В последните месеци Китай преминава през кампания за промяна на имена на улици, хотели и райони.
За да "защити китайската култура" и да насърчи "позитивен и повишен национален дух", партията сменя чуждестранни имена с нови, китайски такива.
Площад "Манхатън" в провинция Джъндзян например е преименуван на "Слънчева долина".
Тази позитивна патриотична тенденция се разпространява и върху филмовата и телевизионната индустрия. Затова телевизионна поредица, първоначално наречена "Противотечение на тъгата" е преименувана на "Потокът на хубавото време". Друга поредица с името "В Ню Йорк" вече се нарича "Очаквам те в Пекин."
Това обаче е нищо в сравнение с безкрайните промени и забрани, наложени върху китайската телевизия през последните десетилетия. Най-драматичната от тях се случи след плъзването на слухове в интернет на 22 март.
Те твърдят, че Националната телевизионна и радио-администрация (NRTA) е издала забрана и от този момент до края на юни (някои твърдят, че е до честването на 70-та годишнина на Китайската народна република на 1 октомври), всички костюмни драми подлежат на регулация. Тези, които са онлайн, трябва да бъдат премахнати. Тези, които още не са публикувани, не бива да бъдат разпространявани.
В последните години различните инструкции на NRTA рядко са огласявани чрез традиционни официални документи, а по-скоро под формата на лични телефонни разговори и срещи лице в лице, за да се избегне оставяне на "доказателства", които да бъдат разгласявани. Поради това никой не е посмял да игнорира разпространяващия се слух.
Това е първият път, в който китайското правителство се възпротивява на определен тип ТВ драми.
"Костюмните драми" са нещо повече от филмова и телевизионна тема. Те съставят широка гама от продукции, включващи сюжети за императорски дворци, борби във властта, бойни изкуства и исторически събития. Включват и поредици, адаптирани от литературни класики.
Според доклада за развитие на китайската индустрия за ТВ драми от 2018 г., пазарът такива продукции в Китай се оценява на повече от 100 млрд. юана ($14.5 млрд.), от които костюмните драми съставят най-мащабния сектор за интернет аудиторията. За близо четири десетилетия от отварянето на Китай към света, ТВ сериалите с водещи рейтинги са предимно костюмни драми и съставят приблизително половината от продукцията на бранша.
Няма нужда да поясняваме, че цялата ТВ филмова и продуцентска индустрия изпада в тотална паника заради вестта за нов държавен контрол. Големи или малки, всички продуценти реагираха като мравки върху горещ котлон заради напрежението да не знаят дали ще могат да си възстановят разходите.
"Имах три уеб ТВ поредици, очакващи премиера онлайн през март, две от които бяха костюмни драми. Ако не си получа парите до шест месеца, няма да мога да платя заплатите на близо 100-членен екип", казва Ли Ли, собственик на малка ТВ продуцентска компания.
Нещата са също толкова катастрофални за големи китайски онлайн видео платформи като Tencent, iQiyi и Youku, тъй като те трябва спешно да намерят други сериали, които да заменят първоначално планираните и включени в програмата костюмни драми.
Както показва информация от китайските медии, в края на март цели 30 костюмни драми са отложили премиерите си онлайн, много от които са били дългоочаквани, с голям актьорски състав и популярни актриси като Джан Дзъи.
Същевременно обаче, както признават много представители на бранша, привидно абсурдното решение, предизвикало такъв хаос, не е особена изненада.
Като китайски регулатор за телевизионната и филмовата индустрия, NRTA никога не е крила пряката си намеса във филмовия и телевизионния пазар. През 2010 г. директорът й Ли Дзиншен открито заяви, че "администрацията ще контролира и регулира прекалено експлоатирани теми за ТВ сериали."
На практика, още преди да признае това, много от най-популярните китайски драми, екранни идоли, реалистични драми или дори анимации изживяват превантивни забрани, след като стават твърде популярни.
