Според създателите на "Love.Net" всички българи (включително лекарите, редакторите в списания и театралните режисьори) живеят в дизайнерски обзаведени апартаменти и къщи, ползват само скъпите лаптопи Sony Vaio (продуктовото позициониране тук е по-дразнещо дори от "Стъклен дом"), вкъщи вечерят суши, а проститутките, разбира се, са изящни фотомодели, които през деня не ходят по моловете като някои прости кифли, а рисуват у дома с меланхоличен поглед, защото са възвишени личности.
Визията на филма (отлична работа на оператора Емил Христов) е красива и напудрена, като от всеки кадър лъха комплексът на бедния източноевропеец, който се притеснява да не се изложи пред чужденците при евентуално разпространение на лентата на Запад (най-вероятно заглавието също е избрано с тази мисъл).
Но най-лошото е, че фалшивата визия върви ръка за ръка с неубедителен сценарий. Темата за запознанствата/изневерите чрез интернет е доста стара и това нямаше да дразни, ако не бяха плакатните реплики на героите, които въвеждат зрителя в проблематиката. Все едно след 5 години да гледаме филм, в който някой ни обяснява какво е това Фейсбук и какви са социалните ефекти от него.
Главният герой (Захари Бахаров) е редактор в лайфстайл списание, който за целите на следващия си текст се потапя в света на виртуалните свалки и дори отива при проститутка (Диляна Попова) със служебно отпуснати пари (!?).
Паралелно с това се проследяват историите на отчуждена семейна двойка (Христо Шопов и Лилия Маравиля), самотна майка и подрастващата й дъщеря (Койна Русева и Лора Чешмеджиева), и театрален режисьор (Диана Добрева), който случайно се запознава в интернет с музикалните идоли от своето детство (Джон Лоутън и Мик Бокс от Uriah Heep).
Във филма има няколко наистина забавни момента, но като цяло сцените са доста изкуствени. Всичко е подчинено на продуктовото позициониране и героите се скъсват от пиене на определена марка кафе, минават покрай офисите на определена банка и дори професията на една от героините е обвързана със спонсорите. Това в комбинация с повсеместния интериорен лукс губи доверието на зрителя някъде на 15-ата минута след началото на прожекцията.
Има някакъв опит за изграждане на драма, но един Христо Шопов, който показва класа с пестеливото си и зряло излъчване, не стига. Всъщност "Love.Net" не е нито кахърна драма, нито комедия, а еклектична мешавица досущ като съдържанието на найлоновата торбичка, която журналистите получиха след предпремиерата - 330-милилитрова бутилка бира от един от спонсорите и флаш памет (брандирана от една банка) с прес материали. А финалът е толкова захаросан, че дори холивудските сценаристи биха се изчервили от неудобство.
Не знам защо авторите на филма са се срамували да включат в сюжета и обикновени персонажи от провинцията, които нямат вкъщи 42-инчови плазми и скъпи лаптопи. Нормалните хора, подвизаващи се в интернет с техните истински проблеми, нагони и комплекси, са маркирани набързо като комични, шаржирани профили в сайтовете за запознанства.
Най-свежото и истинско нещо във филма е присъствието на Джон Лоутън и Мик Бокс от Uriah Heep, които на практика играят себе си. С естествено си британско и рокаджийско поведение двамата успокояват топката и свалят напрежението, нагнетено от големите претенции на всяка сцена и изкуствените диалози.
Кадрите с тях са заснети през март 2010 г. в имението Лискомб парк край Лондон. В автентичното звукозаписно студио на Мартин Дарвил, където в същото време записват музикантите от Yes.
Саундтракът на "Love.Net" е приятен и включва D2 ("Cherry Tree"), Акага (специално създадена за филма композиция с гост певец от Куба), Котарашки, младите варненци Melf МС и Mr. LM, и, разбира се, Uriah Heep ("Tonight" и "I'll Be Your Man").
В оригиналната музика за филма се включва Софийската филхармония и една формация, която според композитора на лентата Петко Манчев едва ли ще се събере втори път: Стоян Янкулов (барабани), Ясен Велчев от Те и Цецо Неделчев (китара).
"Love.Net" тръгва по кината на многозначителната дата 1 април. Като на шега, но доста горчива шега с хората, които след "Мисия Лондон" и "Тилт" ще влязат в салоните с доста голяма кошница.
Поредните комплексари, готови на всичко...само и само да бъдат забелязани от НЯКОЙ с повече ПАРИ и ВЛИЯНИЕ. Толкова са им възможностите - идеи и изпълнение...за съжаление.
Хареса ми написаното като стил, но твърде едностранчиво, освен това продуктовото позициониране във филма Мисия Лондон, заради който авторър смята, че хората ще влязат в салона с голямата кошница, беше също толкова дразнещо - да не говорим за чалга елемента заради конкретната марка цигари. Освен това Захари Бахаров също е много добър в ролята си. Далеч по-непосредствен от прекалено обиграния Шопов. Авторът не е споменал нищо и за играта на актрисите...
@4 Milena Angelova - абосолютно сте права!
