Пътниците отдавна са открили повечето от европейските замъци. Тези крепости могат да бъдат забавни и да предлагат реконструкции на битки, звукови и светлинни шоута, демонстрации на катапулти, маскен бал, имитации на градински партита, пътувания с каруца, настаняване на туристи и средновековни банкети.
Но замъците извън известните на туристите, именно забравените замъци са доста по-интересни. Те са изпълнени с емоции купчини камъни без мазилка или мебели - където ще видите счупени стъпала и открито небе вместо покрив. Огромни парчета камък вече не пазят нищо от никого - и лишеи растат по стените, сякаш за да омекотят камъните при падането им, което те очакват от векове.
Дайте воля на въображението си
Руините ви подканват да се разходите из крепостните валове и да пуснете на воля въображението си. Катерейки се сред високи до кръста плевели из развалините, обградени от оцелелите стени, можете да отчупите остър клон и да изживеете фантазиите си за бой с мечове.
Във френския регион Дордона обичам да ходя пеша до Шато дьо Комарк край Сарлат. Замъкът е на 20 минути път пеша през кестенова гора до сечище, където превърналият се в руини замък изглежда като мираж. Собственикът Юбер де Комарк купува замъка през 1968 г. и го освобождава от гората до ден днешен.
По брега на Италия край Амалфи се намира Равело, руините на Вила Руфоло от XIII век, впечатлила Рихард Вагнер до степен да напише второто действие на операта си "Парсифал" в декор, вдъхновен от магическите градини на вилата. Със своята внушителна гледка към бреговата линия, руините създават оперно усещане, което дори няма нужда от музика.
В живописното подножие на Френските Пиренеи се намира поредица от сюрреалистични, покриващи планината руини на замъци. Подобно на линията Мажино от XIII век, тези високи до небето замъци са стратегически разположени между Франция и испанското кралство Русийон.
Най-впечатляващ е Шато Пейрепертюз, където руините изглежда така сякаш растат директно от тясната цепнатина между скалите. Гледките са невероятни - можете почти да се пресегнете и да докоснете Испания.
Когато кухнята пада...в морето
По бреговете на Северна Ирландия романтичните останки на замъка Дънлюс стърчат драматично на ръба на скалист нос. В бурна нощ през 1639 г. вечерята е била прекъсната, когато половината от кухнята паднала в морето - отнасяйки със себе си и прислужниците. Това е било последната капка, преляла чашата за стопанката на замъка, която си събрала багажа и се преместила във вътрешността на страната. Оттогава силите на природата са се подвизавали на това място както намерят за добре.
Благодарение на нападенията на френски армии има много разрушени замъци в немския район Райнлайнд. Едно масивно здание - замъкът Райнфелс, стои като мъртъв питбул над селото Санкт Гоар. Издържал е обсадата на 28-хилядна френска войска през 1692-а. Но през 1797 г. френската революционна армия го разрушава. Някога е бил най-здравият от замъците по Рейн, сега предлага най-доброто изживяване в разрушен замък по известната река.
Катерил съм се през Райнфелс, изкачвал съм тъмната спираловидна стълба, докато прилепова тор леко падаше около мен. Стоейки внимателно отгоре на стълбите, погледнах към празното място вместо под. По протежението пред мен беше най-завършеният елемент от замъка: все още чистите квадратни дупки, в които са били поставяни ръчно изсечени подови греди. Какво е станало с гредите и всичко, което са крепяли?
Светлината се процежда от цепнатините в стената. Стрелците с лъкове са използвати тези тесни отвори, за да пускат стрели срещу нападателите. Огледах обраслия с растителност терен извън замъка; тревистозелен в момента, но някога почистен до голо, за да се създаде ничия земя, където никой враг не би могъл да намери прикритие при приближаването си.
В Райнфелс и някои други замъци можете да пълзите през клаустрофобично тесни тунели, водещи извън замъка. Това е мястото, където са се държали експлозиви, готови да изненадат атакуващите сили и да ги взривят на малки парчета, ако се осмелят да доближат стените.
Наслаждаването на разрушени замъци не е за всеки. Някои биха казали, че е нещо мъжко... да гледаш, удивен, през рамото на гид, който навежда окачена на въже лампа в тъмница, която има само един вход или изход - изглеждаща жестоко дупка в тавана.
Истории за рицари, спящи в дървени кутии, пълни със сено, във влажни приземни стаии, напомнящи за епоха, когато животът е бил гаден, брутален и кратък (точно като хората).
Изобретяването на оръдията променя архитектурата на замъците
Изобретяването на мощните оръдия - към края на Средновековието - променя самата архитектура на замъците. Гюллетата са отлични в премахването на различията. Вместо да се издигат нависоко (и да бъдат уязвими), замъците е трябвало да бъдат строени ниски и здрави.
Но без значение дали харесвате замъците ниски или високи, непокътнати или в развалини, това, което винаги е свободно, е вашето въображение. И когато то се намеси, скромните и забравени руини могат да конкурират големите и известни европейски замъци.
