Популярна е тезата, че единствено супергерой може да спаси България.
Тези благородни и свръхсилни същества обаче не изникват току-така от нищото, трябва да има кой да ги нарисува и да ги постави в най-естествената им среда - комикс книгата.
Тук идва и добрата новина. Оказва се, че комикси у нас творят предостатъчно художници, които имат нужното въображение и умения да създадат българския супергерой и да документират историите му в графичен вид.
Естествено, супергероичната тема е само мъничка част от света на комиксите, който отдавна побира в своите рамки сериозна литература и разнообразни разкази във всякакви жанрове.
На българското девето изкуство, както още е наричан комиксът, може да му липсват спонсори, издатели, специализирани книжарници и достатъчно медийно внимание, но то си има най-важното: вярна публика и кръг от многобройни автори, които с удоволствие и размах творят разкази в рисунки.
Във вторник, 10 септември на всички тях им предстои да се обединят около първата национална изложба на българския комикс в столичната галерия на "Шипка" 6. Стотиците впечатляващи рисунки в нея доказват, че българските комикси могат да се мерят със световните образци, независимо че все още са в областта на културния ъндърграунд.
Публиката от 80-те се е запазила
Едва ли има по-подходящи хора за организатори на тази изложба от художниците от обичаното списание „Дъга" - родоначалник на българския рисуван разказ, който запали стотици хиляди българи по комиксите през 80-те.
Преди няколко години кръгът „Дъга" се събра отново и при срещите им се зародили няколко идеи как да се създаде истинска комикс общност в България тук и сега.
Резултатите от дейността им оттогава вече дават видим резултат, като миналата година се случиха две важни събития.
Първо се сформира секция "Комикс" към Съюза но българските художници, а след това деветимата от „Дъга" издадоха албума „Над дъгата" със съвсем нови техни авторски комикси. Изложбата на това издание стана толкова популярна, че я посетиха над 2000 души в София и след това тя тръгна на турне из страната, а до лятото на тази година мина през 8 български градове.
„Тогава разбрахме, че всъщност публиката се е запазила. Хората си искат български комикси и толкова много дойдоха, че направо се шашнахме", разказва Петър Станимиров, автор на някои от най-хубавите ни рисувани разкази и един от най-изтъкнатите и уважавани наши художници.
Ентусиазирано и красноречиво, той описва що за животно е българският комикс заедно със Сотир Гелев - сценарист, писател, режисьор и също художник от „Дъга", автор на обичаните комикси в списанието „Билбо Бегинс или Дотам и обратно" и „Господарят на пръстените", базирани на творчеството на Толкин.
След успеха им с „Над дъгата", съвсем логично им дошла идеята за общонационална комикс изложба. Реализирането й обаче се оказало доста трудно.
Основната тежест на организацията поели 6 човека: освен Станимиров и Гелев, това са художниците Румен Чаушев, Антон Стайков, Александър Въчков и братът на Сотир Гелев Пенко.
Те поискали субсидия от общината, но - изненадващо или не - ударили на камък. Затова се наложило сами да се справят с всички разходи. За да издадат луксозния каталог на изложбата, те събрали такса за участие от всички автори.
Изглежда усилието ще си заслужава, защото каталогът наистина обещава да бъде нещо прекрасно с внушителните 130 страници, на които ще бъдат представени по няколко творби от всички участници.
Младите са на световно ниво
А броят на участниците надминал всякакви очаквания на организаторите. Очевидно комикс творчеството кипи и доказателството са 90-те участници, които са подбрани от кръга „Дъга" да участват с над 600 творби. Цели два етажа от сградата на Съюза на българските художници на „Шипка" 6 ще бъдат заети от експонатите.
Качеството им е изненадващо добро, категорични са Петър Станимиров и Сотир Гелев. Особено силно впечатление са им направили младите художници. „На световно ниво са и по нищо не отстъпват на който и да е, който печата навън. На практика без никаква школа и целенасочено обучение да достигат до такива нива, според мен, е удивително", казва Гелев.
Повечето от младите комикс творци са художници, изкарващи си хляба в друга област на изобразителното изкуство (например - правят арт за видеоигри). Причината е, че у нас професия „художник на комикс" няма как да има.
Само можем да си мечтаем да сме като Белгия, където държавата отделя милион евро годишно за авторски комикси, или пък като Сърбия, където има поддържащи комиксите издателства и отгледана публика, която не е спирала да си купува местни творби в жанра.
Но Сотир Гелев отбелязва, че българските художници по начало имат ярък талант за комикси. „По някакъв начин усещат този тип разказ, този тип рисуване и режисура".
За жалост издаването на комикси е скъпо и в България просто няма пазар, който да може да връща вложените пари. Да излезеш на печалба от комикс тук е възможно само теоретично.
Затова Станимиров и Гелев се надяват държавата да започне да отделя някакви дори и минимални суми, с които да започнат да се издават повече нашенски комикси и така да се мобилизира тяхната публика. „Заради читателите, не заради авторите", подчертава Гелев.
Защото потенциални потребители не липсват и има глад за рисувани разкази.
„На нашата публика за съжаление 20 години й бяха отнети. Откакто спряха да излизат списанията „Дъга" и „Чуден свят", всичко приключи", припомня Станимиров. А все пак по време на зенита си през 80-те „Дъга" достига рекордния 300-хиляден тираж - за сравнение днешните печатни издания с мъка се домогват до една-две хиляди бройки.
Куцат ни сценариите
Днес шансът на един български създател на комикс е да го разпространи в интернет или сам да си търси някакъв издател. Но навсякъде по света издателствата рядко взимат нещо готово. Затова един вече нарисуван комикс може да е по-скоро повод авторът да бъде забелязан и издателството да му поръча нещо друго.
Само че направата на наистина забележителен готов продукт не е шега работа. „Ако има нещо, което да куца на българския комикс, това са сценариите", твърдят Гелев и Станимиров.
„Обикновено липсва хубавата история, както и способностите тя да бъде разказана добре", казва Гелев. Като автор на редица комикс сценарии, той е наясно колко специфично е да пишеш за този жанр. „Да кажем, хубаво е една случка да започне и да свърши на една страница или на разтвор", казва той.
Има си и типични похвати на комиксовия разказ, например - понякога случващото се между две картинки трябва да бъде оставено на въображението на читателя и да не се изразява нито с текст, нито с изображение.
„Още от „Дъга" си спомням, че сценариите ни ги пишеха известни писатели, но те си бяха литература. В един момент текстът дублираше рисунката, което просто е тъпо. Работил съм със западни сценаристи и там се мисли по съвсем друг начин", добавя Станимиров.
Сближаване между покоренията
Двамата художници признават, че досега не са имали кой знае какъв поглед върху по-младите комикс творци. Но след като са видели творбите им за изложбата, са нетърпеливи да се запознаят с тях.
А това ще се случи на откриването, което е във вторник, 10 септември, от 18.00 часа. На него ще присъстват и представители на малкото издателства, които все пак издават български комикси.
Изложбата ще продължи до 25 септември, но амбицията е тя да е само началото и всяка година да има поне по една изложба на български комикси. Която да показва нагледно, че родното девето изкуство тепърва ще се надига и ще отглежда своите герои. Нетърпеливи сме те да се появят.
