Чичо Киро е легенда! За нашия жилищен блок, де. Самоук майстор по всичко, превърнал боравенето с подръчни материали в ексцентрично хоби.
Чичо Киро обича да пие. Оооооооооо, как обича да пие чичо Киро! Поглъщал е какво ли не, стига да е течно и силно концентрирано. И така вече около 60 години. От миризлива мента до течно стъкло. От гаражна водка до самолетно гориво. От люта ракия до руски одеколон...
Чичо Киро е... „машина, човече”!
Ще кажете, какво общо има наливането с алкохол на чичо Киро и „най-значителното техническо изобретение според българите” – чушкопека? Ооооо, има, имааааааааа!
В суровите времена от началото на 90-те години на миналия век, когато заслужили майстори на спорта по борба се ъпгрейдваха в дебеловрати нерези с бухалки и златни ланци, чичо Киро все още беше женен, бръснат и дори прилично подстриган. Беше нещо като неформален лидер на мощна групировка от квартални пияници, мигрираща по гаражни кръчми и мазета.
Едно от любимите „мероприятия” на групировката на чичо Киро беше посещаването на „сборове”. „Сборове” идва от събори (предполагам) и представлява емблематично събитие, на което се маркира ден от годината, когато се ходи в дадено село в региона с една-единствена цел – ядене и пиене до припадък. Митичното правило, превърнало се в култов закон е, че „на сбор се ходи, без да си канен”!
Един такъв ден групата на чичо Киро се стягаше за поредната си сбор-авантюра. Оставаха броени часове до заминаването, когато плановете тотално се объркаха. Съпругата на чичо Киро изненадващо спусна тежка директива, връчвайки му около половин тон чушки за печене, които да бъдат обработени в срок. Количеството наистина беше смайващо. Бандата на чичо Киро стоеше отчаяно пред блока и цъкаше разочаровано с език. „Сбора” се беше превърнал в размазан алкохолен мираж и се отдалечаваше секунда след секунда. Почти всички се бяха примирили със съдбата...
Всички, но не и чичо Киро. Той потъна за кратко в катакомбите под блока, където след сложна плетеница от подземни коридори се стигаше до неговата бърлога-мазе. След малко се върна, влачейки огромна ламарина с размерите на циркова арена. Стовари я на тротоара и започна спокойно да изсипва чувалите с чушки върху нея. Оставаха по-малко от два часа до отпътуването на последния автобус към бленувания "сбор".
След като сортира „зарзавата” върху голямата ламарина, чичо Киро пак потъна в катакомбите. Това, което последва, беше епохално откритие за родните географски координати. Чичо Киро се появи със шлем и газова горелка в ръце. Само след секунди той атакува нищо неподозиращите чушки в яростна схватка. Замириса на печено. Чушките цвърчаха и почерняваха за секунди под ободрителните аплодисменти на кварталните алкохолтрегери.
След няма и половин цигара време годишната продукция на консервен комбинат по избор беше наполовина обработена. Чичо Киро победоносно свали шлема, изключи горелката и организира светкавично групата си да започне да бели препечените чушки.
Виждайки отново мечтата си, бандата на чичо Киро се хвърли с такава страст в мисията, че тротоарът пред блока заприлича на бойно поле. Белеха се чушки и се мятаха в едни огромни кофи. Уникална гледка!
И те успяха. Раздадоха се докрай, но се качиха на последния автобус към своя алкохолен рай в поредното безименно село, към следващия епизод от сериала „Сбор”.
А чичо Киро?
Ами той откри чушкопека! Това малко ли е?
........
Ааааа... забравих да ви кажа! Чичо Киро адски прилича на Брус Спрингстийн. Та, слагам негова снимка (на Брус), че в „Гугъл” не се намират картинки с чичо Киро. А и за к’во? „Гугъл” не става за пиене... :)))
