„Западноевропеецът обича да получи всичко възможно, за което е платил, и да го експлоатира до последно. Затова туристите ол инклузив не мърдат от хотелите - ядат и пият на корем, ползват басейни и барчета, децата им играят с аниматорите и по време на целия си едноседмичен престой я излязат един път да видят какво има на главната, я не. И нищо не купуват". Това ми обяснява Кандидо - млад каталунец, принуден да затвори ресторанта си в малкия испански комплекс на морския бряг и да се преквалифицира в майстор на дребни домашни ремонти.
Не, че е зле човекът, ама гледа с носталгия олющената фасада на някогашното си заведение и пие бира от супера, защото тая в баровете му е скъпа.
Вярно си е това със западняците и начина им на харчене.
Особено като дори бегло сравниш парите, които един нашенец е готов да излее, за да се покаже. Сетете се само какво се случва из българските супермаркети в последния ден преди празници. Няма такава атака за храна! Като че на война ще ходим или от утре ще се стреля на месо по всеки, дръзнал да прекрачи прага на магазина!
Както няма пари, българинът е готов да похарчи накуп цялата си заплата, за да се сдобие с някакви необозрими количества храна и алкохол от всякакъв вид. Баба казваше, че е стигнало, ако е останало - за нея „достатъчно" не е, когато всичко е свършило, защото гостите са го изяли, а защото вече са били на ръба да колабират от преяждане.
Нали се сещате какво се случва например на една абитуриентска вечер от квартален, панелен тип? Това са казани със супа и руска салата, това са стотици сандвичи, погачи, неволно наподобяващи сгради на Заха Хадид, баници и сладкиши като за кулинарно изложение, плата с меса и сирена, достойни да хранят една година детска градина, разбира се и алкохол в количества като за търговия на едро.
Парите за храна у нас не се жалят
Може да не е толкова качествено, важното е да е много. За тоалета на „детето" направо няма какво да говорим - става дума за заеми от пет цифри за една рокля, чифт обувки, чанта и бижута, които ще бъдат показани за една нощ. Ма нали да ни видят хората, да ни говорят, да се отсрамим...
Преди години бях в едно немско семейство на гости. Казаха ми на обяд, че за вечеря ще има шницели и ме попитаха аз колко ще изям. Смутено отвърнах, че ще ми е достатъчен един, защото си представих какви размери имат немските шницели. Вечерта обаче, вместо панираното месо с размери на каскет, в чинията ми се мъдреше върху легло от зелени салатки едно деликатно шницелче с размерите на детска длан.
Излишно е да казвам, че то не успя да ме нахрани. И понеже това беше единствената храна за вечеря, ако не броим трите кръгчета варено цвекло за предястие, така си останах с леко цигу-мигу в стомаха.
На следващия ден от предлаганите парчета риба за вечерта си поръчах три - сервираха ми ги с усмивка и благодарност, че не пилея храната от лакомия. Нямаше го безкрайното и досадно канене „вземи си, ще ме обидиш" и „айде още малко, де", с което българските домакини ти пльосват в чинията още един двоен порцион от типа „служебен стол на ЦК на БКП".
Западният манталитет за харчене на пари е много различен от нашия, при това не само когато става дума за храна.
Тези общества са се наситили на консуматорската страст и вече разпределят финансите си далеч по-обмислено. В тяхната култура не е кой знае какъв драматичен проблем да се преместиш в по-непрестижен квартал или в по-малко и непредставително жилище, когато доходите ти спаднат.
Същото се отнася и до колата - разбира се, че тя може да е маркер за обществено положение, но особено в годините след кризата този вид показност изглежда прекалено „източна" и „руска", за да се толерира. В големите градове добрата кола е малката по размери - тя се паркира лесно, харчи по-малко, маневрена е и може безпроблемно да минава по малките улици на старите центрове.
Също толкова престижно е да се движиш с колело, тротинетка, мотопед, ролери или метро, вместо с личен автомобил.
За един германец, французин или англичанин това е проява на гражданска съвест (не цапаш с бензинови пари) и добро менажиране на личното време (не чакаш като луд в задръствания). А времето е най-ценният капитал днес. За него западният гражданин предпочита да харчи най-много след образованието.
Начинът, по който прекарваш свободното си време, е най-добрият мерител за социалното положение, според западния начин на мислене.
Този уикенд ще отидеш на селски туризъм, другия - на тенис, третия ще прекараш в града - ще отидеш на театър или концерт, четвъртия ще отделиш за основно домашно почистване, защото най-вероятно ще си пред заплата.
