Трудно е да кажем кое е по-странно: монахиня, която пише за Кама Сутра, сексуалното желание и "нашия копнеж за удоволствие"... или фактът, че във Ватикана толкова са се притеснили от академичния подход към сексуалността, че папата е цензурирал книгата на въпросната монахиня - което я направи сред най-продаваните в Amazon.com 6 години след публикуването й.
Това е последната стъпка от кръстоносния поход на Ватикана, чиято цел е да върне монахините - а и всички католически жени - в оковите на покорните. Дори за църква, която реагира с темповете на плъзгащ се ледник, събитията все пак се случват твърде бързо. "Само любов: рамка на христианската сексуална етика," написана от сестра Маргарет Фарли - 77-годишен преподавател в Богословския факултет на Йейл и бивш президент на Католическата теологична общност в Америка, излиза през отнодително далечната 2006 г.
Само 6 години са нужни на Ватикана, за да заклейми книгата като "греховна"
Ватиканската Конгрегация за доктрината на вярата, която изглежда е точно толкова враждебно настроена към жените, колкото примерно е Саудитският комитет за поощряването на добродетелите и превенция на греховете, прекарва няколко години в дискутиране на съдържанието на тази книга, след което я цензурира на 30 март, ала не излиза с публично изявление по въпроса чак допреди дни.
Отричането на книгата на сестра Фарли се основава на факта, че тя говори за съвременния свят такъв, какъвто е. Тя отказва да се придържа към илюзорния свят, възприет от Ватикана, в който мъжете управляват света, а жените нямат право на коментар по въпроса, в който гейовете са изроди, разведените не могат да сключват повторен брак, мъжете и жените не могат да използват средства за контрацепция, мастурбацията е сериозно отклонение от психичното здраве, а целибатът е нещо свято, дори в контекста на глобален педофилски скандал.
Изложен в класическа проза и подкрепен в исторически и глобален мащаб, основният аргумент на Фарли е, че връзките трябва да се основават на справедливост. В името на справедливостта към самия себе си, настоява тя, "самозадоволяването" трябва да "бъде извадено от списъка с моралните табута".
Провокационните тези: премахване на стигмата от онанизма, еднополовите бракове и женитбите след развод
Имануел Кант, който смятал мастурбирането за "действие под нивото на животните", по думите на Фарли е крайно време да отстъпи пред констатациите на учени като Алфред Кинси. "Със сигурност много жени, които следват движението "нашите тела са наша собственост" през последната четвърт на 20 век, са открили много положителни аспекти на самозадоволяването.
Особено що се отнася до откриването на възможностите сами да си доставят удоволствие - нещо, което много от тях не са изживявали или дори не са познавали в обикновените си сексуални връзки със съпрузи или интимни партньори," пише тя. "По този начин бихме могли да твърдим, че мастурбацията всъщност оказва благотворно въздействие върху връзките, вместо да ги заплашва".
Глътка свеж въздух в консервативната и мудна църква, тя защитава еднополовите връзки и повторния брак след развод. "Когато стане наистина невъзможно да се поддържа една брачна връзка, тя задължително трябва да бъде прекратена," пише тя, добавяйки, че "така както в средновековието един счупен крак е правил продължаването на мисията по поклонение невъзможна за даден човек, така и злокачествената връзка прави брака и личностното израстване невъзможни".
Безнадеждно остаряла ли е католическата догма
Осъждайки Трентския събор и противопоставянето на църквата срещу удоволствието, сестра Фарли твърди, че възпроизводството не е единствената причина, поради която двойките трябва да правят секс. Плодовитостта не трябва "да се отнася единствено към зачеването с деца," пише тя. "Този термин може да се отнася за много форми на плодовитост, като например любовта към ближния, грижата за ближния, стремежът да направим този свят по-добър за хората около нас," вместо единствено да се поддаваме на "егоизма на двойките".
Ватиканът обаче не се смилява над монахинята, обявявайки, че "умишлената употреба на сексуални действия" извън брака или възпроизводството, или върху самия себе си, е грях; а сексът между хомосексуални е "извратен" и че бракът е като цяло неразрушима институция.
Сестра Фарли от своя страна прави изявление, в което твърди, че книгата не е израз или критика на настоящата официална католическа философия и че академичните среди и ръководителите на нейния орден стоят зад всяка една дума, написана от нея.
Църквата не е в позицията да служи като морален стожер на когото и да е
Сегашната недостойна борба с достопочтената монахиня допълва образа на католическата църква в постоянна защитна позиция, обхваната от подобни на тези при Борджиите корупция и сексуални скандали, нахвърляща се на всички, които отбелязват очевидното - че църквата е изгубила каквато и да е представа какво е правилно и какво не.
Кардинал Тимъти Долън от епархията в Ню Йорк за малко да анатемоса пресата - в лицето на New York Times, след като изданието публикува информация, че през 2003 г. той е оторизирал плащания на стойност до 20 000 долара към свещеници, обвинени в сексуално насилие, под формата на "инициатива, чрез която те да бъдат убедени да напуснат духовната си позиция".
Кардинал Долън настоява, че тези средства са за "благотворителност", а не за "шантаж". Ала ако вие сте сред родителите на децата, които са били насилвани от свещениците, измъкнали се от отговорност срещу толкова много пари, може би "благотворителност" не е думата, за която ще се сетите на първо място.
Католически свещеници са престъпвали много по-сериозни забрани от описваните от сестра Фарли
Кризата, в която се намира църквата, я е направила много жестока към обществото. Църковната йерархия е време да прочете заклеймяването от сестра Фарли на нараняването на уязвими деца и тийнейджъри и сексуалната експлоатация над тях. По нейните думи, уважението към индивида и изискването за взаимно съгласие означават, че изнасилването, насилието и педофилията срещу беззащитни жертви никога не могат да бъдат оправдани по никакъв начин - особено от страна на свещеници.
“Прелъстяването и манипулирането на хора, които имат ограничен избор заради своята незрялост, обособена зависимост или загуба на власт, са напълно изключени", пише тя. Дали обаче църквата ще се примири с тези думи, както се примири с "благотворителността" на Долън?
