Отложете празненствата. Докато мислите, че бутате от власт някой омразен лидер, диктатор с безброй статуи приживе или редови корумпиран министър, въртележката на историята подготвя възкачването на следващия. Именно с тази мрачна, но доказана истина една карикатура обиколи социалните мрежи и се превърна в сензация.
Защото изкуството може да бъде безпощадно огледало, а една илюстрация - по-красноречива и докосваща от хиляди думи. Творбата е на полския художник Павел Кучински, в чийто натоварен график успяхме да се промъкнем с няколко въпроса.
Той е кратък и искрен като карикатурите, които рисува. Не слага думи, надписи и лозунги върху тях. Просто няма нужда. Като Пинокио, чиято нос пробива земята и се превръща в статуята пред Белия дом, като китайските селяни, събиращи оризови зърна след богаташка сватба, или послушното момче, приклещено с менгеме върху учебника.
Още една тухла в стената, както изпяха Pink Floyd. Като мъжа с глава-тостер, чийто мозък изскача навън - прясно препечен и парещ подобно на филийки ръжен хляб. "Някои хора твърдят, че илюстрациите ми са сюрреалистични. Но аз не мисля така. Аз съм един художник-реалист на нашето време .... нашето сюрреалистично време", самоанализира се Кучински.
За себе си казва, че е наблюдател, който работи и пътува много. Така черпи идеи: "Обичам да наблюдавам хората и отношенията между тях, между народите. Вдъхновение черпя от всекидневието. Човешките отношения са най-добрият извор. Живеем заедно на този свят от толкова години, но все още правим едни и същи грешки".
По-жалко е, когато виждаме проблемите, но се опитваме ги заметем под килима. Като работниците, които замазват в бяло пейзажа на сивия облак дим, избълван някъде завод-замърсител.
За политиците и хората
"Опитвам се да казвам само това, което виждам. Не съм нито вестоносец, нито искам да променям хората. Щастлив съм, когато те харесват моите творби и откриват в тях важни идеи - и когато след това започнат да мислят как да променят себе си", изтъкна художникът, който вече има 10-годишен опит зад гърба си.
Не се учудвайте, че Кучински идва точно от Полша. Школата на полските илюстратори държи световно нито, а в столицата Варшава има малък, но спретнат и доста любопитен музей на карикатурата. А както знаем, няма карикатура без сатира.
Кучински обаче не приема да го определят като политически сатирик. Той не рисува злободневни скечове и преходни, макар и известни лица. Героите му са анонимни. Като войниците, насочили автомати в бойна готовност, докато изпод ралото на селянин-единак се оформят окопите им.
Художникът признава, че мрази политическата сатира - и може би затова не е осмял нито един конкретен политик, министър или депутат. Но пък се е прицелил много точно в системата, в която те виреят. Като онази важна клечка, която пуши блажено цигара в хамак, разпънат между две оковани робски ръце.
Диктатурата не е чужда на Кучински, както на куп други поданици на сърпа и чука в бившия Източен блок. Ако има нещо хубаво от десетилетията мъка, това е, че хоризонтите на мисълта се разширяват повече в режим на диктатура. По израза на талантливия поляк: "Когато хората са роби, те започват да измислят красиви идеи. Искат да правят красиви неща. Сега сивата реалност ни смазва".
Виртуални митове и легенди
Картините на Павел Кучински са като разбивачи на митове. Най-голямата илюзия в днешните цинични времена той открива във виртуалното пространство: "Facebook, Twitter и другите социални медии създават усещането, че имаме много приятели, че сме важни за другите ... и така преминаваме към състояние на световна самота".
В рисунките му обаче социалните мрежи все повече присъстват. Като затворника, който наднича с перископ под формата на буквата "F" към околния свят. "Да, социалните мрежи са инструмент. Но зависи изцяло от нас как ще ги използваме - играчка или меч", коментира Кучински за все по-голямата им роля при протести и революции - от Арабския свят и Турция до Украйна.
"Война, бедност, глад, расови разделения, екология, пари - такива неща обичам да рисувам, защото тези теми и обекти са безсмъртни в изкуството. Нямат срок на годност", обобщава той.
Павел Кучински е толкова прям, че със сигурност е накарал доста хора да се засрамят. Или поне да се замислят. В днешно време и това никак не е малко. Да, светът може и да е стар, но някои неща никога не се променят. Това е нашата борба.