Безумна статия, вярно че "продуктовото позициониране" се набива на очи, обаче какво очаквате ? Да избият разходите с билети ? Ами не е сигурно. Филма не минава за драма, аз съм програмист и го гледах като комедия или нещо с елементи на драма. Добър е колкото и да не ви се вярва. Препоръчвам на всички да идат да го гледат на кино, за да дадем смелост на българските филмопроизводители, за по-малко Сони следващия път
Явно Г-жата написала тази статия не знае, че много от студентките в България заработват и по алтернативни начини, че и студентите също. Ако се следи западната преса , ще се разбере , че проблема е не само български и не само источноевропейски. А недоволния български мъж и неудовлетворената българска жена все по-често си търсят партньори за ден в нета. От всяка гледна точка е по-безопасно. Разбирам как нЕкои хора обичат да критикуват нещо ,което не им е по силите да създадът. Ако не им харесва просто да не гледат. Не съм гледал филма, но ще си платя билета и ще го гледам до край. Дори да не ми хареса ще знам , че съм внесъл скромната си лепта в българската култура и ако не ми хареса ще кажа , че всеки трябва да си го прецени сам. Във всеки случай рекламата е професионална.
А, да. Голяма част от българските лекари имат добри компютри, хубави коли, а всички имат отгледани и образовани деца.
Гледах го на пред премиера и доста точно е описан филма. Една голяма реклама. Все пак си има моментите, става за гледане
А откъде да дойдат иначе парите за филма? У нас все още няма толкова богати инвеститори и остава само рекламното позициониране. А и да имаше инвеститори, те нямаше да инвестират в български филм, който В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ няма да реализира печалба.
Благодаря г-н Богданов, ще си спестя 10 лева за билет. Ако имаше кой да ми каже да спестя и парите за книгата "Светът е голям и спасение дебне от всякъде", след като бях повлиян от хубавия филм щеше да е чудесно.
Надявам се да е готин филма, аз ще го гледам с интерес, но определено не с подбуди да помагам или спасявам българското кино. Българското кино само КАЧЕСТВОТО може да го спаси, не някакви патриотично вопли.... Имаше някои добри попадения напоследък. Дразнеща ми е обаче тая тенденция в сериалите (а разбирам от текста че и в тоя филм е така) действието да се развива в някакви снобски обзаведени къщи, апартементи и офиси. Вярно че е филм и не е нужно всичко да е съвсем реалистично и с панелките, но дайте да си го кажем - нито в мутренските палати, нито в президентството обстановката не е точно такава..... малко реалистичност няма да навреди. Това само дето геройте говорят на български не е достатаъчно
Филмът изглежда на ниво. Мисля да го гледам въпреки написаното в статията,,,
Мдам, като нямаше кино кофти.. сега като има някакви продукции - пак кофти. Българска му работа. Преди два часа се върнах от кино, филма си го бива - не е толкова готин като Мисия Лондон, но е добър. Верно е че има продуктово позициониране, но пък за продукция трябват спонсори. Освен това ако човек се концентрира върху самото действие не би следвало да е дребнав, дали всички лаптопи са Сони или Асус и т.н.
Филма ми хареса повече от Тилт и Мисия Лондон... поне се смях повече и определено бях в по-добро настроение след него, отколкото от другите два (не че и те не ми харесаха, но този беше по-забавен). Това за продуктовата реклама си е вярно.. но в крайна сметка който дава парите той определя и тези тънки моменти. Какво да кажем за рекламата на безсрамно скъпите продукти на Apple, която от десетилетия ни бълва от големия/малкия екран - няма нито един американски филм в който да не се ползва Macbook, iPhone, iPad, или някой друг iShit! Нормално е щом Сони е спонсор лаптопа да е Sony Vaio... Относно дизайнерските домове и "плазмите" - напоследък техниката доста поевтиня и все повече домакинства имат плазми или LCD телевизори. Освен това е нормално един добър хирург и една банкерка да могат да си позволят "плазма" и добре обзаведен дом. А пък "захаросания" финал е най-хубавото на филма. На мене лично ми е писнало да гледам някакви депресантски истории и след, като изляза от салона да ми иде да си прережа вените! Стотици пъти в поче предпочитам да се радвам на класическия холивудски хепи-енд, пред това да си мисля, защо подяволите на онзи зоофил му трябваше да изнасилва козата.... (...Граница...) Така, че като цяло не мога да се съглася с гледната точка на автора, нито да приема критиките му.... Горещо препоръчвам филма на всеки, аз поне останах доволен от него.
Много семпли размисли връз филма. Май авторът на статията е очаквал поне един Sony Walkman в рекламната торбичка
Като цяло статията е обективна. Иначе много се радвам, че започнаха да пускат по кината все повече бг. филми. За щастливия край и аз го предпочитам, но вслучая има какво да се желае. За продуктовото позициониране - на филма "Под прикритие" единият от спонсорите е Mr. Brikolage - магазин за строителни изделия. Представям си какви сцени ще има от типа - Разкриват полицаят, че е под прикритие и престъпникът му казва. Сега ще видиш като ти забия този пирон от неръждаема стомана, ще ти стои поне 100 г. в ръката.