Напоследък почти съм изоставила новите сериали за сметка на "Ало, ало". Вечер с удоволствие разпускам с поредното завъртане на британската класика и пак и пак се учудвам как може толкова черен хумор да се събере на едно място.
При това сгъстен черен хумор, който не се свени да се надсмива над войната, смъртта, старостта, човешките взаимоотношения.
След това в неделя вече прехвърлям на БНТ и "Всичко за сина ми" и започвам да се чудя - за толкова години наистина ли българските режисьори и сценаристи не научиха нищо от западните си колеги? Та "Ало, ало" е от края на 80-те, никой ли кино творец не си го е пускал!?
Защото "Всичко за сина ми" уж трябва да е комеди драма, а вече четири епизода няма нито комеди, нито драма в него.
Идеята, около която се завърта сюжетът на поредицата, продължава вместо да е забавна, да изглежда като пълна перверзия.
Припомням набързо - майката в сериала, досущ като една волна кукувица, напуска семейното гнездо и новороденото си бебе, а бащата е толкова омерзен, че лъже детето, че майка му е умряла.
Четири серии изминаха и зрителят продължава да бъде убеждаван, че измамата не е чудовищна, а напротив - приемлива е, и като добри хора трябва да ѝ се посмеем тихичко в шепа, да преглътнем и да преминем нататък.
Към лекотата, с която ни се сервира бащината лъжа, се прибавят и други ситуации, които сигурно е трябвало да бъдат в графата "черен хумор". Например момент, в който сладък пудел събаря урната на мнимо заминалата си майка и прахът ѝ се разпилява по килима.
Много смешно, нали?
Не, всъщност не е никак смешно. От минута едно е трагично и то не в графата "черен хумор", а в графата "тотална липса на хумор".
Освен това след сцените, които трябва да ни разсмеят, изведнъж ни в клин, ни в ръкав идват драматични минути. Комеди драма, ама не съвсем.
Прозира опитът да се замислим над важни теми като майчината любов, която дори и след години раздяла не е угаснала, бащината закрила над детето, обичта във всичките ѝ форми, ревността, славата, порастването... Истински тюрлюгювеч!
Тъкмо ни стане мило как майка и син започват да се свързват наново и, бааам! - нова тема с други герои. Тъкмо вникнем в следващата драма и сме запокитени на другия край на действието и участниците в него. A по основната сюжетна линия висят като гроздове малки и по-големи странични въпроси и въпросчета.
---
Тук пък сме събрали 7 сериала, идеални за разтоварване от стреса, като за всеки вкус има по нещо:
---
Мимоходом се въвличаме и в тегобите на проблемното забременяване, дискриминацията срещу хората с наднормено тегло, неадекватното заплащане на българските артисти и какво ли още не.
Сякаш Христина Апостолова - сценарист и актрисата в ролята на майката - е искала да вкара в сериала абсолютно всеки мотив, който я е развълнувал напоследък. Накрая, съвсем логично, сериалът "издиша" под тежестта на недомислиците в него.
"Всичко за сина ми" е наистина всичко, но не и за сина в какофонията. И със сигурност не е комеди драмата, като каквато е замислен поне на теория.
В него няма никакво комеди, има малко драма, само че зле скалъпена, и продължава да е по-скоро нищо за гледане в неделя вечер.
А в понеделник, за щастие, вечер има "Ало, ало", където има и комеди, и драма, и сочен черен хумор, който да отмие лошия вкус.
