От няколко години ползвам Созопол около датите на Spirit of Burgas, за да подгреем с приятели за феста в Малката Текила или на любимия си бар на Смокиня, докато багажът ни стои в евтината къща на някоя леля, която лесно успява да ни убеди, че улица с еднозначно име като "Мусала" е на един хвърлей от Стария град.
Маркетингът има какво да попие от тези хвъркащи по баирите жени - веднъж качил "Мусала", нямаш сили да противоречиш на леля ти Наса, че мястото не е толкова хорошо, колкото ти го е описала.
Разбира се, че ако си спортен тип или пък след запой се носиш на маймуната си, баирите не са никакво изпитание, а по-скоро възможност да рестартнеш с още една бира на крак или да се поразприказваш с някой чешит. Няма ги вече чешитите обаче.
Трафикът на самонадеяни пролетарски и лъскави автомобилчета в Созопол е станал толкова ожесточен, че докато мързеланковците, придвижващите се с коли, реват, че някой им е нарязал гумите, щото били заели "чуждо" място за паркиране, на слизане към влакчето за Смокиня по обяд - след иначе приятната нощ - ти имаш чувството, че мозъкът ти дестилира капки бензин.
Ако очите ми не са се лъгали, че плажовете в града са претъпкани, значи подобни курортчета разчитат единствено на застинали в бездействие към собственото си удоволствие туристи.
За "Веселата уличка" досега само съм чувала (нормално ли е да има място в Созопол, до което се гнусиш да припариш?), но музикалната й тематика вече се чува толкова добре от всяка кола, къща, кръчма или от устата на някоя изрусена кака, че ако директно не се запушиш в Текилата привечер, добре озвученият ти вътрешен свят се разпада като противен брокатен прах, хвърлен в лицето ти.
Докато стигнеш дотам обаче можеш да се наслушаш на хитове от рода на "Да земиш да ми напрайш някоя снимка". Казва го на кавалера си една дама с буйна прическа, седяща под пластмасов макет на пилешки бут и забиваща токчето си в крака на всеки разсеян минувач, докато си разкършва позата. Разбирам защо един напушен до параноя пич разправяше, че скоро ще асфалтират плажовете заради подобни.
Никога не оставай крайно гладен насред Созопол. В омаята от изнервящи звуци и миризми лесно можеш да сбъркаш препоръчаното ти място с някое, в което ястието със скариди е с една скарида, сафридът има вкус на пюре от чакъл, размразените калмари горчат, а доматите все едно са изрязани формички от джапанки...
Ако ти пука за световния глад, сериозно можеш да си развалиш морския трип с горчиви мисли за това как плащаш няколко пъти за храна, от която само си боднал. Така че намери едно проверено място и не разчитай на идеята, че трябва да се разнообразява с ресторантите, тъй като тя обикновено води до ужасно разхищение на пари и псувни - и до дълъг престой в тоалетната.
Знам, че сте се наслушали на подобни клишета, но след толкова години упадък на Черноморието ни, това все пак е странно. Не би ли трябвало да става поне малко по-добре, а не все по-зле?
Или понеже имаме някакви четири-пет дни да се размажем по морето, преглъщаме мидите с пясъка. Дори да се съгласяваме с черноморския си модел повече от стъписване, отколкото от ентусиазъм, тази диктатура съществува единствено благодарение на нашата толерантност. Така че - Сбогом и благодаря за рибата...
Най-лошото е, че Созопол не само не е удобната градска отправна точка към "прекрасната" Смокиня, ами въобще не води към такава. Иначе забавните фрийкове на някои от баровете там са вмирисали плажа на обществен кенеф, че чак пясъчните лилии са се сгърчили от това зловоние под някак пикливия блясък на слънцето.
И май номерът "Мохито за смет" ще трябва да се разпространи, за да са мотивирани хората да си чистят наоколо след ставане - иначе що да си хвърлят кенчетата, фасовете и скъсаните чехли, където трябва.
Колкото до силата на музиката, както казва една не толкова критична туристка: "С десния крак танцувам на хип-хопа, който дъни от единия бар, а с левия на регето, което звучи от другия". Но когато под сламения кръгъл бар почнеш да дочуваш и гадната музика от оранжевия, вече съжаляваш, че не си се оттеглил на Маслен нос с други приятели, които са те предупредили, че за престоя тук вече са нужни или железни нерви, или силни наркотици. Не разполагам и с двете.
За доброто прекарване по морето на повечето популярни места е нужна и антикултура. Затова, ако си решил да не зарязваш компанията си, съобразявайки се с желанието й да виси в Созопол или около него, поне си спести подобни преживявания.
На Каваци все още се диша, особено при приятния сламен бар La Favela, чиито колони, от които се носи главозамайващ афро фънк, не се конкурират с други, водата е толкова кристално чиста, че няма как да не се зазяпаш в рибките, а плажуващите повече играят футбол или волейбол, вместо да се наливат като че ли са заплашени някой да не им изтръгне бутилката (не че не се мяркат и такива).
Другите приятни места са Аркутино, където освен, че не е толкова претъпкано, на кокетно-дивия плаж са оставили достатъчно голяма свободна зона за чадъри и може би Златна рибка, която ме спечели с волейболната мрежа, но иначе напомня на един тих мини Слънчев бряг, заради циклещия сетлист, балдахиновите легла и силиконовите гърди, стърчащи от гъсто нахвърляните шезлонги.
Така и не разбрах кое му е лошото да лежиш на пясъка. Ако вече се води за плебейско, дайте да ги застелим тия плажове с копринени килими...