Това би било немислимо в капиталистическия свят, където със сигурност колкото по-популярен става жанрът, толкова повече от него се продуцира и излъчва. Насищането на жанра в капиталистическия свят по естествен път се регулира от пазара.
Само че контролиращият китайски манталитет никога няма доверие на пазара. Какво се смята за "прекалено експлоатирана тема" - зависи изцяло от регулаторните власти.
Твърди се, че двa от най-обичаните китайски ТВ сериали за миналата година - "Историята на двореца Янси" и "Кралската любов на Рюи в двореца", и двете посветени на дворцови интриги и борби за власт, са силно критикувани от NRTA, което вероятно е и предизвикало специалното решение за костюмните драми.
Това не само се дължи на факта, че както гласи китайската поговорка, "големите дървета привличат силните ветрове", но и на това, че през 2018 г. се навършиха 40 години от китайските реформи и отваряне към света и че Народната република чества своята 70-та годишнина след няколко месеца. От развлекателния и творчески сектор на Китай естествено се очаква да се нагоди към този "важен исторически момент" и свързаните с него политически изисквания.
Още през пролетта на 2018 г. NRTA редовно подчертава, че радио- и телевизионните програми трябва да спазват принципите на "малък бюджет, силни емоции и позитивна енергия" и да "показват нов аспект на разкриването на духа и историята на съвременността."
People's Daily, мегафонът на Китайската комунистическа партия, също публикува есе, задаващо тона: "В последните години, както показват поредиците от костюмни драми с участието на млади актьори, техният пазарен ефект и репутация сред аудиторията не успяват да отговорят на очакванията. Посредствените продукции, слабата актьорска игра и повърхностното съдържание са станали обща черта на тези така наречени исторически костюмни драми."
В подобен контекст, нищо чудно, че костюмните драми, които редовно изискват големи бюджети и не отговарят на профила на "демонстриране на просперираща и силна родина", стават подозрителни от политическа гледна точка.
И все пак, защо ТВ индустрията не се е адаптирала към предпочитанията на властите към съвременни драми? Това е съвсем отделен въпрос, обяснява продуцентът Ле Чен.
"Първо, филмовата и телевизионната индустрия имат естествен период на закъснение. От одобряването на проект до премиерата му онлайн, средностатистическа драма със средни мащаби изисква поне половин година, но може да изисква и две-три години", обяснява Чен.
"Внезапни и резки административни забрани от NRTA не ни дават достатъчно време да реагираме. Освен това темите за съвременните драми са станали все по-ограничени в последните години. За съвременните фентъзи драми, в сюжетите не е разрешено да има призраци, чудовища, богове и монаси. Това на практика не ни оставя нищо, което да предложим."
Заради допълнителното затягане на политиките на NRTA от 2017 насам, включително през първата половина на 2018 г., растежът на филмовия и телевизионния сектор е спаднал с близо 5% в сравнение с предходната година.
"Целият бранш реално е на загуба", казва друг продуцент, който предпочита да остане анонимен.
"Ако преди беше относително по-лесно да се прецени какво съдържание може да не бъде разрешено, от рода на голота или насилие, вече в наши дни няма ясни правила. Стандартите за контрол са станали непрозрачни. Става все по-трудно за продукциите да бъдат наясно някога изобщо ще видят ли бял свят."
Всичко това може и да се дължи на факта, че самата NRTA преминава през преструктуриране, тясно свързано с "колективната реформа и интеграция на държавните институции." На 3 юни една от най-очакваните костюмни драми на годината, "Новоландия: Знамето на Орела", беше спряна само 19 минути преди премиерата си. Никой не знае точно защо.
Безпомощни сме, всички стават суеверни, подмята сценаристът Бан Хуали (псевдоним). Хората се обръщат към Буда или гадатели в търсене на помощ и психично равновесие. Дори съвременните драми носят със себе си древни обрати...
