книгата може би разкрива нечии интереси, защото като "чисто теоретична" или "научна" книга е доста бедновата и крайно банална, така да се каже.
Примерно ако вземем теорията за "златния милиард", то държавата-бащица и отсъствието на семейства са идеална схема за контрол на раждаемостта: бащицата просто казва "не".
На практика книгата описва "новия морал" и поредица от мерки, които позволяват да се развъждат читави хора в малки количества, а останалите да се стерилизират. <sarcasm> Очевидно именнотакива книги си заслужава да бъдат награждавани... </sarcasm>
P.S. Доколкото половинката откоментира, че не съм изтъкнал достатъчно извода от всичко, пояснявам го в прав текст: от 1929 г. насам човечеството не е спряло да се мъчи да измъдри нови модели на брак и морал. Но въпреки това не изглежда светът да се е променил особено. А ако има други изводи, оставям ги на вас :)