Точно толкова структуриран е и домашният пазар на дрехи и храни. Купува се прясна храна всеки ден. Това с огромните колички в супермаркетите се случва веднъж на месец, за да се вземат наведнъж всякакви препарати, тоалетни хартии и прочие, при това от места, където има намаление, промоция или клиентска карта с някакъв вид бонуси.
В начина на мислене на западняка всяко евро е стойност и не може да се пилее просто ей така.
Примерът с шницелите, който дадох по-горе, е доказателство точно за това - тук не става дума за стиснатост, а за уважение към храната и труда на тези, които са я произвели. Не случайно в британския етикет има правило да изядеш всичко, което ти е сервирано в чинията или сам си сложил там, например на бюфет. Такива планини от всякакви манджи и кулинарни чудеса, с които ние сме свикнали по шведските маси у нас и които най-често остават полу-разхвърляни в чиниите, защото някой е преял с тях, се смятат за проява на много лош вкус.
Да уточня - не казвам, че западнякът няма да си препълни чинийката - виждала съм изумително балансирани структури от храни в чинии.
Въпросът е, че ще си изяде чинно и почтено всичко, ако ще от ушите му да излиза след това.
С дрехите е подобно. Средностатистическият западен човек си купува нови неща за всеки сезон, но прави това особено пестеливо. Имам приятелки, които се събират на женско парти с всичките си дрехи, които смятат, че повече няма да носят. Така на вино и женски кикот започват да си разменят дрехите.
Нещо старо за теб е нещо ново за мен - това е принципът на размяната.
Що се отнася до дрехите на децата - те се предават едно на друго и се купуват в малки количества, за да има време да се носят преди рокличката да се е превърнала в потниче с голо коремче. Изненадващо за мен, познатите ми западняци - мъже също имат система за запълване на гардероба.
Всяка дреха се преглежда обстойно, прави се преглед на евентуалните комбинации, в които може да участва успешно и чак след това се преценява от какво точно има нужда. Бежови обувки за лятото, спортно сако и три фланелки с къс ръкав. Толкоз. Останалото може да е проява на лека шопинг терапия, но винаги в разумни граници и с премерени парични отскоци.
Към края да обобщя някои наблюдения над западния маниер на харчене. На западняка определено му пука колко струва кафето и ако може да го намери в добро качество за по-малко пари, ще го прави ежедневно.
Никакви фенси места не могат да го трогнат, ако му бъркат в джоба незаслужено дълбоко. Той е склонен да плати за качествена храна, нищо, че ще си позволи по-малко количество. Освен това му е важно мястото да е интересно и да има дух.
Затова може с години да обядва в един ресторант - просто там се чувства добре и заради това усещане е готов да плаща.
Сметката за ток ще му се вреже като нож в сърцето, ако е с четири-пет евро повече от миналата. За да я намали, ще инвестира в нискоконсумиращи електрически крушки и уреди от по-ново поколение. Ще пере и готви предимно в часовете, когато токът е по-евтин и определено ще мине на газ, където е възможно. За да се подлъже да си вземе кредитна карта с всичките там обещания за розови финансови хоризонти, ще е проучил всичко до най-малката подробност и ще се откаже с гръм и трясък, ако се усети изигран.
И задължително ще си потърси правата, ако трябва и чрез съда - принципът на правдата е по-важен от парите.
Западният човек непременно се интересува къде и какво намаление има и ако може да поиска „специална цена", ще го направи без да се притеснява - той знае, че става дума за неговите пари, изкарани с труд. Когато реши да инвестира, добре ще проучи пазара и тенденциите в момента и ще заложи най-вече на недвижим имот. При това ще е напълно готов да продаде каквото там е закупил в момент, в който това може да му донесе печалба. Без хленчене по „бащиния дом" и „родната стряха".
За българите свободното харчене на пари е проява на някакъв вид „баровщина".
Затова и все още има момченца - биченца, които могат да живеят с 5-членното си семейство в гарсониера до табелата на града, но ще карат BMW. Защото гарсониерата с баба ти, сестра ти и вашите никой я не вижда, ама като минеш с колата и надута музика през центъра на града, населението изпада в амок!
Същото се отнася и за момиченцата - друго си е да изгладуваш един мощен филър в устните или да си на паста и вода в името на парцала за някоя дискотечка, където, естествено, трябва да намериш кой да харчи за теб вместо теб.
Харченето зависи от манталитета и националната култура. В бедни духовно общества парите са средство за маскарад - да живееш живот, който не можеш да си позволиш. В името на простото удоволствие да си като герой от филм, да си „голяма работа" или просто съселяните да ти завиждат. Голяма цел, няма що!
