Модерните храмове на Камбоджа

Можете да осъзнаете как някога пейзажът е бил красив - хоризонталните ивици железобетон, простиращи се в далечината, геометричните балкони и стълбища - и плоските покриви, които напомнят за "вертикалния град" на Льо Корбюзие в Марсилия.

Сградите, станали паметник на амбициозни градоустройствени проекти

Проектирана от камбоджанския архитект Ван Моливан, който заедно с Лу Бан Хап и французинът Жерал Анен е сред ключовите фигури при обновяването на Пном Пен през 60-те години на миналия век, "Бялата сграда" първоначално е била част от амбициозна разработка на речния бряг на река Басак.

В рамките на този проект е трябвало да бъдат изградени национален театър, комплекс за водни спортове и жилищен комплекс за спортистите, очаквани през 1963 г. на Игрите на новите развиващи се сили (нещо като азиатска алтернатива на Олимпийските игри).

За да стигнете до една от малките стаи, трябва да вървите през тъмните коридори на четириетажната сграда,  приютила над 600 семейства. Може да ви се случи да подминете пияници, заспали в тъмните и миризливи коридори, да прескачате планини от боклуци или да се натъкнете на перила на стълбището, направени от връзки за обувки и кабели.

Ще ви придружи един от младите гидове, завършил архитектура, който заедно с още шестима колеги организира туристически обиколки на архитектурните забележителности на града. Независимата благотворителна инициатива, която струва на посетителите по 20 долара на час, е идея на английския архитект Джеф Пайл, практикувал в Пном Пен.

Обиколките не се правят с цел надничане в живота на бедняците, както е във фавелите на Рио и кварталчетата на Кейптаун. Вместо това гидовете ще ви отведат в Бялата сграда, защото за времето си тя е смел и новаторски опит за изграждане на жилищен комплекс в уникален период на креативност в съвременната история на Камбоджа. Завършена е през 1963 г. и се е превърнала в крайъгълен камък на т.нар. "кхмерска архитектура" - фраза, родила се в средата на 60-те години на XX век.

По-известна с кървавото си минало, Камбоджа има немалко забележителности

Това е период, който често остава незабелязан, главно защото геноцидът от късното управление на Пол Пот е наложил своя отпечатък върху представата за страната. Днес Камбоджа все още е известна със своите "кървави полета" и, естествено, и с храмовия комплекс Ангкор Ват, който се посещава от около милион туристи годишно.

В сравнение с тези въздействащи забележителности, идеята за посещение на Пном Пен заради аркитектурата му в стил 60-те не е сред най-големите изкушения. Въпреки това подобна визита би била дълбоко поучителна. Часовете, които ще прекарате в този град, неочаквано ще се превърнат от скучна обиколка на запуснати сгради в нещо коренно различно.

Историята на тези постройки е завладяваща въображението. Между 1953 г., когато Камбоджа отвоюва своята независимост от Франция, и 1975 г., когато "Червените кхмери" идват на власт, Пном Пен е затрупан от пари и чуждестранен опит, както и от млади камбоджанци, завършили в чужбина.

Намерението на Нородом Сианук (монархът, станал впоследствие и премиер на Камбоджа) е градът, заедно с други части от държавата, да се превърне в олицетворение на спечелената независимост на държавата и оптимизма, който идва с нея.

Управниците на страната са желали Пном Пен да бъде изпълнен със сгради, които да съчетават модерното с кхмерската народна традиция - по времето, в което Сианук ръководел държавата, опиянена от чувството за свобода. Идеята им е била столицата да се превърне в туристическа забележителност от световен мащаб.

Когато Жаклин Кенеди пристига в държавата през 1967 г., тя веднага се изправя пред реализираните идеи на Сианук. Част от тях включват VIP терминал на вече несъществуващото летище в Сием Рийп с релефни V-образни стъклени стени, вдъхновени от проектите на Франк Лойд Райт, както и многобройните обществени сгради, създадени от Ван Моливан в Пном Пен, символизиращи възхода на държавата.

Архитектурната амбиция от 60-те сега е заместена от евтини бедняшки квартали

Сега обаче сградите, които са в напреднал стадий на разруха, са част от съвършено различна история. Столицата се изпълва с евтини постройки, които не се придържат към първоначалния градоустройствен план, с високи кули и пътища, които се разширяват без никаква мисъл за бъдещето. Това е един от най-сериозните проблеми на Камбоджа: страната е неспособна да вади поуки от миналото, коментират местните жители.

За момент може да ви се стори, че тези думи са само плод на носталгията. Когато обаче научите, че голяма част от семействата на сегашните гидове са били избити по време на кхмерския геноцид, ще разберете какво ги мотивира да уважават миналото си.

Проектираният от Ван Моливан през 1968 г. национален театър "Преа Сурамарит" е опожарен през 1994 г. - и съборен през 2008 г. "Сивата сграда", друго от фундаменталните постижения на архитекта, вече е почти неразпознаваема след реконструкцията и внесените в нея модификации в края на 90-те години.

Сега из улиците се шири бедност, която замъглява някогашната визия за бетонна модернистична архитектура. Това обаче не пречи красивите и елегантни постройки, вдъхновени от традиционната стилистика на Камбоджа, да са също толкова забележителни, колкото и модернистичните проекти в Европа.

Една от малкото сгради, които все още се използват по предназначение, е изграденият през 1964 г. Национален спортен комплекс. Той прилича на огромно бетонно крило, разположено в сърцето на града.

В него ясно личат отпратките към кхмерската архитектура, но преди всичко доминира стилът на 60-те. Въпреки че е малко занемарен, млади момчета все още тичат по пистите му и играят футбол, децата скачат в басейните, а жени тренират аеробика. Както казват местните архитекти: "В тази сграда има всичко от Корбюзие, но и нещо повече".

Новините

Най-четените